Ал Йо: Русия системно унижава, а в миналото и унищожава, българската народностна общност

На този ден преди две години българският президент Росен Плевнелиев осъществи официално посещение в Украйна. И в Киев, на официалната пресконференция, заяви категорично:

„България никога няма да признае анексирането на Крим от Русия.”

И допълни, че като сериозна държава България не може да признава „незаконни актове”, какъвто е т.нар. „референдум” проведен от сепаратистите в Донецк и Луганск. „ България подкрепя санкциите наложени от ЕС на Русия и работи за изпълнението на тези санкции. Защото – изтъкна Плевнелиев – никой няма право, особено в Европа, със сила да променя граници и да окупира чужди територии.”

Тази позиция на българския държавен глава несъмнено изразява конституционното му правомощие да представлява България, т.е. да представя позициите на България по различни въпроси. Това е позиция, която не е „президентско хрумване”, а е изработена съгласувано с Министерството на външните работи. В този смисъл е логично да си зададем въпрос: дали тази позиция продължава да бъде актуална. Нея ли представят българските политици и дипломати днес? Това ли е позицията, която изразява днес българският президент Румен Радев? Или съдейки от поредица от изявления на новия български президент налице е вече промяна. И каква по-точно е тази промяна.

Но ако няма промяна в позицията по отношение на руската агресия срещу Украйна, а две години са твърде малко време, за да има основание за промяна, то е добре да се намери поне един народен представител, който да попита от парламентарната трибуна президента Румен Радев, когато непрестанно говори за сваляне на санкциите срещу Русия кого представлява – България и нейната позиция или личното си мнение. И нормално ли е държавният глава да представя личното си мнение като позиция на България. Това би било грубо нарушение на конституционните му задължения. А след като държавният глава не спазва основният закон на страната, как да очакваме “братята роми” от Асеновград да спазват законите на държавата ни. За такива случаи има известна поговорка, която много добре пояснява откъде се вмирисва рибата.
Не съм чувал да има приета официално промяна в българската позиция по конфликта в Украйна. Затова настоявам президентът да изразява същата българска позиция, каквато е изразил неговия предходник преди 2 години. В противен случай олекваме като държава, започваме да изглеждаме като държава хвърчило. Помним от детството, нали? Пускаш хвърчилото, литва то, рее се накъдето го духне вятъра, докато не се забие притиснато от същия вятър в земята. Но представителността на президентската институция не е хвърчило и не може да се рее накъдето я духа чужд вятър.

И отново ще попитам: към днешна дата 7 юли 2017 г. има ли промяна в българската позиция за конфликта в Украйна. И ако няма, то бих посъветвал Румен Радев да си прибере личното мнение в семейната спалня. И в контактите си с чужди държавни глави да изразява позицията на България, която е такава, каквато преди две години, на този ден, я е изразил предходният български президент Росен Плевнелиев.
А сега малко информация, просто за да се знае.

В Украйна живеят около 230 000 българи. Те имат над 40 свои културно-просветни дружества, два вестника, две списания и над 20 училища, включително Катедра „Българска филология“ в Одеския национален университет. В Киев училището е към дружество „Родолюбие“, в Одеса към Всеукраинския център за българска култура. В Болград е гимназията „Г.С.Раковски“ и Българското неделно училище към Българския културен център. В Бердянск също има неделно училище към Българското дружество „Родолюбие“. В Днепропетровск – Българско неделно училище към културно-просветното дружество “Гергьовден”. В Запорожие – Българско неделно училище към дружество “Роднина”. В Измаил – Българско неделно училище и Катедра по български език в Държавния хуманитарен университет. В Иличовск – Неделно училище към Българския културно-информационен център „681“. В Керч – Българско неделно училище към Кримското републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“. В Симферопол – Българско неделно училище към Кримското републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“ и др.

В Русия български произход имат близо 7 милиона души – главно в Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Самарска област и др. Руската официалната статистика от 2010 г. обаче посочва, че в страната живеят едва 24 000 българи. Културните дружества – повечето българо-руски, са ТРИ ПЪТИ ПО-МАЛКО от тези в Украйна. А БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В РУСИЯ НЯМА. Ако не се брои училището към българското посолство в Москва.

Изводът е еднозначен: Украйна е уважавала и уважава българите. Русия обратно – системно унижава, а в миналото и унищожава, българската народностна общност. Русифицира българите като активно потиска тяхното народностно и национално самосъзнание отказвайки им правото на образование на родния им език. Затова и българската държава трябва да постави в своя дневния ред и въпроса за правата на българите в Русия. С цялата категоричност на нашата европейска позиция. Председателството на СЕ на Европейския съюз е добра възможност за това. Български училища и университети в Русия трябва да има. Това е дълг, който не сме изпълнили към своите сънародници живеещи в Руската федерация. И достойна позиция за изразяване и защита от българския президент. Ако е български, разбира се.

Александър Йорданов, Фейсбук