Ал Йо за Ястребинчетата: Вина за смъртта на децата носят и техните родители, които неразумно ги въвличат в комунистически терористични акции

Червените мародери използват трагедията в с. Ястребино, Омуртажко, за наглата си пропаганда.

Престъплението е извършено на 20 декември 1943 г. по време на акция на армия, полиция и жандармерия срещу партизани (шумкари) и техните ятаци.

Акцията започва, след като шумкарите убиват български войници и офицери. По военновременните закони заловените с оръжие в ръка терористи-комунисти е трябвало да бъдат разстреляни. По нареждане на смахнат детски учител (!) и запасен поручик Коста Йорданов шестте деца са били застреляни от взводния командир фелдфебел-школник Никола Маринов и от неколцина войници.

Според военен доклад, „Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престарал и е разстрелял жените и децата наред с мъжете. Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор”.

По същото време ротният командир пътува с мотора си от Шумен към Омуртаг със заповед от командира на дивизията за отмяна на всякакви екзекуции.

Поручик Йорданов незабавно е бил съден и осъден от Царски съд. След 09.09.1944 г. е осъден на смърт и разстрелян.

По-късно се оказва, че фелдфебел-школник Никола Маринов е член на комунистическия Работнически младежки съюз (РМС). След 09.09.1944 г. е осъден на три години затвор, докато капитанът-командир на ротата, след 09.09.1944 г. е осъден на смърт и е разстрелян, въпреки, че се е опитал да осуети разстрела.

Вина за смъртта на децата носят и техните родители, които неразумно ги въвличат в комунистически терористични акции и ги използват като жив щит за антидържавната си дейност. „Грижовните” родители пращат децата си да носят храна на шумкарите-убийци, като очакват милост и толерантност от войници и полицаи, избивани от същите шумкари.

Ето част от донесение: „Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си само възрастните, но майка им Марийка отказва да тръгне без тях”.

След „славния” 09.09.1944 г. младото комунистче Н. Маринов е реабилитирано, завършва висше образование и започва работа като инженер в Плевен, където спокойно дочаква комунистическите си старини.

Днес червени чугуни използват съвпадението на фамилията на поручик Йорданов с презимето на политика Александър Йорданов (Александров), за да се правят на шантави и да го питат защо негов чичо (баща, вуйчо, свако, тетинчо и пр.) е избил невинните дечица…

Александър Йорданов, Фейсбук

СПОДЕЛИ