Аз избрах промяната, избрах генерал Румен Радев

АЗ ИЗБРАХ ПРОМЯНАТА. ИЗБРАХ ГЕНЕРАЛ РАДЕВ

Защото чрез неговото лице, видях как една партия, загърби себе си и се за първи път от 25 години насам, се отделя от своето минало.

Защото с неговата поява видях как една друга, още по-голяма Партия (ГЕРБ) се обърна изцяло към миналото си, онова от което е произлязла и от което се опитваме да се откъснем.

ПРОМЯНАТА е в това, че надвих политическите си усещания и избрах по-доброто, по-умното, по-достойното.

ПРОМЯНАТА е, че помислих за децата си и им пожелах да не живеят в еднопартийна система, в каквато премина моят живот, пожелах им да не вярват на думите – те са измамни, пожелах им да не вярват на хамелионите, те се спасяват само с природните си дадености и остават всички други на произвола на съдбата.

ПРОМЯНАТА е, че успях да се справя с усещането, че да застанеш срещу изменници, които са присвоили името на твоите идеали, не те прави изменник.

Опитах се два дни да мълча, да проверя дали усещането от 6-ти ноември е истинско или измамно.

И днес, 40 часа по-късно, спокойно ви заявявам, че ПРОМЯНАТА започна. Дори не е най-важно какво ще се случи следващата неделя. Най-много да откраднат още няколко години от живота ни, ако им позволим.

Промяната най-силно се прояви със страха на ГЕРБ. Който е ловец, ще ме разбере. Този страх прилича на страха на ранено животно. Умира, но това го прави изключително опасно. И няма нужда да сме социолози, политолози или някакви други специалисти, за да видим всичко това. Паниката и страхът до такава степен завзеха пространството около управляващите, че ги вкара в коловоз, от който няма излизане.

Свидетели сме на поведение на управляващите, в което липсва достойнство (а може би нямат), в което липсва политическа толерантност (а може би нямат), в което липсва политическа отговорност (а може би нямат).

И тук идва въпросът ГЕРБ има ли реален кандидат или просто една фигура, па макар и председател на парламента, за който оценката на гражданите е под санитарен минимум. И това е така, защото:

1. Наистина ЛИПСВА МАЖОРИТАРЕН КАНДИДАТ за президент на ГЕРБ. Цачева се олицетворява с ГЕРБ. Цачева е ГЕРБ и Бойко Борисов, защото самата без ГЕРБ е никой. Всеки от нас може да си отговори на този въпрос, като за миг си представи, че тя е независим кандидат…

2. ОМРАЗАТА и РАЗДЕЛЯНЕТО са всекидневието на ГЕРБ и Цачева. От една страна уж ще бъде президент на всички българи, а от друга… Едни (моите, нашите) са по-българи от другите, чуждите. Като това, че турците в Турция гласуват за нея и това е национално, а турците в България може би ще са предатели, защото няма да изберат мен. Омразата е показна до степен да напомня престъпление свързано с етническо противопоставяне…

3. СЕБИЧНОСТТА, преплетена с невиждана по размери арогантност е основата в поведението и на ГЕРБ и на неговия кандидат. Достатъчно е да се чуе и най-малкото нещо за опонентите. Според нея България има само един политически лидер с отговорност, България може да бъде управлявана само от ГЕРБ, България ще бъде подложена на хаос и разруха, ако някой друг, дори и единично превземе някоя от властите, в България ще има политически и социален погром, ако…Единствено ГЕРБ е гаранция за стабилност. Само дето не е ясно къде е тази стабилност.

4. ВСЯВАНЕТО НА СТРАХ базов елемент от чудовищната машина ГЕРБ – сякаш сме в миналия век. Ще те изгонят от работа, няма да учиш, няма да получиш… ГЕРБ свали маската и заприлича на себе си – партия с авторитарно, еднолично комунистическо поведение.

5. ЛЪЖАТА И ИЗМАМАТА са в основата на политическо присъствие не само на ГЕРБ, но и на самата Цачева през цялата кампания. Останаха във въздуха въпросите:

– За дипломата на Цачева – истинска ли е или фалшива? – няма отговор;

– Как е влязла в университета? – С РАБФАК-най-голямата комунистическа привилегия или с нормален конкурс? – няма отговор;

– Прави ли разлика между властта на президента и властта на премиера или понеже нейния премиер е единствен, такава разлика НЯМА (защото в ГЕРБ няма друго освен казаното от премиера, дори и в устата на президента).

– Прави ли разлика госпожата между достойно членството в НАТО и ЕС и угодническо, лакейско членство, каквото ни предлага ГЕРБ? Разбира се, че не, щом като защитата на националните интереси се тълкуват като предателство.

– Имат ли представа ГЕРБ и в частност госпожа кандидат-президентката, че най-голямата демокрация се прави с избори. Забравят ли, че не сме овцете на ГЕРБ (но дори и те се разбунтуваха) и че такава заплаха, най-малкото може по-скоро да ни даде шанс да ги изхвърлим от парламента.

– Знаят ли в ГЕРБ, че в политиката има достойнство, дори и когато губиш. И че наистина никой няма право да превръща личната и партийната загуба в национална.А в нощта на изборите за първи път не видяхме вторите….Бягство, страх, злоба, незнание какво да кажеш, конфликти вътре в ГЕРБ… Това е най-малкото обяснение за скриването.

– Знае ли тази жена с претенции да бъде президент, че в епохата на информационните технологии, всеки от нас може да провери всяка нейна дума и безспорно да докаже, че тя лъже, когато се опитва да изопачава казаното от други.

Ако някой изброи всички онези елементи, които ни отвращават, ще трябва да се напише дисертация. Историците ще има какво да правят. Защото аз, никога нечленувалият в БКП човек, помня прехода, помня промяната, помня идеалите. И приемам за кощунство Цачева да ми каже, че помни…

Прием за кощунство и предателство и т.н. реформатори да имат претенции, че са дясното пространство. Та там има само министри на Бойко Борисов, при това с добре известно комунистическо потекло. Всъщност РЕФОРМАТОРИ ВЕЧЕ НЯМА. Бойко Борисов ги претопи, превърна ги в пионки на ГЕРБ, като им осигури министерски заплати.

Ето затова мисля, че ПРОМЯНАТА тръгна. Защото разместването е факт, безспорен факт. БСП вече не е БКП, след десетки години, успя да го надмогне и да се покаже като лява партия. А ГЕРБ свали маската и показа истинската си физиономия – достоен наследник на тоталитаризъм, на авторитарност, с поведение на ултралява партия.

Сега е ред да се появят и десните, истинските десни. Онези, които бяха умерзени от остатъците наречени реформатори. Онези, които бяха огорчени, че им унищожиха мечтите и идеалите. И няма значение от къде ще дойдат. Важното е, да са истински, а не имитатори, важното е, да са достойни българи, важното е да са реални десни. Защото да си десен политик не е достатъчно да кажеш, че си такъв.

Това е моето усещане за промяна.В пространството няма празни места. И независимо дали ПРОМЯНАТА ще дойде бързо или бавно (от нас зависи), обратното вече е невъзможно.

Любо КОЛЬОВСКИ с биография журналист,
бивш зам.главен редактор на в.„СВОБОДЕН НАРОД“
бивш зам. главен редактор на в. „ДЕМОКРАЦИЯ“;
бивш гл. редактор на в. „ПОДКРЕПА“