Борисов: Фискалният резерв е 11,9 млрд. А говореха – дълг, откраднали, изхарчили

„Фискалният резерв към 30 септември е 11 900 млн. лева. Това е един стабилен, сериозен фискален резерв, който поддържаме вече един дълъг период от време, което показва, че приходите се изпълняват“.

Това съобщава заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев по време на заседанието на правителството на 7 ноември, сочи стенограмата, публикувана на сайта на Министерски съвет, съобщава Епицентър.бг

Точка 27
Доклад относно информация за касово изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2017 г.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги, основните макроикономически индикатори отчитат положително развитие през първите девет месеца и, съчетано заедно с подобрената събираемост на приходите, дават пряко отражение върху фискалните резултати, които постигат правителството и българската държава. Ще започна с това, че след ревизията на НСИ на брутния вътрешен продукт за 2016 г. позицията, тоест ръстът на брутния вътрешен продукт, беше коригиран от 3,4 на 3,9 процента. Вие знаете, че тази година вървим още по-добре и очакваме в края на годината ръстът на брутния вътрешен продукт да стигне 4 процента. Положително се развива и пазарът на труда, където виждаме, че през първото полугодие на тази година има увеличение на заетостта с един процентен пункт, като в края на годината очакваме безработицата да бъде около 6,5 на сто. Тази положителна тенденция ще продължи и през следващата година. Знаете, че тригодишната бюджетна прогноза, която прие правителството, предвижда за 2018 г. да спадне безработицата до 6,2, а в края на тригодишния период 2020 г. да отиде на 5,6 процента. Може би няколко цифри да кажа, тъй като материалът има много информация вътре, ще кажа някои основни неща. За периода януари – септември сме събрали с 1 750 млн. повече приходи, данъчно осигурителни приходи, спрямо същия период на миналата година. Това е ръст от 8,7 на сто. Когато има такъв ръст, който надхвърля ръста на брутния вътрешен продукт, както е в случая, показва, че имаме повишена събираемост и сериозна борба със сивата икономика. Какъв е фискалният резултат към 30 септември – имаме излишък от 2 420 900 хил. лева, което представлява 2,4% от брутния вътрешен продукт. Фискалният резерв към 30 септември е 11 900 млн. лева. Това е един стабилен, сериозен фискален резерв, който поддържаме вече един дълъг период от време, което показва, че приходите се изпълняват така, че…

БОЙКО БОРИСОВ: Би ли го повторил още веднъж?

КИРИЛ АНАНИЕВ: 11 милиарда и 900 милиона лева е фискалният резерв на правителството и на българската държава.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч това, което говориха – дълг, откраднали, изхарчили…

КИРИЛ АНАНИЕВ: Гледали са друга държава и други цифри, сигурно.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. Просто колегите да знаят, защото фалшивите новини са си фалшиви.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това са основните цифри. Вътре в самия материал има дадени данни за всички приходи, как се развиват разходите. Безспорно, в края на годината ще имаме засилено финансиране, което ще ни даде възможност в края на годината да завършим около балансираното бюджетно салдо, макар че по закон имаме дефицит от 1,4%, но ние ще завършим с балансирано бюджетно салдо. Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Все пак да напомня, че и два месеца приходите бяха с близо 200 милиона по време на служебното правителство по-ниски. Финансов министър беше Ананиев, но премиер беше друг, така че виждате, има разлика и в това. Едни и същи могат и така, и така да работят. Все пак аз съм заложил на 4,6% ръст и се надявам да го стигнем догодина. Още повече, че тази година, за радост, нямахме такива наследства да плащаме като КТБ, като задълженията по американските централи, плащанията по „АЕЦ Белене“, така че за това си позволихме и повече пари за пенсии и заплати, за армията и полицията. Убеден съм, че догодина лятото с показателите, които ще имаме, можем дори да мислим за допълнителни неща. Но виждате, ние все пак като държава, която иска да влезе в чакалнята на Еврозоната, се съобразяваме и показателите ни, особено бюджетният дефицит, следим да са балансирани.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което е важно за догодина, господин премиер е, че ние няма да имаме емисия на външен дълг, ще се намали с около 600 милиона дългът на държавата, с което ще отидем на 22,3% от брутния вътрешен продукт, което е едно много добро постижение. А в края на тригодишния период ще отидем на 20% от брутния вътрешен продукт, което ще ни нареди между второ и трето място, възможно е и второ място, сред страните членки на Европейския съюз. БОЙКО БОРИСОВ: Ето за това толкова искат да съборят правителството, затова, защото всичките тези дългове, това намаляване означава по-малко лихви към банките в света, които ни обслужват, носи и други предимства. Приемаме точка 27. Добри са ни резултатите. Догодина трябва да сме още по-добри.

Транспортният министър Ивайло Московски пък информира за подготовката на съвместното заседание с правителството на Македония и внасянето на Договора за приятелство за ратифициране в парламента. Московски припомня, че ще бъде подписан договор с правителствата на страните от Западните Балкани за намаляване на цените за роуминг, текстови и гласови съобщения и интернет.

„Паралелно с това правим съвместно заседание, за първи път, с правителството на Република Македония. Ще бъде на 23 ноември в Струмица, 12 министри ще присъстват. Ще разгледаме темите, които най-бързо могат да се задвижат. След това събираме тук лидерите на Западните Балкани, на 6 декември, по коридор №8 и другите“, коментира Борисов.
Московски ще ме допълни по тази тема, защото е много важно.

И допълва: „А за роуминга – на Московски паметник трябва да му направят след това, ако успеем да го направим.“

Ето и пълният текст на стенограмата:

ЗАСЕДАНИЕ на Министерския съвет
7 ноември 2017 година

Заседанието започна в 10,05 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

БОЙКО БОРИСОВ: Добър ден!
Дневен ред на заседание на Министерски съвет.

Точка 5
Проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1. от Закона за държавния бюджет на Република България за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин премиер, уважаеми колеги, 13 484 783 лева, това са стари искания от общини, областни администрации както за извършване на неотложни ремонтни и укрепителни работи, така и за ликвидиране на последиците от бедствия. В тази сума се включват, включително и по бюджета на община Бургас средства в размер на 1 356 701 лева, няма да ги разбивам по пера, но има разплащания за непредвидени разходи за овладяване на бедствена ситуация в с. Миролюбово, с. Изворище, кв. „Банево“ в Бургас, 650 хил. лева за изграждане на отводнителни канали за предотвратяване на наводненията в кв. „Долно Езерово“, както и 650 489 лева за дублиране на съществуващ отводнителен колектор по ул. „Ружа“, кв. „Лозово“, гр. Бургас.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се.

Точка 24
Доклад за изпълнение на решението по т. 26 от Протокол №36 от заседанието на Министерския съвет на 23 август 2017 г.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, с въпросното решение беше поет ангажимент да се оптимизират 605 административни услуги и регулаторни режими, които са около една четвърт от всички 2415 услуги и режими. Като казвам оптимизиране, имам предвид съвсем конкретни неща – премахване на услугата, предоставяне на услугата за извършване от браншова или работодателска организация, трансформиране на режими, намаляване на изискуемите документи от заявителя, въвеждане на служебно събиране на информация, опростяване на вътрешния процес, разширяване на каналите за достъп, премахване и/или намаляване на таксата/цената на услугата, увеличаване на срока на валидност на издадените документи, намаляване на срока за извършване на услугата, намаляване на задълженията за информиране, както и намаляване на случаите, в които се изисква промяна на вписаните обстоятелства.

Така да се каже, началото беше добро. Както и предлаганите нормативни промени в 172 нормативни акта, 52 закона и кодекса, 56 акта на Министерския съвет и 64 акта на министри, тоест наредби и инструкции. Срокът за внасяне в Министерски съвет беше 14 октомври.
Как изглеждат нещата към момента?

Изпълнени са 170 мерки, тоест 28% от всичките 605, 221 мерки, 35% от цялото, са в процес на изпълнение. Например, нормативният акт за изпълнение на мярката е публикуван за обществено обсъждане, изпратен е за междуведомствено съгласуване, изпратен е за предварителна оценка на въздействието и т. н. За 244 мерки не е започнало изпълнението или поне не е надлежно предадена информация.

Ако правим кратък анализ, отличници като брой на изпълнените мерки са Министерството на земеделието, храните и горите – 38, Министерството на икономиката – 35, МТСП и МВР с по 33 мерки. Отличници като процент на изпълнението – МОН докладва за 100% изпълнение на заявените мерки, МТСП – 69% почти, Министерството на финансите – 67, както и Министерството на земеделието, храните и горите с малко над 51 процента.

Редно е да се отбележи, че понеже става дума за мерки, които са определени в края на месец август, а ситуацията е динамична, сред отчетените присъстват и мерки, които не са включени в първоначалния пакет. Факт е, че съществува известно забавяне, въпреки че по никакъв начин не оспорвам огромния обем свършена работа. С днешното решение се слага срок до 15 януари министрите да представят окончателен обобщен доклад за свършената работа, като се надявам по отношение на мерките, които са отчетени като неизпълнени, да тече предложение за промени в нормативната база, следвайки цялата процедура – публикуване за обсъждане, предварителна оценка на въздействието, минаване през Министерски съвет и внасяне в Народното събрание.

Очевидно, част от колегите са надценили сложността на работата и комплексността и на това отдавам наличието на все още неизпълнени мерки.

БОЙКО БОРИСОВ: Някой ще си поръси ли главата с пепел заради неизпълнени мерки?

В общи линии се движим по-бързо дори отколкото очаквахме, но по-бавно, отколкото хората очакват това да го свършим. Огромен по обем работа е свършена, но това е като да тръгнеш за някъде – ако не извървиш пътя до край, все едно не си го вървял. Така че, 15 януари е краен срок. Там, където инерцията е намаляла, да се ускори, но това е срокът.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако позволите да допълня, господин премиер. Това, което се наблюдава в Народното събрание, такъв тип предложения – вадя изводи от свидетелството за съдимост, обичайно не влизат в политическата конюнктура, не са причина за партийни сблъсъци и за моя радост, за което искам да благодаря на народните представители, се приемат единодушно.

БОЙКО БОРИСОВ: Да им благодарим, но как ще вдигнеш ръка да кажеш: Не искам да отпадне свидетелството за съдимост или еди какво си. Така че, да се възползваме от всичко това да облекчим максимум хората.
Приемаме точка 24.

Точка 26
Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие

БОЙКО БОРИСОВ: Паралелно с това правим съвместно заседание, за първи път, с правителството на Република Македония. Ще бъде на 23 ноември в Струмица, 12 министри ще присъстват. Ще разгледаме темите, които най-бързо могат да се задвижат. След това събираме тук лидерите на Западните Балкани, на 6 декември, по коридор №8 и другите.
Московски ще ме допълни по тази тема, защото е много важно.

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е във връзка с инициативата на премиера Борисов и на цялото правителство за, освен на думи говорена очакваната от всички интеграция на Западните Балкани, и конкретни действия.
В нашия сектор ще подпишем меморандум и на ниво правителства с всички държави, в зависимост от събитията, които имаме в календара, с всички държави членове на така наречените Западни Балкани, които да дадат възможност на телеком операторите, като подчертавам, че вече и с телеком операторите са проведени разговори и тяхното становище е положително, да се намалят цените за роуминг и за текстови, гласови съобщения и съответно интернет. Само за пример ще дам, че имаме цени на минута разговор с тези държави от порядъка на 6 или 7 лева на минута, което е изключително огромна сума, и се плаща от гражданите на тези държави и съответно – гражданите на България.
Убеден съм, че този процес ще протече и на европейско ниво генерално като политика, но ние ще бъдем пример как не само на думи, а и на практика осъществяваме политиките по интегриране на държавите от Западните Балкани, а и в полза на гражданите на България.

БОЙКО БОРИСОВ: Така че, в тази посока трябва да се движим. Надявам се и нашият парламент да ратифицира спешно договора, подписан на 1 август.
Нанков, пътят от Петрич готов ли е?

НИКОЛАЙ НАНКОВ: До петък пътят е готов. От вчера се полага маркировка. 8 300 хил. лева, около 17 километра, 20 години чакан път, прави най-бързата връзка между Петрич, общинския център Петрич, изваждаме транзитния трафик от него през Старчево към ГКПП Златарево – Ново село. Мисля, че това е хубаво не само за нас, а и за македонската страна, и е изключително важен.

БОЙКО БОРИСОВ: Изпълнили сме го. Това е добре и за нашите курорти, оттам е най-прекият път, най-бърз.
Приемаме т. 26.
А за роуминга – на Московски паметник трябва да му направят след това, ако успеем да го направим.

Точка 27
Доклад относно информация за касово изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2017 г.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги, основните макроикономически индикатори отчитат положително развитие през първите девет месеца и, съчетано заедно с подобрената събираемост на приходите, дават пряко отражение върху фискалните резултати, които постигат правителството и българската държава.
Ще започна с това, че след ревизията на НСИ на брутния вътрешен продукт за 2016 г. позицията, тоест ръстът на брутния вътрешен продукт, беше коригиран от 3,4 на 3,9 процента.

Вие знаете, че тази година вървим още по-добре и очакваме в края на годината ръстът на брутния вътрешен продукт да стигне 4 процента. Положително се развива и пазарът на труда, където виждаме, че през първото полугодие на тази година има увеличение на заетостта с един процентен пункт, като в края на годината очакваме безработицата да бъде около 6,5 на сто. Тази положителна тенденция ще продължи и през следващата година. Знаете, че тригодишната бюджетна прогноза, която прие правителството, предвижда за 2018 г. да спадне безработицата до 6,2, а в края на тригодишния период 2020 г. да отиде на 5,6 процента.

Може би няколко цифри да кажа, тъй като материалът има много информация вътре, ще кажа някои основни неща.

За периода януари – септември сме събрали с 1 750 млн. повече приходи, данъчно осигурителни приходи, спрямо същия период на миналата година. Това е ръст от 8,7 на сто. Когато има такъв ръст, който надхвърля ръста на брутния вътрешен продукт, както е в случая, показва, че имаме повишена събираемост и сериозна борба със сивата икономика.
Какъв е фискалният резултат към 30 септември – имаме излишък от 2 420 900 хил. лева, което представлява 2,4% от брутния вътрешен продукт.

Фискалният резерв към 30 септември е 11 900 млн. лева. Това е един стабилен, сериозен фискален резерв, който поддържаме вече един дълъг период от време, което показва, че приходите се изпълняват така, че…

БОЙКО БОРИСОВ: Би ли го повторил още веднъж?

КИРИЛ АНАНИЕВ: 11 милиарда и 900 милиона лева е фискалният резерв на правителството и на българската държава.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч това, което говориха – дълг, откраднали, изхарчили…

КИРИЛ АНАНИЕВ: Гледали са друга държава и други цифри, сигурно.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря.
Просто колегите да знаят, защото фалшивите новини са си фалшиви.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това са основните цифри.
Вътре в самия материал има дадени данни за всички приходи, как се развиват разходите. Безспорно, в края на годината ще имаме засилено финансиране, което ще ни даде възможност в края на годината да завършим около балансираното бюджетно салдо, макар че по закон имаме дефицит от 1,4%, но ние ще завършим с балансирано бюджетно салдо.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Все пак да напомня, че и два месеца приходите бяха с близо 200 милиона по време на служебното правителство по-ниски. Финансов министър беше Ананиев, но премиер беше друг, така че виждате, има разлика и в това. Едни и същи могат и така, и така да работят.
Все пак аз съм заложил на 4,6% ръст и се надявам да го стигнем догодина. Още повече, че тази година, за радост, нямахме такива наследства да плащаме като КТБ, като задълженията по американските централи, плащанията по „АЕЦ Белене“, така че за това си позволихме и повече пари за пенсии и заплати, за армията и полицията. Убеден съм, че догодина лятото с показателите, които ще имаме, можем дори да мислим за допълнителни неща.
Но виждате, ние все пак като държава, която иска да влезе в чакалнята на Еврозоната, се съобразяваме и показателите ни, особено бюджетният дефицит, следим да са балансирани.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което е важно за догодина, господин премиер е, че ние няма да имаме емисия на външен дълг, ще се намали с около 600 милиона дългът на държавата, с което ще отидем на 22,3% от брутния вътрешен продукт, което е едно много добро постижение. А в края на тригодишния период ще отидем на 20% от брутния вътрешен продукт, което ще ни нареди между второ и трето място, възможно е и второ място, сред страните членки на Европейския съюз.

БОЙКО БОРИСОВ: Ето за това толкова искат да съборят правителството, затова, защото всичките тези дългове, това намаляване означава по-малко лихви към банките в света, които ни обслужват, носи и други предимства.
Приемаме точка 27.
Добри са ни резултатите. Догодина трябва да сме още по-добри.
….

Точка 33
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да добавя към това, което каза по точка 24 вицепремиерът Дончев.
Това е един от законите, който касае много български граждани и там правим точно това – мерки и продължаваме да работим, ще използвам тая дума – устойчиво, по намаляване на мерките в административната тежест. Само ще спомена, че този закон променя още 24 члена и премахва много от изискванията, които досега съществуваха към българските граждани – да представят документи за придобита специалност, за свързана с промяна търговска регистрация, издадено разрешение и много други. Така че, това е все в тая посока.
Аз благодаря за добрите думи, че МВР се справяме, но продължаваме устойчиво и ще успеем в срок да направим всичко възможно да намалим тая административна тежест, доколкото зависи това от нас.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: МВР със своите административни услуги е едно от лицата на административната реформа. Там не се ли справим, значи не сме се справили. Те са няколко министерства, които имат пряк допир с хората – там, където са гишетата за документи за самоличност, свидетелства за управление на моторни превозни средства… Там най-вече трябва да сме брилянтни.
Приемаме точка 33.

Точка 34
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за Европейска заповед за разследване

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, с представения на вашето внимание проект на Закон за европейска заповед за разследване се цели въвеждане в националното законодателство на директива на Европейския парламент и Съвета от април 2014 г. Това е директива 2014/41.
Приемането е обосновано от факта, че към настоящия момент действащата нормативна уредба не може да покрие всички изисквания на директивата. Ако тя не бъде въведена, може да се стигне до ситуация, в която изпращането от наша страна на молба за правна помощ до държави-членки на Европейския съюз да бъдат връщани или оставяни без изпълнение, което във всички случаи ще затрудни разследването и събирането на доказателства, които се намират на територията на друга държава членка. Европейската заповед за разследване ще улесни разследването на корупционни престъпления, трафик на наркотици и организирана престъпност, които се характеризират безспорно с фактическа и правна сложност, поради което ви предлагам да приемем предложения проект за решение и този закон да бъде внесен в Народното събрание за гласуване от парламента.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме го.
Ние сме за създаването и на Европейска прокуратура, и за повече правомощия на ОЛАФ, така че всяко евро, защото и ние също внасяме пари в общия европейски бюджет, да бъде проследено как закономерно се разходва.

 

Точка 35
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма

ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, съвсем накратко искам да представя законопроекта, който предвижда изменения в Закона за туризма по три теми или в три части.
На първо място, промените са свързани с необходимостта до 1 януари 2018 г. в националното ни законодателство да бъде транспонирана директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. С нея се прилагат общи правила за формиране на туристически пакети и за организиране на туристически пътувания в рамките на Европейския съюз, като се гарантира на търговци и туристи спазването на техните права и задължения, независимо от националното право. С приемането на проекта и чрез транспонирането на директивата ще бъде постигната хармонизация на българското законодателство с това на останалите държави в Европейския съюз по отношение на дейността на туроператорите и туристическите агенции.
Във втората си част – или това е втората тема на законопроекта – изпълняваме Решение №338 на Министерския съвет от 23 юни т. г., с което се приеха мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, с което отговаряме и на доклада на вицепремиера Дончев в предната част на днешното заседание.
Измененията относно намаляването на административната тежест в законопроекта са синхронизирани с резултатите от извършения преглед по протоколно решение №28 на Министерския съвет от 28 юни 2017 г.
В третата си част законопроектът предвиждаше – говоря в минало време – промяна и изменение относно обхвата и органите за последващ контрол, като по този начин целяхме да се повиши качеството на туристическото обслужване, като се създаде правна възможност министърът на туризма да осигурява качеството на туристическия продукт чрез регулярен и широкообхватен последващ контрол. С това предложение, което ще оттегля в своята трета част, тъй като – ще кажа след малко по какви причини – целяхме всъщност да изпълним мярка 793 от Програмата на правителството за създаване на специализирано звено за контрол в Министерство на туризма или към министъра на туризма.
Тази мярка не е прецедент, съществува и в другите администрации, но очевидно събуди широка дискусия, защото тя предвиждаше едно трансформиране на функциите на Комисията за защита на потребителите. Комисията за защита на потребителите е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на икономиката и докато туризмът като структура е бил част от Министерството на икономиката, е било естествено подобно съотношение на правомощията…

БОЙКО БОРИСОВ: Дончев.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, пълна подкрепа и за транспонирането на директивата, и за усилията на редуцирането на административната тежест. Да разбирам ли, че тази част от предложението, която стана обект на вътрешни дискусии между колеги, които са тук и някои колеги, които ги няма, специално трансферирането на бройки от Комисията за защита на потребителите към тази структура, отпада от финалното предложение? Защото около тази мярка с основание имаше спор. Добре знаете, че не всички инспектори на КЗП са профилирани в сферата туризъм и няма как да се прехвърлят хора, които се занимават само с туризъм, което на ниво териториални звена означава оголване и фактическа невъзможност КЗП да си покрива функциите в някои области.
ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Да, господин Дончев, оттегляме тази трета част от предложението в законопроекта и поради това, че Министерството на икономиката оттегли финансовата си обосновка след внасянето на законопроекта в Министерския съвет. Така че, обективно нещата няма да бъдат разгледани.
Моля законопроектът да бъде приет в първите му две части.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 35, предложения законопроект в първите две части. Отпада третата част.