Да пребориш Агресията с плакати е като да пребориш икономическата криза с реклами за бързи кредити

Чухте ли, ще борим агресията в училищата… с плакати?

Новият просветен министър внезапно се сетил , че това е сериозен проблем и трябва да се борим с него… но забележете как ще се борим – с плакати!?

Всъщност замисъла какъв е – да се предотврати агресията, да се рекламира насилието или просто едни пари трябва да бъдат усвоени? А както всички знаем една обществена поръчка за плакати с пребити деца ще е най-лесния начин да се усвоят. На овцете ще се каже, че „борим агресията“ и хем вълка сит, хем децата пребити!

По съвсем същото направление миналата година предишния министър на МОН се опита да усвои над 2млн. лв., за да „рекламира“ образованието с гравирани тефтери, химикалки и антистрес топки, добре че се вдигна тогава достатъчно шум около тази наглост, че бая „тефтери и химикали“ щеше да отмъкне Кунева…

Но да се върнем на по-важният въпрос – агресията в училище. Ако наистина искаме да се борим с нея, защо не потърсим първоизточника на проблема? Защо не тръгнем по веригата и не открием откъде произлиза тази детска агресия? Какво ги прави гневни, нервни, агресивни, неудовлетворени и озлобени към света, към връстниците, към по-слабите? Какво точно им липсва на тези деца и защо са се превърнали в насилници?

Не е ли фактор допринасящ за агресията в училище, безпомощността на българските учители, на които в момента са им напълно отнети възпитателните права и са превърнати в детегледачки на разглезени сополанковци? Учителят не може да бъде авторитет за децата, няма право да ги порицава, няма право да ги гони от час, няма право да им пише и двойки дори, няма право да е недоволен, защото тези деца струват едни пари за училището, които в никакъв случай не бива да се изпускат… защото директорът ще порицае не лошото поведение на невъзпитания ученик, а възпитателното поведение на учителя, защото разгневените родители в 90% от случаите, в стремежа си да задоволят поредния каприз, няма да потърсят вината в отрочето си, а ще наскачат срещу учителя, дръзнал да прояви някакъв възпитателен подход… Гледайки как с лекота се оронва престижа и името на един учител от родители, директори и хулигани, мислите ли че той може да има някакъв авторитет пред учениците си? Та не им ли липсва авторитет в живота на агресивните деца? И тук е моментът да се запитаме щом ще се борим с детската агресия, защо не инвестираме сили и средства в тази насока да върнем авторитета и достойнството на учителската професия, защото е по лесно и удобна да залепим два плаката и да си затворим очите за реалността ли?

Не е ли фактор допринасящ за детската агресия семейната среда, в която децата стават ежедневни свидетели на неравната битка за оцеляване, водена от родителите им? Когато едно обикновено семейство се сблъсква ежедневно с несправедливостите на гнилата българска система, когато образованите хора не могат да си намерят работа, защото нямат връзки с „важни“ хора? Когато отношението на държавата ги мачка и мизерията унищожава нормалната и здравословна семейна среда? Когато родителите станат икономически емигранти, а детето е лишено от тяхната опора, закрила, ласка и възпитание – вместо това получава паричен превод веки месец? А когато родителите не издържат на напрежението и се отдадат на пороци, когато са прекалено заети и уморени, за да обърнат внимание на детето си, или когато то става ежедневен свидетел на домашно насилие, това не е ли фактор допринасящ за гневното отношение на това дете към света? Защо не се вложат средства и не се изготвят програми в тази насока за борба с детската агресия, със сигурност ще са по-ефективни от един плакат с пребито дете, над който насилникът дори ще се изсмее?

Не им ли липсва родителски контрол?

Ами медиите, които непрестанно облъчват децата с пропаганда на насилие, несправедливост и с внушения, че доброто винаги е губещо, а лошото печели, че в България всичко е лошо и грозно, и несправедливо, а някъде там навън се намира Обетованата земя, че няма начин и смисъл да се бориш с каквото и да било, че е по-добре да си от лошите, които могат да правят каквото си пожелаят и да остават безнаказани, те нямат ли принос в изграждането на съзнанието на насилника?

Не им ли липсват морал и ценности?

А учебниците, които им внушават, че националните герои не са герои, а пияници и терористи? Не им ли липсва гордост и родолюбие?
А демонстрациите на европейски ценности по улиците?
А безнаказаните престъпници?
А пира по време на чума в парламента?
А болното ни, оскотяло общество…

Толкова много фактори допринасят за оформянето на характера и поведението на едно дете, толкова много начини има държавата да се опита да ги промени и да се пребори не само с агресията в училищата, не само да запълни тези липси, а и с ред други наболели проблеми в обществото като цяло, че е смешно, жалко и нагло да ни хвърлят прах в очите по този отвратително псевдо загрижен начин, с една единствена цел – да се усвоят едни пари!

„Ще борим агресията в училищата с плакати“… това звучи все едно да борим ниските доходи с реклами на ипотечни кредити или глада с кулинарни предавания…

Поредният абсурд в българската действителност…

Евгения Каяджиева