„Десните“ от ГЕРБ изобщо не искат конкуренция и свободен пазар. Те искат държавата да се грижи само за тях

Онзи ден чух проф. Иво Христов да казва по телевизията, че „Герб не е дясна партия“, а вчера прочетох във фейсбук, че „Дясното не е умряло на вчерашните избори. Дясното в България никога не е съществувало.“.

При все, че от години българската политика е изключително в интерес на бизнеса, че не е приеман дори един закон в защита на работниците и че Герб захапа, сдъвка и изплю трудовия кодекс само преди няколко месеца, подобни твърдения предизвикват недоумение.

Онези 10% българи, които са сравнително доволни от живота си в най-бедната европейска страна, вярват в „чистото и красиво дясно“ и заплюват „завръщането на държавата в здравеопазването“ и „вдигането на минималната заплата“. Обикновено имат свой бизнес с няколко служители и искат да гласуват за „истинска дясна партия“. Твърдят, че са радетели на конкуренцията и истински свободния пазар, при който държавата не подкрепя и не пречи на никого.

Когато обаче конкуренцията покаже истинското си лице и големият капитал изяде малкия, изведнъж надават вой до небесата. В очите им „държавата е виновна, защото подкрепя големия бизнес“. Липсата на познание на елементарните икономически закони им пречи да видят, че голямата риба винаги изяжда малката и тук държавата няма абсолютно никаква вина. Откак капитализмът светува ненамесата на държавата в икономиката довежда до концентрация на капитала във все по-малко ръце. Та въпросните „истински десни“ изобщо не искат конкуренция и свободен пазар. Те искат държавата да се грижи само за тях, като прави всичко възможно, за да пречи на големите акули да ги изядат, както би станало по естествен път. Същевременно не искат държавата да ги принуждава да дават нещо повече на работниците си.

Десните трябва да са готови да защитят принципите на конкуренцията, а значи и убийството на малкия и средния бизнес от страна на големия. А не да тичат при мама, когато някой батко им вземе бонбонките.

Противопоставянето в обществото е по линията капитал-наемен труд. Лявото защитава наемния труд, а дясното – капитала. Боричкането между големия и малкия капитал е в самата концепция за „конкуренция“, заложена в сърцето на капиталистическата икономика. Наивна е вярата, че „доброто и красиво“ дясно защитава малкия и среден бизнес. Дясното просто защитава капитала от претенциите на работниците и винаги е обединено срещу тях.

И в тази изконна и незатихваща битка, за жалост, сме свидетели на пълната незаинтересованост от страна на политическите партии към наемния труд, върху чиито рамене се крепи цялата икономика. А би трябвало да е обратното!

Лявото умря!

Да живее лявото!

Даниела Пенкова, Фейсбук