Дойде време всеки човек, наричащ себе си българин, да осъзнае отговорността, с която е натоварен

Дойде време всеки човек, наричащ себе си българин, да осъзнае отговорността, с която е натоварен. Отговорност за пътя на Човечеството. Отговорност, изпълнена с тежки вековни изпитания, и с която сме ангажирани да вървим и днес, за да браним настоящето и бъдещето ни!

Тази отговорност са я носили и нашите деди, живели със смели сърца, с любов към ближния и народа си. Затова са прокарали пъртината от вековни традиции и устойчивост на времето. Изоран път на дълголетието, който ние не можем да изоставим или да не продължим да проправяме.

Българите назад в хилядолетието са били горди, храбри и достойни. Не е било инак, защото нито един народ не би имал тази богата и впечатляваща история, ако е живял в страхове и безсилие да се бори с предизвикателствата на времето и да се изтръгва от клопката на пагубните събития.

Казано е: „Бог товари с толкова, колкото човек може да носи“. Българският народ е посочен да пренесе тежкия товар и да устои с непресъхващи сили на тегобите и трудностите. А те не са никак малко. Историята помни всичко. Ако днес някои се опитват да заличат принесеното от нас в услуга на света, то във Вселената нищо не се губи. Всичко остава и се помни. Запечатва се. И попива в онези българи, наречени родолюбиви, живеещи с енергията за общия принос по пътя към ново стъпало.

Така е днес. Посрещаме неочаквани трудности, падаме – ставаме, но продължаваме и всеки допир със земята ни прави по – силни. Миналото е онзи пътеводител, от който трябва да се учим, за да не допускаме грешки за нашето бъдеще. На нас е възложена огромна задача. Тя е по – широко скроена и с други величини. Трябва да излезем от дребнотемието, за да погледнем из високо и да разберем, че всеки има път и посока, и че дълга е пъртината на българския народ в едно цяло.

Ако затваряме сетивата си и свиваме усещането си за род и Родина, ние смаляваме значимостта си…Колкото повече българинът се дели от българина, колкото повече се отричаме от традиции и духовност, толкова повече намалява способността ни да извървим пътя на изпитанието и отговорността ни докрай.

Призвани сме да бъдем едно неразделно цяло. Да поставяме начала, водещи към по – високи стъпала на духовното развитие на Човечеството. Това е мисия. И, ако всички не осъзнаем тази значима, тази отговорна задача, се обричаме на разпиляване и изчезване, и то завинаги.

Нашата важна роля е да оправдаем очакванията на личностите от миналото ни, на дедите ни, на славните имена от историята ни, за които чувството на българщина и дълг е било свещено! Опазването на духа и справедливостта, на добруването и толерантността, на честността и истинността са били здравите основи на моралния етичен кодекс.

Събитията и горе, и долу се върят в кръг, като циклите на годишните времена. Има красива пролет, но и свирепа зима. Част от тези сезони са съзиданието и любовта, разрушението и войните. Време е да поведем народа си по пътя на Еволюцията, а с нас в едно цяло да поканим и Човечеството.

Всичко във Вселената има своята точна закономерност и никое човешко същество не е в състояние да й се противопостави. На нас ни е дадено да се радваме на живота с право на личен избор. Това означава да избираме вярната посока с морални устои…този път сам води народа си към успеха. Следвайки правилата, пътят е без прегради и без пречки. Изглежда не осъзнаваме напълно колко важна е нашата мисия!

Еволюцията на Човечеството се намира и в това – да усетим, че нашата роля е да го изведе на нов път, различен от досегашния. А как ли щяхме да искаме да направим промените, ако всичко, което ни заобикаляше е в мир, хармония и подреденост. Тогава просто нямаше да имаме мисия. Нямаше да сме натоварени, а щяхме да имаме лекия път на много други народи. Те живеят по-привилигировано от нас, не носят товара, който ние имаме. Това е техният избор, нашият е да издигнем посоката и да се усъвършенстваме.

Колкото повече изпитания, толкова по-силни. Не е лека нашата задача. Възложена ни е голяма отговорност. Ние да поемаме тежестта, за да има баланс в живота на Човечеството. Едни са се издигнали нагоре, други са долу. Но, както всичко е подвижно около нас, както Земята се върти около оста си, както се върти около Слънцето, както всеки сезон е последван от следващия, както вълната има своите пикове и спадове, така и нашата роля е да бъдем последователни в запазването на баланса и хармонията в това общо цяло.

Всеки и всичко в заобикалящия ни свят и във видимото, и в невидимото си има своя собствена задача. И тя е в услуга на всички останали. Не лична, а обща задача! Задачата на алтруизма. Естественият път на еволюцията не е кръг, а спирала! Издигане все по – нагоре и по – нагоре. Как да постигнем това? Отговорът е в самите нас. Сами да се поведем към самосъзнаване и да прогледнем, че сме в капан и той е в нашата представа за реалността и с мерките, които я възприемаме.

Ъглите на този капан са границите, които сме си установили, като сме приели най – абстрактното нещо за основа за меримостта – правата линия. Чрез правоъгълната координатна система ние можем да измерваме три компонента. Там е и границата между неживото и живото. Това ограничение ни откъсва от самата природа и естествения й ход.

За да възстановим баланса е необходимо да успеем да намерим начин да продължим нататък. Да намерим система за измерване на живите характеристики на Творението. Система, която да съответства на всички естествени процеси на природата, както във видимото така и извън него. Творението е живо и има течни свойства. Движи се, вибрира, структурира, разширява, ускорява, материализира и т.н. Досущ като нас.

Тоест ние сме в Творението и Творението е в нас. Или с други думи…Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и НИЕ него ОБРЪЩАМЕ.

Да бъдем българи и да изпълним мисията, за да преотстъпим товара и на следващите призвани. Нека се издигнем и да изпитаме удовлетворение от това!

Цвета Кирилова, Сдружение Азбукари