Доналд Тръмп за изборите, себе си, промените и бъдещето на света

Очаквания:
„ДА ПОСТЪПВАШ ЧЕСТНО Е ТОЛКОВА ЛЕСНО“
Доналд Тръмп за изборите, себе си, промените, бъдещото

CBS NEWS публикува пълната стенограма на интервюто, направено от колежката ми Лесли Штал с Доналд Тръмп, взето след изборната му победа – на 13 ноември.
Публикувам някои любопитни моменти от него. Давам и линк към пълната стенограма и записа от предаването:

– Доколко това беше неочаквано за Вас?
– Аз чувствах, че уверено се придвижваме напред. Двадесет и един дни подред аз произнасях речи, понякога и по няколко на ден. А в последните два дена беше истинска лудост. Държах речи шест пъти после седем и…
– Обаче всички мислеха, че Вие ще загубите.
– Знам това. Последната си реч държах в Мичиган. Беше един часа след полунощ, а се събраха 31 хиляди човека, като при това много от тях се намираха извън пределите на залата. И у мен възникна такова усещане, че когато си тръгнахме, аз си казах: „Как е възможно да загубим? Та ние организирахме всичко това. Зад нас са всички тези хора”. Беше един часа през нощта и тогава казах: „Второто място никак не ни подхожда”. Така, че ние бяхме истински щастливи, а тези хора бяха великолепни.
– Чух, че вечерта след приключване на изборите, Вие сте запазили пълно мълчание. Това осъзнаване на момента ли беше за Вас?
– Мисля, че да. Това беше грандиозен момент. Аз съм правил много големи и важни неща. Но никога не съм чувствал нещо подобно. Това беше нещо грандиозно, нещо колосално, поразително.
– Като че ли не Ви стигаше въздух? Не можехте да говорите?
– Не,…не съвсем. Но все пак малко да. Става ми ясно, че сега за мен започва един коренно различен живот.

– Това беше много отвратителна кампания. Съжалявате ли за нещо казано от Вас по адрес на Клинтън?
– Да, кампанията беше отвратителна и от двете страни. Имам предвид, че и двете страни се държаха враждебно, а аз бях много рязък. Съжалявам. Но ето ние с Вас сега седим тук и имаме намерение да направим всичко за нашата страна. Ние имаме намерение отново да направим Америка велика. С този лозунг ние започнахме и това възнамеряваме да отстояваме.
– Значи сега за нищо не съжалявате?
– Няма за какво да съжалявам. Разбира се, искаше ми се всичко да беше по-меко, по-учтиво. Да имаше повече речи за политика и за други неща, за които трябваше да говорим. Но ще го кажа по този начин: аз се гордея, това беше грандиозна кампания.

– Може ли да поговорим за вчерашната Ви среща с президента Обама? 90 минути или 15 минути, как беше планирана?
– 15 минути максимум. Това трябваше да бъде просто един кратък разговор, но продължи почти час и половина. Можехме да говорим още четири часа. Какво искам да кажа? Много трудно беше да го прекъсна, тъй като имаше много неща да си кажем. И той ми каза и добри неща, и лоши неща, и такива, които сега ми се струват прекалено неприятни…Например?
– Например
– Е…
– Дайте ни няколко конкретни примера.
– Не бих желал да разгласявам, но мога да кажа, че говорихме за Близкия изток и това беше много трудно. Там ситуацията е сложна. Аз исках да чуя откровено мнението му и знаете ли, успях да науча до голяма степен каква е неговата гледна точка.
– Така, и какво?
– Ами хареса ми. Тъй като в близко време ще наследя всичко това. Впечатлението ми от него е, че той е необикновен човек. Много умен и много приятен. С великолепно чувство за хумор, макар че говорехме за много сложни неща, за много трудни проблеми. А също така говорихме за победата и за други неща, по отношение на които той храни най-добри чувства. Но…
– Например?
– Преди всичко, аз исках да се концентрираме върху Близкия изток, Северна Корея, програмата „Обамакеър”. Знаете, че здравеопазването е в трудна ситуация.
– Аз съм сигурна, че той Ви е помолил да не отменяте тази програма.
– Не, той не ме е молил за това. Но знаете ли, той ми разказа за нейните достойнства и трудности. И ние разбираме това.
– Изглеждахте много сдържан и разумен, докато бяхте в Овалния кабинет. Нещо уплаши ли Ви или…
– Ами не. Аз съм си трезв и мислещ човек. Струва ми се, че пресата се опитва да ме представи като друг човек. Малко смахнат. Но аз наистина не съм такъв. Аз съм много трезв и разумен човек. Това мое поведение е уважение към длъжността, уважение към президента. Никога досега не съм се срещал с него, но се разбирахме много добре. И макар че не бях съгласен с всичко, което казваше, разговорът ни беше много интересен.
– Нямаше ли някаква неловкост и смущение, отчитайки това, което говорехте преди това един за друг? Вие казвахте, че той е роден в друга страна, той също говореше за Вас разни неща. Казваше, че Вие…нямате необходимата квалификация…
– Знаете ли, това беше много… много интересно, защото…Защото моето семейство почти не ме попита как е преминала първата ни среща.
– Наистина ли?
– На срещата ние не обсъждахме какво сме говорили един за друг. Аз говорих за него ужасни неща. Той също говори за мен ужасни неща. Но не обсъждахме какво сме говорили един за друг.
– А чувстваше ли се неловкост?
– Ще бъда честен. От моя гледна точка не се чувстваше никаква неловкост. И това е странно. Даже и аз се учудвам като говоря за това. Да, наистина това е странно.
– Не Ви ли се струва, че Вашето избиране се превърна в анулиране на неговото президентство?
– Не. Аз мисля, че има такива периоди, когато политиците дълго време разочароват хората. Разочароват ги например по въпросите за заетостта. Даже ги разочароват по въпросите за войната. Знаете ли, ние водим тези войни вече 15 години…
– Това беше един от лозунгите на Вашата кампания…
– Ние загубихме в Близкия изток шест трилиона долара. Шест трилиона! За тези пари можехме два пъти да преустроим страната. Погледнете нашите мостове, тунели, летища. Всичко е овехтяло и остаряло. Струва ми се, че тези избори анулираха това, което ставаше от много по-дълго време, отколкото е времето на неговото президентство.
– Знаете ли, Вие учудихте всички, побеждавайки на първичните избори 16 или 17 републиканци. И хората, реално са изненадани, че Вие спечелихте тези избори. Ще се изненадат ли хората, като видят как се държите като президент?
– Мога да кажа, че като президент аз ще се държа много добре, но всичко зависи от ситуацията и понякога трябва да се действа твърдо. Когато гледам света, виждам как на разни места извличат ползи от моята страна. Аз говоря за това и говоря с гордост, че Америка трябва да бъде поставяна на първо място. Ние загубихме, ние губим своята страна, но не сме длъжни така да постъпваме. Ето защо аз победих на тези избори. Впрочем победих с лекота, съвсем лесно спечелих победата. Това е супер.
– Имате ли намерение да се придържате към риториката, която звучеше по време на кампанията? Или ще се стараете да обуздаете маниера си на изразяване?
– Какво да кажа, понякога е нужна определена риторика, за да създадеш стимул на хората. Аз не искам да бъда просто любезен, монотонен тип, но в определени случаи, ако трябва ще бъда.
– А въобще, можете ли да бъдете такъв?
– Разбира се, че мога. Това е много просто и лесно. Да постъпваш честно, е толкова лесно.
– Нека набързо прегледаме Вашите обещания. Кажете, имате ли намерение да изпълнявате това, за което говорехте, или по някакъв начин ще промените обещанията си? Действително ли ще построите стена?
– Да.
– В републиканският конгрес вече започнаха разговори за ограда. Ще се съгласите ли на ограда?
– За някои райони – да, но за други е по-подходяща стена. Това аз мога много добре да го правя. Това се нарича строителство.
– И така, частично ограда, частично стена?
– Да, възможно е. На някои места може и ограда.
– А как стои въпросът с ангажимента Ви да депортирате милиони емигранти, които нямат съответните документи?
– Ето какво имаме намерение да направим. Ние ще екстрадираме от страната или ще изпратим зад решетките престъпниците, хората с присъди, членовете на банди и търговците на наркотици. Всички те са два, може би три милиона. Но ние ще ги изгоним от страната, защото те пребивават у нас незаконно. Ще укрепим границата. А когато всичко се нормализира, ще разрешим да влязат тези хора, за които Вие говорите, т.е. добрите хора. Но все още не сме взели такова решение, Лесли,…но по-важното е да укрепим границата.

– И така, Вие се срещнахте с Пол Райън, срещнахте се с ръководството на Републиканската партия. За какво се договорихте и какво ще направите веднага?
– Бих казал, че ние се договорихме за много неща, но три от тях са най-важни. Това са здравеопазването, емиграцията и законът за намаляване на данъците в страната ни. Ние имаме намерение съществено да опростим и намалим данъците…
– И двете палати ли са съгласни?
– И двете палати са съгласни. В ръцете ни е президентският пост, така че може да започнем работа…
– Вие може да работите много динамично.
– Това беше много отдавна. И тогава за много неща имах подкрепа. Не забравяйте, че преди четири или пет седмици всячески ме ругаеха, казваха, че аз не мога да се справя с тези три проблема, че всичко ще проваля. Така беше тогава. Сега ние сериозно обсъдихме тези три въпроса.
– Вие казвахте, че политиците принадлежат на лобистите, защото им плащат.
– Да.
– Вие признахте, че самият Вие сте правили това. Вие имате екип за преходния период…
– Когато говорим за лобисти, трябва да имаме предвид не само тях, а и крупните предприемачи и групите с особени интереси.
– Вие искате да се избавите от всичко това?
– Това не ми харесва, не.
– На Вас не ви харесва, но във Вашия екип за преходния период е пълно с лобисти.
– Да, но други хора просто няма.
– Във Вашия екип има лобист от компанията Verizon, има лобисти от нефтогазовия отрасъл, има продоволствено лоби.
– В екипа всички са лобисти.
– Ама почакайте…
– Това е точно така. Те са лобисти или членове на групи с особени интереси…
– Във Вашия собствен екип за преходния период!
– Ние искаме да въведем ред във Вашингтон. Вижте…
– Как е възможно да твърдите…
– Там всички, всички са такива. Там няма други хора. Там всички така работят. Това е проблем на системата, на самата система. Но ние имаме намерение сега да въведем ред. Ние ще наложим ограничения за чуждите пари, влизащи в страната ни, ще въведем лимити във времето. Ние ще направим много, за да прочистим системата. Всички, които сега работят за правителството, след като напуснат, веднага стават лобисти. Искам да кажа, че този град е едно голямо лоби.
– Всъщност, излиза, че Вие казвате, че разчитате на тези хора, от които искате да се избавите?
– Аз казвам, че те познават днешната система, но ние ще действаме постепенно. Това трябва да се прави постепен.

– Вас като че ли Ви плаши мащабът на тези проблеми, бремето, сериозността на приеманите решения?
– Не. Съвсем не. Отнасям се с уважение, но не се плаша.
– Вас не Ви е страх. Но има американци, които ги е страх и някои от тях сега протестират против Вас, против Вашите изказвания.
– Това е така, защото те просто не ме познават. Аз мисля, че това е просто защото…
– Как мислите, против какво те протестират?
– Струва ми се, че в някои от случаите протестират професионални протестъри. У нас се случват такива неща. Ако погледнете WikiLeaks, у нас имаше…
– Тоест, вие мислите, че хората там са професионалисти?
– Аз мисля, че някои от тях действително са професионалисти.
– ОК. Но те са във всеки град. Когато демонстрират, не виждате ли в това някакъв знак, не си ли казвате: Това трябва ли да ме тревожи? Трябва ли да изляза и да ги разубедя? Трябва ли да им кажа да не се боят? А тези хора са уплашени.
– Разбира се, че ще им кажа, че няма нужда да се плашат. Ще им кажа: Не се страхувайте,ще си върнем държавата обратно. Не трябва да се страхувате. Нали знаете, че току-що приключиха изборите и трябва да мине някакво време. Да, хората протестират. Ако беше спечелила Хилъри, и ако моите хора бяха излезли да протестират на улицата, всички щяха да кажат: „Ах, това е ужасно”. Отношението щеше да бъде съвсем друго. Знаете ли, тук е налице двоен стандарт

– Вие получихте ли от Мелания нещо като разрешение за участие в президентската надпревара?
– Всъщност, ние седнахме заедно с Мелания и цялото семейство и обсъдихме този въпрос. Дон, Иванка, Ерик, Тифани и Барон отчасти, защото това напълно се отнася и за него, даже в много по-голяма степен отколкото за останалите. Събрахме се всички на обяд и аз казах: „Искам да направя това. Струва ми се, че мога да направя нещо голямо”. И поисках първо тяхното съгласие, а след това и тяхното разрешение. Всички те се съгласиха.

– Вие вече няколко месеца говорите, че цялата система е основана на мошеничество. Бяхте написали в Twitter, че Избирателната колегия е катастрофа за демокрацията. Все още ли сте на мнение, че не е честна?
– Всъщност аз победих с помощта на Избирателната колегия. Но, че не е честна, може да се каже за определени избирателни участъци и някои части от системата. На мен съвсем не ми хареса… Аз не мисля да променям мнението си, защото победих. Но бих предпочел да видя такава система, където има просто преброяване на гласовете. Сега някой получава 100 милиона гласа, а Вие получавате 90 милиона и побеждавате. Затова си има причина. Това позволява на всички щати да се включат в играта. Действително, и в Избирателната колегия има нещо много хубаво. Но това е друга система. Все пак аз я уважавам. Наистина се отнасям с уважение към тази система.

– Вие казахте, че ще победите Ислямска държава. Как ще стане това?
– Няма да Ви кажа. Не, няма да Ви кажа. Аз не съм като тези хора, които влязоха в Мосул и сега воюват там. Те говореха за това четири месеца преди началото на настъплението. Сега за него знаят всички. Това е тежка борба, а сега се видя, че лидерите на Ислямска държава напуснаха Мосул. Но Вие знаете това. За какво трябва да Ви го разказвам?
– Войски ли ще изпратите?
– Нищо няма да Ви кажа. Не искам те (ислямистите, б.пр.) да научат нещо предварително. Не искам на никого нищо да казвам.
– А на американския народ?
– Искам да си свърша работата. Ние имаме прекрасни генерали, наистина прекрасни генерали.
– Но Вие казахте, че знаете за Ислямска държава повече от генералите.
– Ще Ви кажа честно. Вероятно е така. Вижте какво направиха, какво спечелиха. Те не изпълниха задачата. Може проблемът да е в командването, може да е и в нещо друго. Кой знае. Всичко, което мога да кажа е, че ще се избавим от Ислямска държава.

Лесли Штал с въпрос към децата на Доналд Тръмп:
– По повод длъжностите в администрацията. Някой от вас иска ли да получи работа в администрацията на своя баща?
Ерик Тръмп: Ние сме великолепна компания. Знаете ли, моят баща направи нещо много удачно. Той напусна компанията, за да се бори за поста на главнокомандващ. Мисля, че сега той ще разчита на нас повече отколкото преди.
– Така, че вие оставате тук?
Ерик Тръмп: Ние ще бъдем в Ню Йорк и ще се занимаваме с бизнеса. И той много ще се гордее с нас.
– Иванка, хората мислят, че Вие ще работите в администрацията.
Иванка Тръмп: Аз ли? Аз ще си остана само негова дъщеря. Но през цялата кампания казвах, че много искам да се заема с решаването на някои въпроси. И затова ще се боря.
– Но Вие няма да сте в екипа на президента.
Иванка Тръмп: Равенството в заплащането, грижата за децата. За мен това е много важно. Мен много ме интересува образованието. Създаване на нови възможности за жените. Така че, знаете ли, има много неща, които не са ми безразлични. Но разбира се, не в качеството на официален сътрудник в администрацията.
– Може ли да Ви попитам, не навреди ли предизборната кампания на марката „Тръмп”?
– Иванка Тръмп: Мисля, че това не е важно. Има много по-важни неща. И знаете ли, върху тях трябва да съсредоточим вниманието си.
Доналд Тръмп: Струва ми се, че Иванка иска да каже: „Има ли разлика? Има ли разлика?” Това са дейности на висшата лига. Това е нашата страна. А нашата страна не върви накъдето трябва. И ние възнамеряваме да я спасим. Мен не ме вълнува запълването на хотелите. Това са дреболии в сравнение с онова, което правим. Здравеопазването, повишаването на благосъстоянието на хората. Това, което се случи с народа на нашата страна, е несправедливо. И ние имаме намерение да го променим. Всичко е много просто.

И едно любопитно за мен наблюдение на Тръмп. Той заяви, че ще продължи да използва силно социалните мрежи (28 млн. последователи в тях – засега):
– Мисля, че социалните мрежи притежават много по-голяма сила от парите и до определена степен аз доказах това.

Григор Лилов, Фейсбук