Доносниците в „десните про-европейски български партии“, като съотношение, са повече от тези в традиционно познатите партийни тумори

След като стана ясно, че ще има нови парламентарни избори, започнах да фиксирам вниманието върху дейността на Държавна Сигурност като система, интегрирана в държавата ни от друга държава.

Това не беше моя прищявка, нито фиксация, а целенасочено действие, което имаше за цел да провокира обществен разговор по темата. Ще си призная, че имах предварителна информация за предстояща проверка на Комисията по досиетата по списъците за кандидат-депутатите. Какво се оказа?

Депутатските листи са пълни с професионални доносници. И въпреки, че действащия закон за досиетата е твърде скопен откъм ефективност и мащаб, положението се оказа трагично. 27 години след „промените“, депутатските листи на леви и десни партии са изпълнени с осакатени духове. За мен те са ясни и не вярвам и на дума изречена от тях!

Големият проблем си остава поведението на политическите партии. Уверявам ви, че лично съм водил разговори с председатели на партии за лица в техните листи, с принадлежност към ДС. Знаете ли каква е реакцията им? Точно обратната на тази, която представят пред вас в публичното пространство. Пред вас се правят на изненадани, но истината е, че знаят всичко и карат по системата „ако мине“. Но не минава!

И не само това няма да мине! Всички останали доносници, които не са обявени от Комисията, заради скапания закон, но ще станат депутати, ще бъдат закачени, малко по-късно, на врата на протежетата им. Като бордюр, завързан на врата, преди да бутнем предателите в морето. Най-интересното в случая е, че доносниците в „десните про-европейски български партии“, като съотношение, са повече от тези в традиционно познатите партийни тумори…

Николай Марков, Фейсбук