Държавата ни по цялата й архитектура се управлява от доста глупави хора, но за сметка на това алчни и меркантилни, измамни и цинични!

Трябва да събудим администрацията, а не народа. Тя е основната опозиция на българина на улицата и всячески противодейства държавата ни да върви напред! А уж трябва да му служи, защото този от улицата – работливият и почтеният осигурява на администрацията заплатите. Онези с големите пари основно я развращават. Само, че волът си рие и му пада на гърба. Или казано с други думи. Корумпирани бюрократи си сипят тонове кал върху бъдещето на децата и внуците си, майките и бащите си!

За мен основните причини са две – елементарна некадърност на всички нива в държавната администрация и страх от вземане на решения, сакън да не сбъркаме, че ще ни уволнят. Просто държавата ни по цялата й архитектура се управлява от доста глупави хора, но за сметка на това алчни и меркантилни, измамни и цинични!

Има и изключения, но те са малко. Не са малко и тези с гузната съвест. Това, че атаката идва от ДПС, не ме изненадва. Те точат ятагана да се връщат във властта. Не че при тях картинката с компетентността и почтеността е по-различна. ДПС и в момента имат голямо влияние в двете министерства, които управляват най-голям финансов ресурс – МОСВ и МЗХ, съответно чрез ОП „Околна среда“ и Програма за развитие на селските райони. Държавен фонд Земеделие и в момента задкулисно се управлява от ДПС.

В държавата продължава тенденцията от последните поне 15 години министерствата да не си говорят помежду си, а да симулират дейност в едни безкрайни срещи на работни групи, които оправдават чиновническите заплати и бонуси. И така постепенно чиновниците от държавната администрация и техните семейства, зависими от държавната хранилка, се превърнаха в платен вот за местни, парламентарни и президентски избори. В същото време общественият финансов ресурс, независимо бил той средства от еврофондове или национален бюджет, не се управлява ефективно, а единствено се усвоява конюнктурно, в интерес на партии и олигархични кръгове.

Изходът е съдебна реформа, но не по румънския, а по италианския модел, независима от задкулисието прокуратура и пречистена от корумпирани съдии съдебна власт.

Парите за нови затвори за цялата тази пасмина са пренебрежимо малко, в сравнение с пораженията, които тя нанася върху държавата. Нужна е ясна политическа воля в изпълнителната власт за изриване на авгиевите обори в системата на държавната администрация и оставяне само на кадърните, грамотни и почтени хора. Пътят е дълъг, а още не сме тръгнали по него. На Италия й трябваха десетилетия и много свидни жертви, за да се пребори с мафията и да я сложи на мястото й – в дупката.

Колко време ще й трябва на България, ще видим!

Цвета Кирилова, Фейсбук