Единение Българи за България с Официално Изявление по повод поредното блокиране на профил във Фейсбук. Този път Цензурата е наложена на Цвета Кирилова

Официална позиция на Единение Българи за България, във връзка с ограничаване свободата на словото и оказвания натиск върху израза на обществено недоволство на българския народ към събитията в Асеновград чрез блокирането на профила на г-жа Цвета Кирилова в социалната мрежа Фейсбук.

Мотивът е споделена публикация със заглавие – „Млад българин с гневно писмо в мрежата. Погнусен съм.“

Бързаме да заявим, че не сме расисти, не сме проводници на етническо напрежение, не споделяме призивите за саморазправа чрез употреба на физическа сила. Не можем обаче да останем безучастни към съдбата на народа си, системно обвиняван в грехове каквито не е извършвал, а официалните власти стоят встрани и гледат безучастно.

Българите са перманентно хулени, обиждани, обругавани, ограбвани, бити, изнасилвани и често пъти убивани в собствените си домове, а вместо защита и справедливост на свой ред какво получават – обвинения в прояви на дискриминация и нетолерантност. Възниква резонният въпрос: защо тогава са ни необходими толкова много правоохранителни органи, на които всички ние редовно и чинно плащаме, за да ни пазят? Може би законът повелява да ги виждаме само в случаите, когато масово протестират за по-високи заплати и обезщетения, но не и когато трябва да патрулират по градове, села, махали и гета? В по-малките населени места хората, както наскоро един бивш министър на вътрешните работи цинично се изрази, трябва сами да се оправят. И който оцелее, оцелее. Но ако някой от тях случайно реши да се оплаква или да търси справедливост, априори да знае, че жалбата му едва ли ще бъде уважена. По-скоро той самият да пострада и да попадне под ударите на закона.

Всекидневно сме свидетели на многобройни журналистически репортажи за упражнено физическо насилие над невинни български граждани от представителите на един етнос, за чието безнаказано поведение отговорност носим всички ние, но най-вече държавата. Виновни сме преди всичко за това, че безропотно търпяхме и доброволно позволихме тази неправда да се случи. Същевременно представителите на този етнос никога не признават вина! Точно обратното. Те винаги са онеправданите, малтретираните, провокираните, принудените да се отбраняват. Като че ли за тях законите не важат и няма служби, за съдействие, към които биха могли да се обърнат в случай, че се чувстват застрашени или заплашени. Движат се на големи групи, за да се чувстват силни и безнаказани. Събират се мигновено, защото просто не работят и нямат други ангажименти. Проявяват безпричинна агресия спрямо деца. Бият, за да убият. Не се свенят да си сменят името и вярата, стига това да им носи полза или облага. Осакатяват децата си, за да ги принудят да просят и крадат. И вместо да се чувстват гузни, те най-нагло се заканват, че ще продължат да безчинстват и ще „отсекат“ ръката, която ги изражда и храни.

Коментирайки спонтанно възникналото по този повод обществено недоволство, един от сегашните вицепремиери на страната, вместо да го защити, си позволи да заплаши, че авторите на критични публикации в интернет, ще бъдат незабавно санкционирани. Но не уточни спрямо всички ли ще се прилага тази превенция и ще засегне ли тя онези, които незаконно се заселват на места по тяхно лично усмотрение, безогледно изсичат горите ни, замърсяват водите ни, сеят болести и зарази, заплашват със смърт българските граждани, на чийто гръб цял живот живеят и паразитират и от чиито социални грижи и безплатна медицинска помощ не спират да се ползват. При това под благосклонния поглед на властите и акредитираните у нас международните правозащитни организации от рода на БХК. Ако това е справедливо отношение, здраве му кажи!

Време е компетентните държавни органи, в лицето на МВР, ДАНС, НАП, полиция, общински власти, социални служби и т.н. да се захванат сериозно с проблема и да приложат закона в пълния му обем. Защото неговото постоянно омаловажаване и неглижиране би могло да провокира други по-сериозни случаи на провокативно поведение, евентуален заложник в разрешаването на които да се превърнат националната сигурност и бъдещето на България.