Евтаназията на СДС и нейната алтернатива – асистираното самоубийство

Колаж: Иво Ангелов

Под прикритието, наречено спасители на нацията, днес остатъците от т.н. Реформаторски блок (СДС, БЗНС и БНД) без депутати от ДБГ и без „България на гражданите”, независимите и разните приходящи от гражданските квоти на партиите, приеха предложения от президента мандат за съставяне на правителство.

За тези, които като мен са участници в създаването на СДС и са преживели емоцията със създаването на нещо друго, извън БКП, днешната гротеска бе потресаваща, цинично страшна и гнусна.

Социологът Кънчо Стойчев преди часове каза, че това, което виждаме, е неприлично, че става дума за едно феноменално нахалство. Колкото и да е точен, днес мисля, че е по-скоро дипломатичен. Изобщо не става въпрос за нахалство или за неприличие. Става въпрос за договорка, която се доказва с всяка дума, изречена от Румен Христов, който в опитите си да говори „политически” не просто признава, но и обижда големия политик, за когото се жертва. Въпросите, които предизвикват изявленията след взетия мандат са много, но основните са:

Кой и по какъв начин даде право на Румен Христов и сие да се наричат „автентичната десница”? Само защото са си присвоили едно името. Но името не прави същността, а обратното.

Кои бяха до сега т.н. реформатори – десни?, леви?, или просто гарнитура (отново цитирам Кънчо Стойчев), антураж на вече падащите от властта ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България. Нали не сте забравили значението на тоя абревиатура?). И кой даде право на сателитите да си мислят, че могат да управляват планетите…, та дори и в техния разпад?

Какво предлага това велико „автентично” дясно. Ясен и категоричен отговор – правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов. Хем автентични, хем други са тези, които могат да са десни.

Няма да коментирам жалкото броене на подкрепа (всъщност подкрепа за ГЕРБ) и ясните и безспорни амбиции за оставане във властта с цената на политическо самоубийство. Всъщност, оставане във властта на една шепа хора (единични бройки), а не оставане във властта на политическо образование. Реформаторския блок, чрез остатъците от лидери пред очите ни практически реализира една ужасна форма на евтаназия на остатъците от дясното пространство. Всички знаем, че това се прави, за да се прекъснат страданията на умиращия чрез бърза и безболезнена смърт. Агонията на т.н. дясно, като придатък на ГЕРБ, при това съпроводена с хиляди вътрешни скандали и раздори, превърна тези действия в умишлено убийство.

Защо? Кой даде право на тези безсрамно жалки в стремежите си за власт хора да унищожават. Или кой им гарантира право да вършат това?

Отговора на тези въпроси се съдържа в ефекта, в резултата от тях.

Въпреки оставката ГЕРБ остава на власт, а ние се превръщаме в нещастни наблюдатели на театъра;

1. Въпреки недоверието към Борисов – той остава премиер(по конституция, по документи и според месечната ведомост за заплати в МС);

2. Въпреки претенциите кой – кой е – автентичното дясно, което от 19 години не било управлявало, всъщност само легализира, че това управление няма да е на реформаторите, а на ГЕРБ, т.е. новото „автентично дясно”;

3. Въпреки задължението да назначи служебно правителство, Плевнелиев чрез реформаторите, остава на власт ГЕРБ, без назначаване;

4. Въпреки недоверието към ГЕРБ, довело до оставка /фалшива/, този агонизиращ десен „субект”- реформатори, гарантира на ГЕРБ да започне и да прави исканите от нас промени;

5. Въпреки, че ГЕРБ с оставката каза, че иска избори, сега с т.н реформатори се връща на власт без избори /за другото вече няма гаранция/

Сигурно тези въпреки са стотици. И няма никакво значение, че Радан Кънев заявява, че „ДСБ не е част от днешната трагикомедия и самоунижение.“. Защото е много късно и защото резултатът е на лице.

Мандатът е даден. Мандатът е взет. Ще се правят опити. Като в лаборатория, където мишките сме ние.

Шансовете? По моя преценка – нулеви. Но през това време ще ги гледаме, ще участваме в тази предизвестена смърт, ще се отвращаваме и ще страдаме от спекулациите с проблемите, с нещастията, с трагедиите.

Иска ми се да припомня, че историята познава много предатели, разстреляни след предателството. Не защото това на момента е било необходимо, а защото
ПРЕДАТЕЛИТЕ ВИНАГИ СА ПРЕДАТЕЛИ и си остават такива до смъртта си.

Като последния наивник ми се иска всичко това да приключи, като някой все пак каже на Плевнелиев да спре, да остави това правителство съгласно конституцията да работи до избор на ново и до 22 януари да не прави нищо.

Любо Кольовски