ГЕРБ не желаят мажоритарното гласуване, но по-добре да покажат, че са с народа

След като в края на миналата година, точно преди коледните празници – 22.12.2016 година, Данаил Кирилов от името на ГЕРБ заяви, че въвеждането на мажоритарна избирателна система няма да се случи в рамките на настоящия парламент. Причината, която бе посочена – липсата на време и препоръките на Венецианската комисия, според която промени в изборните закони непосредствено преди избори не са препоръчителни, правеше част. Ако не беше поредния политически трик и подлост на ГЕРБ. Защото, този път след повече от десетдневно „мислене„ през коледната ваканция, на 9 януари от партията – Цветан Цветанов и същия този Кирилов, съобщиха, че в четвъртък (12.01.2017 г.) внасят законопроект за промяна на изборния закон. Нещо повече, призоваха новоизбрания президент Румен Радев да удължи живота им като парламентаристи, за да се приемат промените.

Ще кажете – нищо ново за ГЕРБ: сутринта едно, на обяд – друго, вечерта – на 180 гадуса, а на сутринта… зависи от прогнозата. ГЕРБ в собствената си светлина.

Този път преиграването с права, преиграването с „уж подкрепа“ ще им изяде главите.

Не може до безкрайност да залагаш само и единствено на милиционерщината.

Заседанието на правната комисия днес го показа. Не допуснаха до разглеждане промените в изборния закон. Парадоксално, но днес всички бяха срещу ГЕРБ. Защото дори и най-дребните остатъци в този парламент съзнават, че ГЕРБ просто си прави своя кампания, че ГЕРБ не се интересува от никой и от нищо, освен от себе си. Че дори и ГЕРБ не желаят това което внасят, но по –добре да покажат, че… са с народа.

Всъщност, няма нужда ГЕРБ да подчертава, че само БСП е против мажоритарен вот.

Напротив – само ГЕРБ и БСП имат сметка от такъв вот. Всички други нямат. Не БСП, всички други. И въпросът е дали сегашните управници на ГЕРБ и БСП ще се окажат гробокопачи на собстевните си партии. Защото въвеждането на мажритарен вот по сценарий ГЕРБ е пагубно. В първия момент ще спечелят тези две партии плюс няколко десетки местни фактир-бабаити. А после. Нали това няма да се търпи до край.

Неосъзнаването, че имитацията на политика в последните дни на парламента, може да работи като бумеранг, вероятно е в полза на противниците на ГЕРБ, но дали това е промяната?

Днес демонстративно ни бе показано и още нещо: Мястото и ролята на Мая Манолова.

Странно е как по един необясним, както професионално, така и политически начин националният омбудсман Мая Манолова се ангажира с натиск върху Парламента за вземане на прибързано, недоказано като необходимост, недостатъчно обосновано решение. Като преценяваме изявите на омбудсмана през последните месеци, прозира достатъчна доза съмнение, че нейната позиция е сделка. Ако е така, това е много нечестно, подло, много гадно и много мръсно. Ако не е, готов съм да се извиня, но на този етап няма нито едно, дори мъничко основанийце, да приема, че позицията е от чиста професионално и обективно формирана свободна воля. За обратното, за ангажимента, мога да посоча достатъчно, при това само видимото, другото е само предположение:

• Всеки юрист знае, че законът се прилага такъв, какъвто е. Другото е демагогия, другото е перверзия със закона – хем го има, хем за мен не съществува. Всички знаем, че Мая Манолова е добър юрист, че разполага с екип добри юристи. Те всички, включително и омбудсманът, знаят, че резултатите от референдума не са задължителни. Те всички, включително и омбудсманът, знаят за двете решения на Върховния административен съд, в които безапелационно се казва, че Шоуто на Слави и компания са само вносители и нямат права над резултата, включително и да претендират за неговата промяна като вносители. Това не е някакъв частен арбитраж. Това са тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. И вместо да покрепи съдът, на този етап общественият защитник на практика чака поредното измислено дело, при наличие на първите произнасяния. Защо Мая Манолова тръгва срещу закона? Срещу съда? Срещу принципа за законосъобразност? При резултат, който не е задължителен, тя иска да го превърне в задължителен. Оставям отговора на вас.|

• Защо се ангажира с предложение на закон, след като преките задължения на представляваната от нея инситтуция не са законотворчество. Обяснението, че помага, че това е волята… Не пасва за един добър юрист.

• Защо продължава да твърди, че „народните представители и парламентарните партии би следвало да имат достойнството и куража да застанат пред българските граждани и с действия да покажат ще се съобразят ли с вота от референдума“, което си е чиста проба демагогия. Защото въпроса не е в дискусията, въпроса е в налагането на воля… без законно основание.

Цялата тази ангажираност започва да прилича на „плащане на полученото“, финализиране на сделката.

И така, изборите на практика започнаха. Гадно и мръсно помежду им и подло спрямо всички нас.

Гласувахме и се надявахме на промяна – насреща само подигравка, ехидна и зловеща, директно в лицето ни. Разиграха театър на проучване, мандати, преговори, и какво ли не – за да стоят още. Сега разиграват уж приемане на нашите желания…За да останат още… Във всеки един момент търсят само политически дивиденти, въпреки, че играта на „доброто ченге и лошото ченге“, отдавна е дешифрирана. Търсят се само нови жертви, за да изиграят за пореден път ролята на спасители. Всяват страх, че жертвата може да е всеки от нас. И за това им трябва още власт.

Това е стартътна кампанията преди извънредните избори, които дори не са насрочени като конкретна дата. А какво ли ще бъде по-нататък?

Питам се още какво ли ще стане, ако все пак успеят… Ще остане ли електорат на територията на държавата ни?

PS: Днешното заседание на правната комисия взе решение срещу разглеждането на законопроекта на ГЕРБ за мажоритарен вот с 6 гласа „ЗА“ /всички само от ГЕРБ/ и 11 гласа „Против“ – всички други. Въпреки това в праграмата на Парламента за утре първа точка е:

1. Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум (Вносители: Димитър Главчев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов, 14.11.2016 г.).

И няма нито дума за частните арбитражи, които бяха основния приоритет на омбудсмана.

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук