Григор Лилов: Дори български олигарси финансират политици в САЩ, а руснаците идиоти ли са, че да не го правят?

Дори български олигарси финансират политици в САЩ. А руските им другарчета и руските спецслужби идиоти ли са, та да не го правят?

Скандалът с хакерите и компроматите в световната политика е димна мъгла. Той е поредното явление на „двойни стандарти“.

Защото:

1. работа на всяко разузнаване е да събира данни за основните политически фигури в други държави.

2. тази операции открай време се осъществяват по всякакви начини, вкл. и с нерегламентирани достъпи – без значение дали става дума за хартиени навремето, а сега електронни архиви.

3. затова скандалът (обхванал и „Уикилийкс“) е по-скоро следствие от страха на политиците – страх, че гласност получават най-скандални техни помисли и действия.

Досега, дори и в най-горещите периоди на „Студената война“ не бяха изнасяни публично, така пряко и в такива мащаби лични данни и поверителна нелицеприятна информация за политици от различни страни на барикадите.

Въпреки ожесточената идеологическа борба в соцлагера например по правило се мълчеше за личния живот и действия на западни политици (от любовниците им до конфликтите им на интереси). Съответно се мълчеше и в западните медии за такива действия на соцлидерите.

Следователно днешният скандал е контраатака заради засегнатите най-съкровени интереси на една каста – политическата в лицето на световни нейни изразители.

Спорно е кой първи на глобално политическо равнище е започнал да използва информация – истинска или лъжлива като компромат в опит да притисне задкулисно, а напоследък и публично чуждестранни политически лидери на водещите световни сили.

В новите времена според моята информация един от първите опити е на кликата на Елцин срещу семейство Клинтън. Тази история в крайна сметка завърши с отстраняването на бившия КГБ ръководител и шеф на президентската охрана и администрация Коржаков – проявил „самоинициатива“. Ответният удар беше с швейцарските сметки на Кремъл и семейството на Елцин.

Предпоследният такъв компорматен скандал беше с Сергей Ролдугин – виолончелист, ала изненадващ офшорен мултимилиардер и личен и доверен приятел на Путин. Непосредствено след него последва сегашния „хакерски“ (според мен – като отмъщение за „музикалните“ разкрития) с пощата на Демократическата партия и на Хилари Клинтън.

Аз лично бих аплодирал да излязат наяве тайните досиета на секретните служби за световните политици – независимо от коя страна на барикадата са или в „ничията земя“. (а и за нашите национални). Притесняваме ме обаче обстоятелството, че те неизбежно ще създадат лична нетърпимост и ненавист, която ще се се пренесе и в световната политика.

Най-последното обстоятелство, за което се мълчи, е истинският проблем на чуждестранната намеса в национални избори и политики.

Защото шумотевицата около „скандалните“ хакерства и създаване на поръчкови компромати са двоен стандарт – на фона на узаконеното чуждестранно лобиране и финансиране на задгранични намеси в национални политики.

Типичен пример за бившия соцлагер са действията на милиардера Сорос, а типичен пример за САЩ – Комитетите за политически действия – особено така назованите PAC и PACS (последните са известни като Суперкомитети).

Да поясня как е променено законодателството в САЩ – чужденци в право на постоянно пребиване там и американски филиали на чуждестранни компании имат право да даряват средства, като в редица случаи дарителите остават анонимни.

Според проф. Джеймс Дейвис, декан на Школата по икономика и политически науки към университета Санкт Гален в Швейцария (университета е едно от двете най-елитни „банкови училища в света), въпросните политически комитети играят твърде непрозрачна, но важна роля в изразяването на политическите интереси в САЩ.

***** моя бел: корпорациите, профсъюзите, различни организации също получиха такива неограничени права. С решение от 2010 г. Върховният съд на САЩ потвърди, че представители на акционерни дружества и др. видове сдружения ползват правата на частни лица да финансират предизборните кампании.

Давам само няколко примера, намерили място в специализираните анализи, които въобще не достигат до широката публика, камо ли до американския читател и избирател.

Сред най-големите чуждестранни спонсори е световната швейцарска банка UBS. Сред подкрепените с пари са например конгресмените Джеб Хенсърлинг и Шон Дъфи. Хенсърлинг е председател на Комисията за контрол на финансовите услуги в американската Камара на представителите. Дъфи пък е председател на подкомисия за контрол на финансовите услуги.

Немската BAE Systems (сила в оръжията) е финансирала кампании на конгресмените Мак Торнбъри и Джон Маккейн. Торнбъри е председател на Военната комисия в Камарата на представителите, а Маккейн е председател на Военната комисия в Сената. От BAE Systems отказаха да дадат интервю по темата за Дойче Веле.

За руските вложения в кампаниите за Палатата на представителите, Сената, партиите и кандидат-президентите няма никакви публикувани данни.

Според мои данни обаче става дума за много и много, и много милиони. Апропо, българските олигарси също финансират представители на американската политическа каста в САЩ – макар и в незначителни според тамошните стандарти размери, но достатъчно значими за облажилите се лица.

точно тук е истинския скандал за истинското влияние върху американските избори. Не в някакви хакери и компромати.

Хакерско-компроматният скандал за „непочтено и недопустимо влияние“ е ревът на значима част от световната политическата каста за навлизането в тайния й от нас свят – нейния истински дом.

Рев е на „двойните стандарти“ – политиците са свещени крави и нямат черни петна по физиономиите си.

За влиянието на парите обаче се мълчи, защото те са светая светих – будоара и тоалетните на същата политическа каста.

Т.е. хакерско-компроматната шумотевица е фасада за далеч по-огромен, по-скандален финансов и пазен в тайна компромат.

Апропо, Доналд Тръмп обещаваше в предизборната си кампания да промени тази законова основна и практика на узаконена и особено влиятелна намеса отвън в американската политика. Сигурен съм, че няма да успее – дори и да го поиска.

Защото само суперкомитетите в последната изборна кампания в САЩ са потенциален компромат за половин милиард – само за изборите на една трета от състава на Конгреса и без да смятам тези за президент.

Въобще САЩ негласно се заявиха като „метрополия“, в която на елитите от провинциите е позволено да имат влияние върху политическата им система (разбира се, само срещу ответно влияние).

Т.е. осъществи се конвергенция на западните и източни елити. И на парите им. Май и на манталитетите им.

А сега по всичко изглежда, че тази симбиоза е в дълбока и може би смъртоносна криза.

Григор Лилов, Фейсбук