Григор Лилов: Предизборно изпиране на имидж. Скандалът „Яневагейт“ е измислена история

Скандалът „Яневагейт“ достигна финала си, както и беше замислено в началото на разработката

Над година време сайтът „Биволь“ и редица медии ни занимаваха с разкритията от записани със специални разузнавателни средства разговори на съдийките Янева, Ченалова и т.н.

Онзи ден се разбра, че тези записи са били специално замислена и създадена театрална постановка. Групата се е събирала, слагала касетофона на масата и започвала записа, на който говорели страхотии, както призна и показа доказателства участника в нея адвокат Мондешки.

Аз винаги съм бил скептичен към подобен род журналистика, кой знае защо наричана „разследваща“. Имах си и своите определени съмнения, и някои факти, които съм изровил още навремето, вкл. и за „актьорите“, вкл. и за онези колеги и медии, които дадоха тази трибуна на актьорите.

Факт е, че въпреки скандала, който се вихреше над година време, за разлика от колегите от „Биволь“ като първоизточник, „Дневник“, „Капитал“, разни „Протестни мрежи“ и НПО-та аз въобще не му отделих и запетайка.

Днес се вижда, че правилно съм преценил, че това е една измислена история.

Само ще напомня, че в моя профил водих „културна дискусия“ с моите данни и разкрития за „Аликс Партнърс“ и доклада й за Корпоративна банка и защитата на това скандално офшорно недоносче от „Биволь“. И навремето спорихме за привлечения днес като разследван за „Белене“ герберов министър и депутат Делян Добрев.

Разбира се, необективната журналистика в някои случаи не е аргумент да се отричат всички разследвания, поместени в този сайт и издания.

Скандалното обаче е, че днес дори и тези истински данни се компрометират чрез ясно лъсналото (волно, неволно) участие и подкрепа за театрални скандални постановки.

Възможно е театърът да е бил разигран с цел шантаж на една политико-капиталова група с бизнес интереси срещу друга – управляващата в момента. Казвам шантаж, защото в тези „записи“ според мен нямаше съществени данни и факти за афери освен „една леля ми каза“. И пак шантаж, защото „откровенията“ обаче представяха в някои техни реплики и една една достоверна, макар и непълна и редактирана картина на родната действителност.

Но защо този театрален спектакъл, игран вече над година, се разкрива именно сега?
Личното ми мнение е, че сегашните разкрития за тази постановка като театрална с участието на бившите съдийки и адвокат Мондешки са били предвидени още в самото начало на замисъла. По начина на организацията тази кампания напомня почерка на „ювелирите“ от бившата ДС.

Тя е прекрасно средство за изпиране на имидж – особено в предизборна обстановка.
И изпирането започна. Вкл. и от сайта „Биволь“, който първи даде трибуна на постановката и на практика се превърна в неин говорител.

„Налице е следователно организирана престъпна група, която планирано е създавала компромати, злепоставящи и обвиняващи в престъпления по служба, търговия с влияние и липса на морал висши политици и магистрати, като премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ВАС Георги Колев, представляващият ВСС Димитър Узунов, шефът на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, други членове на ВСС…“ – написа днес сайтът.

За мен е цинично, понеже се чудя как колеги с претенции за най-великите разследващи журналисти са се хванали в един такъв елементарен капан.

ЦЕЛИТЕ НА ОПЕРАЦИЯТА

Така лозунгът на тази „операция“ или „активно мероприятие“ на структурите на бившите спецслужби, които задкулисно управляват България, вече е кристално ясен!

Посланието, търсено чрез този театър е:
ето, виждате ли как се опозоряват и политици, и премиери и министри, и висши служители на Темида, и кой ли не!

Популярно казано, принципът за тази мръсна операция е бил „де го чукаш, де се пука“ и „клин клинът избива“

На този фон утре, другиден, някога всякакви разкрития с действителни записи на спецслужбите или с истински записи ще бъдат неглижирани и обявени лесно за същия театър.

Макар че не са!

На този фон с тази постановка всякакви бъдещи признания на държавни служители за корупция, за афери, за мафиотски изпълнения лесно могат да бъдат обявени и представени също като постановка, като театър, като спектакъл.

Според авторите на този спектакъл и използването му като „аргумент“ всякакъв опит за обективна и достойна журналистика ще бъде неглижиран. Нещо като „абе, защо вярвате на този, нали видяхте как я правят дори авторитетни сайтове и издания!!“.

Вероятно за убедителност на замислите с операцията ще има дори и разследвани от Прокуратурата и привлечени за престъплението набеждаване актьори от трупата.

Не съм щастлив, че единствен от колегите си не пропагандирах или не се доверих на тази съчинена и режисирана история.
Отвратен съм за пореден път!

Целият този театър, разиграван за година време, доказва колко лесно и същевременно умело може да се манипулира и най-интелигентната, и най-критичната и мислеща аудитория. И колко продажна може да бъде в името на голяма задкулисна цел родната журналистика – вкл. и онази с претенции.

Доказва и основната беда у нас – без истински свободни медии няма свобода! И няма познание на истинските факти и съответно истината. И съответно няма познание – дори затова дали си заслужава да си дадеш бюлетината за някой или не.

(бел.: дори най-популярен профил като моя, четен от много десетки и десетки хиляди, не може да замени медиите, информиращи и манипулиращи всекичасно, всекиминутно милионите)

Григор Лилов, Фейсбук