Играта на демокрация е практически приключила, върлува абсолютен административен произвол

През последните месеци редовно получавам подобни изповеди и разкази от различни хора за служебните неправди, които са се случили с тях. Очевидно може да се говори за нещо като пандемия на подобни административни репресии, причинени от хора, въоръжени до зъби с власт и началническа безнаказаност.

Няма да открия Америка ако кажа, че за едно огромно мнозинство хора у нас е станало безпощадно ясно следното:

1. Играта на демокрация е практически приключила, ако не се броят някои процедури, чрез които сатрапията на власт и във властта се възпроизвежда и се маскира като легитимна.

2. Върлува абсолютен административен произвол, упражняван безогледно от всеки ръководител на всяко ниво и във всяка структура – могат да ти причинят всичко и да те уволнят по всяко време.

3. Няма на кого да се оплачеш за административния тормоз, защото партии, профсъюзи и вся остальная … са от едната страна на барикадата, а малкият, обикновеният, редовият, нормалният човек е от другата страна.

4. Съдебната система е курдисана и тик-така в абсолютен синхрон с властта – с властта на всякъде и под всяка форма, затова безнаказаността на разполагащите с власт влиза в резонанс с беззащитността на простосмъртните бурмички на уродливата система, която е захлупила България.

Получавам често и дори все по-често писма с вопъл за помощ или поне за изливане на душата, но не мога с нищо да помогна, защото самият отдавна аз съм редови гражданин, периодически съм бил подлаган на административни мачкания, сблъсквал съм се с бруталността на облечената във власт служебна машина, налагало ми се е, за да оцелея от нейната агресия като хванатия в капана вълк да отхапвам едната си лапа – само и само да се измъкна от капана. и ако сега пиша този статус, то е само защото писмата-изповеди и до мен напоследък наистина много зачестиха и затова на мен ми се струва, че административният произвол, арогантността, беззаконието и всепозволеността спрямо обикновените граждани се превръща, както казах по-горе, в пандемия.

Това също трябва да се знае и отчита от борците за правда и свобода, включително и от новосъстоялите се, защото освен голямата битка за големите каузи, има остра необходимост да се промени България така, че да бъде разхлабен клупът, който българската вълча действителност с все по-страшна сила затяга около малките хора.

Ето и откъси поредното писмо от пострадал от административния терор на властниците, което получих днес:

„20 години работя в … и поради това , че не
споделям повелите на съответната „партия – майка“ просто в един ден дойдоха … [тук описва зрелищното отстраняване от заеманите длъжности – на него и още няколко колеги]. Направиха „акцията“ , че са изловили лошите и оттогава досега ( близо 1 година) – нищо !!!

Скалъпиха по едно голо обвинение и това е. На третия ден след отстраняването ни, си назначиха техните хора и проблема си го решиха просто по сталински: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем !

Мога с дни да Ви разказвам, защото наистина положението е страшно . Много години се надявах, че нещо ще се промени, но уви! А сега съм отстранен от работа (без право да започвам друга , освен ако не напусна), защото и законодателят така е придвидил в Закона за държавния служител. Просто и законите са си ги написали така – отстраняваме неудобните и така всичко продължава повече от 5-6 години, мотаене, влачене по съдилища и докато на човека не му писне и каже – майната му!“

Проф. Николай Слатински, Фейсбук