Как държавата се меси в нашата лична свобода в полза на определени привилегировани частни интереси

Т.нар. „право на интелектуална собственост“ представлява грубо нарушаване на личната свобода и собственост на всеки от нас. Това, което сме видели и научили – идея, информация, мелодия, технология, каквото и да е – е наша лична собственост, така както и тялото е наша собственост. Следователно какво правим със собствеността си е наше неприкосновено право на свободно решение.

Чрез това „право“ обаче държавата се меси в нашата лична свобода в полза на определени привилегировани частни интереси.

В резултат цените на огромна част от продуктите и услугите, които ползваме, са скочили в пъти, а в някои случаи – десетки и стотици пъти (примерите са толкова много – лекарства, дрехи, компютри, мобилни телефони, софтуер, автомобили, развлекателна индустрия… изглежда няма отрасъл, неповлиян от това „право“).

Т.е. цената на това „право на интелектуална собственост“ я плащаме всички ние като потребители. Освен това се ощетява и свободата на конкуренцията и предприемачеството заедно с това, например чрез драстичното оскъпяване на продуктите и технологиите и затруднения достъп за нови играчи. Ограничаването на свободата на стопанската инициатива и пазарите води до намаляла икономическа активност, заетост и доходи, повишени цени и влошено качество.

Помислете си колко по-евтин и свободен би бил животът за всички нас, ако го нямаше това изродско „право на интелектуална собственост“. И в същото време тази свирепа протекционистска извратения, облагодетелстваща предимно привилегированите корпорации, е основен обект на договаряне в междуправителствените споразумения за… „свободна търговия“ (като ТПТИ, ТТП, СЕТА, СТО, НАФТА и др.), които реално нямат нищо общо с каквато и да е свободна търговия.

„Правото на интелектуална собственост“ в действителност е кражба – на нашите знания и информация и правото да разполагаме с тях. Кражба на нашата собственост, а не защита на „тяхната“.

Добрил Русев, Фейсбук