Кеворк Кеворкян: Битият Кънев и пребиваният народ

Всяко посегателство е осъдително, няма спор.

Но ще станем държава, когато на един обикновен българин, един от стотиците – бит и насилван от циганите, телевизиите му отделят толкова внимание, колкото на главния Циганолюб Красимир Кънев от Хелзинкския комитет, когото някой шамаросал в центъра на София.

Това не бива да се случва, разбира се.

Но още по-малко търпими са циганските издевателства, на които са подложени обикновените българи, Светините ни и дори Историята ни.

От Хелзинкския комитет съобщили, че са срещу всякакви прояви на насилие.
Само дето и дума не обелиха срещу вандалите от Добрич, например, както и срещу десетките други насилници, които безнаказано се гаврят с Българската Свяст.
Няма и да кажат.

А Кънев се оплакал: „Атаката беше резултат от една ескалация на обидите и заплахите срещу мен и срещу други членове на нашата организация през последните две години.
Една част от тях останаха ненаказани, въпреки че имаше достатъчно доказателства за това“.

Кънев не казва, защо са били заплашвани – защо наистина?

Някои от хората, които са ги заплашвали, били наказани, все пак.

Това никога не може да се случи на циганите, които Кънев защитава – или чиито диващини отминава с безразличие.

И ЦЕЦКА ЗЛОУПОТРЕБЯВА С ЛЕВСКИ

Тия дни Цецка получила следното прозрение: “Имаме нужда да запазим посоката на развитие. А тя безспорно, категорично, без алтернатива е Европейският съюз, нашите партньори в НАТО, защото за това мечтаеха нашите възрожденци, така искаше да ни види Левски“.

Тия хора няма да мирясат, докато не оставят без душа Апостола.

След Плевнелиев, и тя започва да ползва Левски за щяло и
нещяло.

По дяволите, под аренда ли сте го взели Светеца за дребнавите си текущи нужди?

В речта си пред 43-о Народно събрание, Плевнелиев съобщи следното: Левски ни бил завещал да намерим своето достойно място в Европейското семейство и да изградим една чиста и свята република.

Така инфантилно прочетен, Апостола още малко ще излезе и като един от първооснователите на Европейския съюз.

Ако четеш елементарно Левски, може да съчиниш всякакви аргументи за нуждите на политическата кинкалерия.

Това би било кощунствена експлоатация.

Само че „достойното ни място в Европейския съюз“ минава през нещо друго, за което откриваме указания в пестеливото, но иначе взривоопасно словесно наследство на Апостола.

Него го интересува най-много – макар че не го натъртва като някой днешен политически бакалин – приносът ни в човещината, най-напред тук, а сетне и наоколо.
Казва го и в писмо до Евлоги и Христо Георгиеви от октомври 1872 г.:

„Всеки човек иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, иска да бъде човек…

В България трябва да повдигнем и съградим Храм на правата свобода и да дадем всекиму своето“.

Всеки човек иска да бъде човек!

Ако се размислим над думите на Апостола – „да дадем всекиму своето“ – ще ни стане ясно, че далеч по-лесно е да се развява фразата му за „чистата и свята република“ – понеже тя вече нищо не говори.

Много по-важно е внушението му, че трябва да се разширяват хоризонтите на човещината.

Ако сме слепи за нуждите на тази човещина, на никакво семейство не можем да бъдем пълноправни членове – като изключим севернокорейското и някои подобни.
Без човещина никакво място няма да намерим.

Никъде.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук