Кеворкян: Самочувствието на един врабец. Провал и на прощаване

Сякаш за този човек е измислена фразата „Иска да се рее като орел, а има крила на врабец“.

Нашият Врабец се провали и в прощалното си интервю. За близо 40 минути нито веднъж не каза и половин дума за Народа, за Българина. Що за напаст е това? И с какво Българинът я е заслужил?

Отново стана ясно, че Врабецът живее в измислен свят, в който вижда себе си по един напълно деформиран начин. Самохвалството е най-ярката му черта. Той не пропуска нито един повод, дори най-баналния, за да разпери крилцата си. Например, похвали се, че това било първото интервю от президентската библиотека, която основал – без дори да се сеща, колко читалища и библиотеки са в разруха. Врабецът няма никакви задръжки, когато трябва да представи треската като греда.

Той не искал България да бъде върната във времето на Берлинския конгрес, когато съдбата й зависи от чужди сили. Хитрува като всяка дребна птица: рее се към Берлинския конгрес, но услужливо мълчи за Ялта, понеже трябва да каже нещо за бакалските сметки на Рузвелт и Чърчил.

Говори като уличник-протестър и не се колебае да интригантства: Попова била част от статуквото, сякаш той е част от Космоса. Обаче самопредложилият се за служебен премиер Герджиков бил самата прелест.

Врабецът не си мълчал, когато се извършват безобразия в държавата. Не стана ясно, какво има предвид – като се изключи случаят със съдия Марковска, когато хукна да обслужи една нота от Брюксел. Но и досега свенливо мълчи за ортака си Прокопиев, когото защитаваше като опълченец на Шипка и наричаше добър човек, направо възрожденец и половина.

Врабецът не пропусна да даде съвети и на новия президент Радев. Радев, запуши си ушите. А Цецка била „Хуманист от най-висока класа“ – какво означава това, драги Врабчо?

Той изглежда и досега не схваща услугата, която Опекунът Бойко му направи – и му спести позорното поражение срещу Радев. Същият Бойко, който беше казал: „Когото и да бяхме посочили, щеше да бъде избран за президент“. А сега, пет години по-късно, стана ясно, че който и да се беше изправил срещу Врабеца на последните избори, щеше да бъде избран.

Врабецът бил първият държавен глава, който отказал властта. Опекунът му ще преглътне ли и тази лъжа? Нямало „противопоставяне“ между тях – ами министрите на ортака му Прокопиев, подкарани към съда?

Врабецът не бил допуснал големи стратегически грешки. Милият Стратег. Бил близък приятел с Обама – тръгвали си заедно. Къде, бре?

Врабецът му казвал: „Вие можете да разчитате на мен, знаете, че съм убеден демократ. Готов съм да отида на барикадата!“

Драматично и красиво: Врабец на Барикадата! Интересно, какво ще прави там – може би ще бъде кашавар някакъв, край казана с храната?

Врабецът гледал „Напред и нагоре – щял да бъде ментор, преподавател, писател“.
Пазете се, Врабецът идва! – като ваш ментор! Пастирът на стадото говеда, сега ще му и менторосва.

Питаха Врабеца за служебното правителство – вместо да го питат за служебното му, равнодушно отношение към Народа. И пак, и пак му спестиха най-важният въпрос: „Какво мисли за Народа?“ Щеше да отговори, колкото ще ни обърне внимание едно бостанско плашило.

Докато Врабецът се хвалеше, под него стоеше надписът: „Накъде отиваме?“ Това изобщо не стана ясно – а и не може да ни го каже тъкмо един Врабец.

Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците. Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България“. Пак нищо за Народеца.

БНТ излъчи един необичаен концерт, озаглавен „На президента с любов – 20 години по-късно“.  Посветен бе на Петър Стоянов – „Един от най-интелигентните президенти“, както го нарекоха. Хайде, бързо плонж и пред Врабеца, който се имаше за Орел.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук