Кеворкян: Цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено

Бъчварова изглежда се е разшетала. Като началник на кабинета на Бойко тя със сигурност се чувства далеч по-добре, отколкото като министър на вътрешните работи. От това й приключение едва ли ще остане някакъв спомен.

Като изключим една срамна следа: лисичата й усмивка, когато пред очите й – и пред телевизионните камери – някакъв нагласен храбрец се опита да нокаутира Волен Сидеров пред НАТФИЗ. Бъчварова беше видимо щастлива, както и придружаващата я дама – бившата преводачка на американския посланик Уорлик. Сега Бъчварова пак е запретнала ръкави – да осигурява публичната продукция на Бойко.

Колко удачна е тя обаче?

Оплакването му от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло. И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено.

По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа. Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители. Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино. Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал. Ето – това е истинският апартейд.

Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова. Но не го е направила. Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори. Изборният „апартейд“ обаче е друга тема.

И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят. Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там. Тук – за местните аборигени, и там – за европейците. За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите. Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги – дори да продават човешко месо с изтекъл срок. Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.

Пак някой от съветниците на Бойко, който не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент. На този умник Бойко направо трябва да му отреже главата – зелена е. Може и да е развалил отношенията си с Божидар Димитров – който щеше да му обясни, че няма никакъв гаф от страна на Путин. Просто е – Историята трябва да се чете спокойно.

А и темата не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани. Инстинкта му е безподобен в това отношение – но в случая му е изневерил. А пък съветниците му като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий.

Путин не греши фактически – обективните историци вече признаха това. Нашите малчовци обаче използват репликата му, за да се изпъчат. Те не могат да разберат едно просто изречение. Един Господ знае, как се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати. Вероятно – никак. Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си. Нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.

Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко. По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник. По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ – доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната му агресивност. Но пък той е специалист – медиевист и може да си го позволи.

Само дето не се осмелиха по-рано да дадат миризливеца на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк. Може и да са го правили от стиснатост – понеже на него трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно.

Например: Когато тайно откара Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан. Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той позорно си замълча. Или когато каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне се поправи, че бил зле разбран – бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева. Или когато се веселеше с актриси и певици в скандални заведения на нощна София. Или когато български министър /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите: “Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони.
Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.” Или когато, или когато, или когато…

Колко скункса станаха дотук?

Кеворк Кеворкян, Фейсбук