Майка на дете с увреждания разтърси България с това, което написа

Майка на дете с увреждане от Русе разтърси България с посланието си.

Тя призова хората в нейното положение да потърсят правата си и да се противопоставят на безумията в нашата държава.

Бахтишен Джуджева апелира към всички засегнати от системата да излязат на протеста на 18 април в София, от 11:00 часа пред Президентството, съобщава Блиц.

Ето поста й, споделен в социалната мрежа:

„Майка съм на дете с увреждане, какво искам и какво не искам.

Не искам всяка година да ходя на интервю, за да кандидатствам за асистент на детето ми.

Не искам на това интервю да ми се задават въпроси от сорта на „Какво точно ви ТЕЖИ в отглеждането на детето ви?“

Не искам да ходя три пъти годишно на обучения, на които общински служител часове наред ни чете от листове някакви неразбираеми неща за това как да се грижа за детето си!

Не искам майки като мен да получават работно облекло от общината, за да си гледат децата! Вие, общински и държавни служители, не трябва да се подигравате с нас, като ни давате калцуни, престилки медицински и сабо, за да обгрижваме децата си!!! Това е извращение.

Не искам да получавам заплата от 230 лв като личен асистент на детето си!

Не искам да попълвам дневник всеки ден, в който да описвам какво правя за отпуснатите ми като асистент 2,3 или 4 часа дневно с детето си. Например: „От 8 до 9 го обличах, ресах, сервирах, отсервирах, избърсах му задника!“ Без извинение!

Не искам да нося този дневник в общината всеки месец.

Не искам да ми се дава отпуск от работата ми като асистент, който отпуск да описвам в документите, да пускам молба до кмета за него и ако е повече от 5 дни да искам разрешение от съпруга си, писмено разрешение за този отпуск! Четете! Писмено разрешение от бащата на детето ми!  Къде да ида, по дяволите, като изляза отпуск, къде, като детето ми е вързано за мен, понякога забравям, че то е друг човек, разбирате ли, действам все едно сме сиамски близнаци!

Не искам да ме унижават социални и общински чиновници, като ме връщат да си препиша дневника четливо, щото не бил четливо написан!!! А не е четливо написан, щото съм го писала в 12 посред нощ, когато вкъщи вече е тихо.

Не искам да пия успокоителни преди да отида в Социалните служби! Защото ме сриват психически, защото ме връщат за всевъзможни глупости, ей така, за да спестят някой лев надържавата, понеже се надяват, че няма да се върна и ще се откажа.

Не искам да забравям себе си, не искам, а се забравям. Забравям, че и аз съм човек. Все по-често.

Не искам да ми идват на проверки вкъщи, само за да видят дали имам паркет и колко телевизора имаме. И дали имаме вана!!!

Не искам да ме гледат като второ качество човек. Не искам помощи! Не съм нито тъпа, нито недоучена, нито проста, нито мързелива, за да искам помощи.

Искам финансова грижа за неспособното си да се справя само в живота дете.

Не искам когато излизам извън града в работен ден да съм длъжна да се обаждам на общински служител и да го уведомя за това, че извеждам човека, за който се грижа, извън населено място. Разбирате ли? Звъня и казвам: „Госпожо Х, аз съм майката на еди си кой и утре, понеделник, ще ходим еди си къде.

Засега спирам. Ще продължа, подгответе се. И не ревете. Не ни съжалявайте, нито ни гледайте снизходително нас – близките на хора с увреждания. Това ни закопава тотално. Просто елате с нас на 18-ти април.“