Мюрето Поптодорова, Густав Любон и кошмарите на Борисов

„Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек”, писа в края на 19-ти век именитият социолог и антрополог Г. Любон.

Сетих се за това покрай истеричния сюжет с клептоманската проява на нашата ексдипломатка Елена Поптодорова, която концентрира върху себе си общественото внимание до много висока степен, като попадна в новините с някаква монтирана, инсценирана или по други причини кражба на козметика от безмитния магазин на летището във Варшава. Казват, че над 90 руски сайтове и агенции мълниеносно разпространили новината. Нашите не останаха по-назад и светкавично тиражираха инцидента, като хиперболата прерасна лавинообразно от скандал до афера. Едва ли не събитие, от което зависи съдбата на България и на цялото прогресивно човечество. Появиха се предположения, че тоя безмитен магазин се е превърнал в поредния плацдарм на хибридната война и асиметричните военни действия срещу България. Други провидяха комплот срещу Б. Борисов, защото имаше предположение, че Поптодорова в близкото минало е била едва ли не негов фаворит в кандидат президентската кампания.

Изчаках да минат повече от 24 часа, за да проследя развитието на сюжета и реакциите на хората, отразени в социалните мрежи и медиите. Първата ми изненада беше предизвикана от бурните страсти на много хора, сред които има и умерени. Втората ми изненада дойде от факта, че на тоя сюжет се възлагат огромни надежди. Поптодорова, която е екс и вече е никоя, бе коментиран от редица бивши и действащи политици, които напоително обясниха, че бившата ни посланичка във Вашингтон е съсипала реномето на България и последствията от това са катастрофални и непоправими.
Не по-малка беше и изненадата ми, че страстите около тоя неприятен инцидент (независимо от какво и как е предизвикан) отклониха общественото внимание от съществените и актуални въпроси на деня. Вкупом забравихме как приближените на Борисов му целуваха ръка и му искаха прошка за греховете си. ЗА МЕН ТОВА Е НАЙ-ПОЗОРНИЯТ И НАЙ-ОПОЗОРЯВАЩ ФАКТ В СЪВРЕМЕННАТА НИ ИСТОРИЯ! Нещо повече, това е унижение за всеки от нас, доколкото става въпрос за лице, което до вчера е представлявало държавата ни, т.е. и нас самите.

Вкупом забравихме 16-те млрд. заеми, с които Борисов загроби бъдещето на България.
Вкупом забравихме, че Борисов, тоя епицентър на двата катастрофални провала на собственото си управление, се скри като мишка и положи невероятни усилия, за да дезертира от дуела си с Нинова.

Поптодорова не е единственият дипломат, който ни хвърля в злостта на новините. Забравихме видните ни представители Филип Димитров. Забравихме Стефан Тафров и неговите игрички в Рим, Лондон, Ню Йорк и другаде. Изпариха се от паметта ни действията и бездействията на Хубавото Наде Нейнски, в турската столица Анкара…
Няма абсолютно никакво значение дали Поптодорова е попаднала в новините режисирано, или не. По-голямо значение има, че тя преди години организира прием в българското посолство във Вашингтон по случай националния празник 3 март, а поканите за това събитие бяха „украсени” с логото на „Шеврон” – фирмата, която е днешен работодател на Поптодорова. И този безпрецедентен акт мина и замина, а днес малко хора го помнят.

В страни от общественото внимание остават редица факти, данни и явления и този процес се режисира знайно от кого и знайно защо. А аз се питам защо хората толкова и така лесно се връзват на мюретата, ловко поставени от кукловодите на нашата разруха и деморализация?

Борисов загуби служебно от несъстоялите се дебати с Нинова. А Поптодорова съзнателно или не, му помогна да завоалира поражението си под парцаливия камуфлаж на нашата дебелашка пропаганда. Интересно ми е, какво би казал Любон, ако би имал възможността да види един-два тв дебати и как би коментирал махленското поведение на участниците в тия пародийни формати?

„Понякога се случва водачът да е интелигентен и образован; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни.”, пише още споменатия в началото на дописката ми антрополог и социолог Любон. Сънувал е тоя автор образа на Борисов и разни паралелни фигури, все диктатори. Повече или по-малко примитивни в биографиите си.
Нататък остава безплодното взиране в мюрето Поптодорова, волно или неволно инсталирана в режисирания хаос на предизборната вакханалия.

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук