Не е за вярване! Румен Радев победи с една шкода и един микробус машината на Цветанов

Ген. Румен Радев победи. За него гласуваха повече от два милиона българи, които за два месеца предизборна кампания припознаха в него новия държавен глава.

Как се случи така, че непознатият до скоро за широката публика бивш шеф на ВВС стана най-разпознаваемото лице в държавата, събрало емоциите на толкова много хора и засенчило известните личности от ГЕРБ, които от 10 години не слизат от първите страници на медиите?

Освен с процентите преднина пред конкурента, победата на Радев може да бъде илюстрирана и с други цифри:  изминати 20 000 км, посетени 200 населени места, поети 130 000 подадени ръце, стотици часове разговори с хора, много вълнения и безсънни нощи.  

И понеже от нощта на вота се заговори за сбърканата кампания на ГЕРБ, решихме да видим на какво се е опряла успешната кампания на БСП и кандидата й, издигнат от инициативен кометет, че да завихри такъв тайфун от почитатели след себе си.

Седмица след издигането на двойката Радев-Йотова на „Позитано“ взимат  правилното решение кандидат-президентската кампания да бъде разделена на три лъча: Радев, Йотова, Нинова. Така успяват да покрият цялата страна и дори на някои места да стъпят два пъти.

Кандидатът за вицепрезидент Илияна Йотова поема партийните структури. Там тя е в стихията си. Хората я познават. Тя умее да контактува, по време на големи срещи изпраща ясни политически послания. Критиката й към управлението на Борисов е безпощадна. Външната политика е във фокуса на неодобрението й. В тази кампания Йотова добавя към европейската си експертиза и политическото лидерство на местна почва.

Другият лъч го поема Корнелия Нинова. На някои места тя съпровожда Радев, на други е сама. Нейната роля е – да постави жалоните на политическата визия на БСП за развитието на държавата. Нинова е в стихията си, когато застане на трубуната. Тя е силно емоционална. Завладява масите. Показва, че умее да води, да създава импулс, да ражда енергия, с която да накара хората да застанат зад нея. Громи безпощадно управлението на Борисов. Но не само това – казва какво ще направи БСП , ако дойде на власт. Дава надежда на хората. В тази тежка кампания Корнелия Нинова се утвърди като лидер на партията.

Третият лъч, или може би – първият, е на кандидатът за президент Румен Радев. През цялата кампания заедно с него се движи малък стегнат екип от осем души. Те са неговите ръце, очи, уши, те са помощниците му, които във всеки момент трябва да отиграят всяка ситуация в една необичайна кампания – независим кандидат, който хем трябва да бъде припознат от една партия, хем да се превърне в обединител на нацията. Мисия почти невъзможна! Ако не става дума за генерал Радев.

Как се случи това, тепърва има да го осъзнаваме 

Когато маршрутите вече са начертани и срещите уговорени, екипът тръгва. Ще кажете – с кортеж, с охрана…Не! С една шкода, в която се настаняват кандидат-президентът Радев, съпругата му Десислава и бившият кмет на с. Труд Николай Копринков, член на Националния съвет на БСП и дългогодишен приятел на генерала. В микробуса пътуват Деница Златева, член на Изпълнителното бюро на БСП, която координира програмата на кандидата, представител на пресцентъра на БСП и фотограф. И двамата шофьори. Толкоз!

От село на село, от град на град. Как стиковат характерите си в това време? Как изграждат онзи хомогенен екип, който в края на краиищата извоюва победата?

Бързо свикват едни с други. Генералът – с „партийците“, „партийците“ – с генерала.

Цел № 1 – партията да се запознае с кандидата и да го приеме за свой.

Цел № 2 – колкото се може повече граждани да го видят и да стиснат ръката му.

Стратегията на двете „цели“ и тактиката как да бъде постигната измисля Кирил Добрев, организационият секретар на БСП. Сега всички знаят кой е Румен Радев, но на 1 август не беше така. Затова, първо трябваше да го види и припознае партията, после – цялата държава. Днес целите изглеждат напълно логични, едва ли не гениално измислени. Както и „разводът“ с АБВ. Защото е ясно, че ако съюзът с партията на Георги Първанов бе останал, цялата кампания в червените редици щеше да мине в обяснителен режим – чий кандидат е всъщност ген. Радев. Нинова навреме усети тази опасност и отряза като с нож възможността за размиване на кампанията.

След изчистването на политическия терен пред генерала и екипа му блесва Пътят, в прекия и преносен смисъл. Обиколките из страната са на рейдове. При планирането грешките от минали кампании са отчетени, гони се максимална ефективност.

Стават в ранни зори. Тръгват в седем сутринта. Потегляне в осем е лукс. Целта е да се посетят колкото се може повече населени места. Но не за половин час, гражданите не бива да усещат, че групата бърза, защото я чака следващата точка от програмата.Затова времете все не стига.

Повечето рейдове са еднодневни, но има и такива с две – три нощувки из страната. Все пак, не може да стигнеш до Силистра, да посетиш общините в Добричко и вечерта да си в София. Но когато крайната дестинация е на другия край на страната, тръгването е в шест.

Екипът бързо научава, че генералът мрази да закъснява и да кара хората да го чакат. Последните детайли се уточняват на първото кафе, което обикновено е на някоя бензиностанция на сто километра от началната точка.

Щабът на „Позитано“ 20 и щабът на ген. Радев са в постоянна връзка. Да живеят съвременните технологии. Координацията става чрез вайбър групи.

От самото начало Румен Радев държи на собствен щаб извън „Позитано“ 20. В него са бившият шеф на военната академия Евгени Манев, Любен Лозанов, журналистът Иво Христов, медийният експерт Румяна Станимирова.

В края на деня се прави задължителен разбор. Какво сбъркахме, какво още ни трябва.

Времето за път е време за работа. Шофьорите карат, другите тракат по клавиатурите. Деница мисли по опорните точки. Тя седи на първата седалка на „веселото бусче“, както е нарекъл превозното си средство екипът. Човекът от пресцентъра на „Позитано“ 20 пише прессъобщение за току-що завършилата среща. Това е Ана, Адриана или Тодор. Само фотографът Петър отвреме – навреме е айляк. Неговата работа е моментна.

На седалката до шофьора в черната шкода генералът чете. Той непрекъснато чете. Не може да допусне, че за нещо няма да бъде подготвен. Настоява да се запознае с документите в оригинал, не по изработени от някой друг становища. Становището сам си го изготвя. Иска да знае колкото се може повече за общината, в която отива. За проблемите, за стаеното недоволство.Тук се включва Мадлен от отдела за коалиционни политики на „Позитано“ 20. Тя готви повечето от „сламките“.

Някои от документите, особено по външнополитическите въпроси, са на чужд език, най-често английски. Радев ги ползва свободно. Чете английски източници, чете и на немски, и на руски. Сверява всяка цифра, иска да разбере какво се крие зад нея, какви са процесите какви са тенденциите… Така до следващото градче.

Поредната среща с граждани. Кандидатът отначало е стегнат в изказа си, „сухар“, както обича да се шегува със себе си. Но постепенно политическото го обсебва. Не се дразни, ако трябва да отговори пак на въпрос, на който току-що е отговорил. Или е засегнал темата в изложението си. Той въобще не се дразни. И не обича да приказва на трибуна. Предпочита да вземе подвижния микрофон и да отиде до този, който му е задал въпрос. Да отговори, гледайки го в очите. Което видимо прави впечатление на гражданите, изпълнили салоните на читалищата.

Преди всеки рейд Радев иска да знае къде отива и всичко за мястото, където ще бъде. Тук без структурите на БСП няма как да се мине, особено на първата фаза от обиколките. Местните активисти са осигурили логистиката. По-точно четиримата координатори от отдел „Избори“ в соццентралата. Те вече са се свързали с щаба на кандидата, научили са програмата, после са се обадили на партийния шеф в община Х. При първоначалните обиколки на срещите идват само активистите на партията. Но във втората фаза генералът вече е успял да привлече свои фенове. Искат да го видят всички граждани. За него няма „глупави“ въпроси и неинтересни теми. А екипът с изненада разбира, че Румен Радев има безброй познати навсякъде в страната.Познати, които са радостни да го видят в качеството му на кандидат-президент.

Постепенно държавата научава за него. И в крайпътните кафенета започват да му искат автограф. Да се снимат с него. Кандидат-президентът не се „дърпа“. Общува с лекота, не изгражда стени около себе си. В повечето случаи сам се нарежда на опашката и си купува кафе или сок. Още в началото на кампанията касиерките започват да го разпознават. И да искат автограф, да го питат нещо. Няма случай забавянето да е предизвикало скандал на опашката, категоричен е екипът. Дори когато вече е десет вечерта, а екипът, който цял ден нищо не е хапнал, е изкупил всичките останали в бензиностанцията сандвичи, никой не проявява капризи. Хапва парчето хляб, което му се е паднало. Кандидат-президентът също. Но всички са щастливи, когато са по южното направление и минават край с. Труд. Там семейството на Копринков има малко заведение, в което хапват домашна храна. Радост за измъчените от сухоежбината стомаси.

Често гостоприемната партийна организация, в която се е паднала последната за деня среща, е организирала малка почерпка. Групата, разбира се, остава. Пътят ще почака. Това е моментът на Деси. Президентската съпруга е царицата на хорото. Знае всички хора и може да играе с часове. В което се убедиха и младежите от мрежата ПЕС-активисти във Варна. Десислава не слезе от дансинга. Мигом скъси дистанцията и само след две хора време бе на „ти“ с всички.

Има един момент който опъва нервите на всички. Клипът, в който Радев държи на коленете си книгата „Винету“ и накрая я захлопва. На „Позитано“ 20 не го харесват, може би от ревност – идеята не е тяхна, хората, които са го осъществили не са „техни“. Но въпреки, че на два пъти е отхвърляно, филмчето си пробива път. Първо в социалните мрежи. Там става хит. А анализаторите почват да го обсъждат в сутрешните тв блокове.

„Дефектът“ се превръща в ефект.

Както се получава и с тропането по масата в нощта след първия тур на президентските избори. Тогава имаше опит Радев да бъде изваден от равновесие с изискването да отговори с „да“ или „не“ на въпрос дали е за НАТО и ЕС. Въпросът видимо го раздразни, както и провокативния начин, по който бе зададен. Генералът отговори: „Колко от тези, които казват, че са за НАТО, са залагали всеки ден живота си, както съм правил аз!“ Тропна по масата и стана.

Днес, когато всичко това е история, участници в щаба му споделят, че по време на предизборните срещи между двата тура много хора са дошли при него и са казали, че това тропване по масата ги е спечелило на негова страна.

За тези два месеца въздушният ас израстна пред очите на всички като политически водач. В движение са научи да общува с масите, да владее публиката, да й говори разумно, емоционално, да отговаря на всички въпроси, да се радва с хората, да страда с тях. Те видяха в него различния от онези политици, които всяка вечер са на екрана.

В него няма високомерие, няма самонадеяност, опериран е от самовлюбването, обладало цялата политическа прослойка.Радев е различният. И нещо много важно – той вдъхва сигурност, вдъхва доверие, когато говори по дадена тема, създава респект. В речника му няма шаблони, няма кухи фрази, няма заучени думи. Не се притеснява да заеме позиция, различна от общоприетата, но осмислена от него. Затова хората му повярваха. Ако по дадена тема не е компетентен, не се притесняво да каже – не знам, ще разбера, ще потърся информация. През цялата кампания той създаваше усещането че е част от хората, които трябва да гласуват за него. В поведението му няма никаква помпозност – дънки и карирана риза, стройна фигура и бърза крачка, сандвич на крак, кафе от пластмасова чаша …

Сега всичко това ще остане зад гърба му. Протоколът ще го грабне. Ще го шлифова.

Но би било отчайваща, фатална грешка, ако загърби човешкия си образ, с който два милиона българи го припознаха като свой…

На снимката е екипът на Румен Радев: фотографът Петър, Мадлен от отдел коалиционна политика, Адриана от пресцентъра на БСП, Николай Копринков, Ани от пресцентъра, Румен Радев, съпругата му Десислава, Деница Златева, Тодор от пресцентъра, шофьорите Петър и Николай.

В началото бе Пътят. И те бяха с Него. Тепърва ще стане ясно кой ще продължи и по новия път на генерала./Епицентър.бг