Не нова Османска империя, а нова Ердоганова империя. И разликата е доста съществена

Ердоган (засега) спечели.

Не нова Османска империя, а нова Ердоганова империя. И разликата е доста съществена. Не само чисто династично: в Османската империя откак „хубавата Мара“ (Кера Тамара) е омъжена за султан Мурад I, всички следващи султани по женска линия са наследници и на български династии, но вече ислямизирани, тоест, османизирани.
Тази формална династичност обаче изобщо не ни е топлила – като теократична ислямска империя всички султани са третирали гайримуслимите (в т.ч. и българите-християни), като словесен скот (рая, раятлъ) и изобщо не са се чувствали продължители на славните български царе.

Към резултата от референдума отношението, или, по-скоро мнението ми е дълбоко не еднозначно.

Като българин, разбира се, не виждам нищо хубаво за нас.

Но на референдума си гласуват турците в Турция и по света, не българите за България.
Така, че, трябва да призная (след сериозно замисляне), че ако бях турчин, вероятността да гласувам за Ердоган щеше да е много голяма. Не защото го харесвам, а защото го разбирам.

Разбирам от гледна точка на птичи поглед, на геополитиката, в каква ситуация е вкарана Турция в момента.

Без плътна, силна, военизирана, ако щеш – диктаторска консолидация на държава и народ чрез един човек, Турция може и да не преживее следващите 10 години. Противоречията вътре са огромни. Отношенията със съседите – меко казано – сложни и обтегнати, а отношението на САЩ към Турция също е вече диаметрално противоположно на предишното. Вместо да е хранене със сурови мръвки и почесване зад ушите на силен и свиреп питбул „стопанинът“ вече е взел бича, и се замисля за тоягата, за да вразуми песа, който скъса синджира.

От друга страна, Турция е заложник на НАТО, разбирай – САЩ. Имам предвид – САЩ като ВПК. Турция няма собствен авторски ВПК. което означава, че ако „се разведе“ с НАТО-САЩ, тя няма да има въоръжение, че даже и боеприпаси, (за авиация и навигация на авиацията и ракетите да не говорим), за да може да се защити в случай на сериозна война.

Турция е заложник на САЩ и като финансова система, което на практика контролира цялата икономика на Турция.

Тоест, всичко това, заради което простите бачкатори в Турция в момента избраха Ердоган, е свързано с тънки, но изключително здрави нишки с американска банкова финансова система. И всички плащания, в това число и кредитно-картовите в Турция, зависят от волята на американските VISA и MasterCard. А международните разплащания на Турция зависят пак от американските SWIFT.

Тоест, Турция е заложник, при това – с огромни проблеми, и с пресъхваща икономическа мощ (засега: вижте курса на турската лира от юли миналата година досега, ако сте пропуснали).

Процесът е бавен и САЩ все още не са се отказали от Турция, но са „изписали“ Ердоган. Натискът ще е, докато той е на власт.

В тези условия единственото, което може да удържи живота и благосъстоянието на населението, чисто исторически, е максимално усилена централизирана почти монархична власт.

Не ми харесва, но това са обективните закономерности.

Пламен Пасков, Фейсбук