НПО-та на задкулисието посягат към милион от джоба ни

Въпреки мощния шут от предсрочните парламентарни избори миналата година, с който избирателите ясно показаха, че не ги желаят във властта, грантаджиите от скандалната формация „Да, България“ се пробват и дори са на път да се доберат до ресурсите на държавната хазна през задния вход.

Представители на неколцина сдружения, свързани пряко с явилите се в коалиция партии на проваления правосъден министър Христо Иванов и зеления октопод, през които скандалните бизнесмени Иво Прокопиев, Цветан Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев се пробваха безуспешно да се сдобият със свои хора в парламента, се опитват да окупират звеното към Министерския съвет, чиято работа ще бъде да представлява гражданския сектор в страната и да разпределя парите за него.

Това пише в. Телеграф в днешния си брой Средствата ще са от държавния бюджет, а не от обичайните за НПО сектора у нас източници като т.нар. Норвежки механизъм и чужди спонсорски фондации, като първите суми ще бъдат разпределени още тази година. Според неофициалната информация средствата, заделени за целта от бюджета за 2018 г., са за около 1 млн. лева, но се очаква през следващите години те да се увеличават. На прицела на свързаните със скандалните грантаджии е бъдещият Съвет за развитие на гражданското общество към МС, който трябва да започне да функционира именно тази година. Той ще се състои от 15 членове, като 14 от тях ще са представители на НПО сектора.

За справка, неправителствените организации в страната са около 30 000. Именно с цел да бъдат отсети хора, които би трябвало да представляват интересите на всички тях и безпристрастно да казват кои техни проекти да бъдат финансирани и кои не, в първия работен ден на тази година – на 3 януари 2018 г., е създадена работна група към МС, в която влизат 22-ма лидери на сдружения, чиято роля ще бъде да направят правилник за избора и дейността на въпросния съвет. Макар привидно те да са от различни сдружения обаче, де факто две трети от въпросните лица са взаимосвързани, а най-малкото общо кратно между тях са именно „Да, България“ и зеленият октопод. Така например сред членовете на въпросната работна група е Атанас Славов, влизащ в нея по линия на НПО-то Институт за пряка демокрация.

Никъде обаче не се споменава, че е и в ръководството на „Да, България“, а също и неуспял кандидат-депутат в листите в Стара Загора и София на едноименната коалиция, обединила на едно място все формации, финансирани от задкулисието у нас – партията на проваления правосъден Христо Иванов, известен още като Пинокио, „Зелените“ и ДЕОС. В групата е успял да се намърда и друг виден кандидат-депутат на скандалната формация – Тома Белев, който впрочем се е шмугнал като лидер на Асоциацията на парковете в България макар само преди няколко седмици, през декември 2017 г., съдът за втори път да постанови, че незаконно се представя за такъв и няма право да заема председателския пост в сдружението. Трета в списъка е съпругата на Белев Веселина Кавръкова, която иначе успява да се вреди под претекста, че е от WWF-България. Компания им прави Павел Антонов от БлуЛинк, онлайн платформата, свързваща всички сдружения, съставляващи зеления октопод, Биляна Гяурова-Вегертседер – наместничката на Христо Иванов начело на БИПИ, чийто брат Ангел Гяуров е в ръководството на „Да, България“, а също и още 5-има души, които реално са от същото обкръжение, но се представят от различни НПО-та. Така например лице, което е било наблюдател на вота миналата година от името на сдружението „Институт за развитие на публичната среда“ на друг виден ръководен кадър на „Да, България“ – Антоанета Цонева, се представя за човек от НПО-то Български дарителски форум. Когато обаче името и ЕГН-то на Красимира Величкова, както се казва въпросния верен кадър, бъде пуснато в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ, срещу него изскача и НПО-то Национален младежки форум.

В същото време от това НПО в работната група е влязла друга активистка – Илина Мутафчиева. Връзки като корабни въжета вплитат в едно и други трима от компанията. Става въпрос за бившата шефка на Държавната агенция за закрила на децата Надя Шабани, която влиза в групата от името на „Български център за нестопанско право“, Любен Панов от същия център и Ива Таралежкова от Форум „Гражданско участие“. Тримата са свързани и през фондация „Проинфо”, а Панов и Шабани отдавна са познати и като ортаци по протестърска линия на Христо Иванов.

Черешката на тортата обаче е Александър Кашъмов, който също е в групата от името на сдружението си „Достъп до информация“. На този фон въпросът дали правилата, които работната група ще напише, ще защитят интересите на всички нас като данъкоплатци, тъй като именно от нашия джоб ще идват ресурсите за финансиране на гражданския сектор, е реторичен.

Впрочем, ако някой все още се съмнява в намеренията на тази дружинка са безпристрастни или не, то показателно е, че по време на дискусиите един от вече споменатите хора предложил с разпределението на средствата да се заеме „Отворено общество“, защото вече имало опит с парите от Норвежкия механизъм. По-обезпокоителното е, че пътят на НПО-тата на задкулисието към държавната хазна бе прокаран още през 2015 г. При това именно с поправка, инициирана от настоящия сламен лидер на „Да, България“ и тогавашен правосъден министър Христо Иванов.

През октомври въпросната година той вкара законопроект, в мотивите към който вписа, че е добре държавата да помисли за насърчаване на НПО сектора с „данъчни и други финансови и икономически облекчения“ и дори с директно финансиране. Въз основа на това сакрално изречение лица, свързани със Сашо Дончев, предлагат по време на дискусиите в парламентарните комисии 3% от подоходния данък на всеки българин директно да се насочва към избрано от него НПО, културна организация и регистрирано у нас вероизповедание. Изменението, което реално щеше да отвори достъпа на конкретни грантаджии до ресурс от около 80 млн. лева, не бе прието, тъй като предизвика небивал скандал, но за сметка на това други текстове, предложени от Пинокио, бяха. Въпросното изменение, с което се създава Съвет към МС, чиято цел ще бъде да разпределя парите, например е било предложено от видния партизанин на Командира и тогавашен председател на транспортната комисия към НС Гроздан Караджов. Прието е с помощта на публичен лобизъм от неправителствени организации, сред които и тази на Шабани и Панов.

Всъщност изникването на името на Командира също далеч не е случайно. Именно негова е идеологията за създаване на държава в държавата като основите за изпълнението на плана, чрез който продължава да се пробва да диктува дневният ред на обществото и да клати институциите близо две десетилетия след падането си от власт, са положени през 1999-а. Тогава бе приет първият вариант на Закона за държавния служител по изрично настояване на Костов. Като мотив за създаването на текстовете беше даден аргументът, че трябва да се даде такава сигурност на чиновниците, каквато имат събратята им в Гърция. Т.е. независимо кой е на власт, те да не могат да бъдат помръднати.

Реалната цел обаче бе въз основа на закона да се направи чистка в държавната администрация, чрез която да се назначат на всякакви нива верни на Костов хора, които да не могат да бъдат помръднати дори след падането му от власт през 2001 г. Така макар въпросната година да бе изритан мощно от гражданите на страната заради повсеместната корупция по време на управлението му, Командира се сдоби с верни къртици в администрацията. Малко по-късно, пак под негово давление, част от тях се трансформираха в активисти на НПО сектора, като започнаха да създават сдружения, за да може Костов и скандалните му приятели, от една страна, да влияят на общественото мнение, а от друга – да канализират финансирането по линия на предприсъединителните фондове, а след това и оперативните програми чрез къртиците в държавната администрация.

Така реално беше построена паралелна държава, точеща ресурсите на хазната в конкретни насоки през задния вход. Вече споменатите Шабани и Белев впрочем са емблематични примери в тази насока. И двамата бяха на сравнително високо ниво в йерархията на държавната администрация, преди да впият нокти в грантовете. Първата бе начело на ДАЗД, а Белев – на Природен парк Витоша. Друг виден член на работната група – Павел Антонов, пък бе съветник на екоминистъра в служебния кабинет на Марин Райков. Постът в правителството „Райков“ се заемаше от Юлиян Попов – брат на небезизвестния шеф на „Отворено общество-България“ Стефан Попов.

Източник: БЛИЦ

СПОДЕЛИ