Огнян Минчев: Тръмп е нетърпелив да се отърве от Европа, обърнат с лице към Москва

Докато основни акценти на предизборната кампания на Тръмп бяха неговите намерения за бързо подобряване на отношениятга с Москва и твърдо противопоставяне на Пекин – както в сферата на търговията, така и по отношение на стратегическото съперничество в Южнокитайско море, днес като основна потенциална жертва на външната политика на новата администрация може да се окаже Европа. Подкрепата за Брекзит, враждебността към европейската интеграция и раздразнението от пазарните позиции на немския износ, в съчетание със скептицизма към „остарялото“ НАТО, очертават епоха на изключително сурови изпитания за Европа в транс-атлантически контекст и в измерението на едно потенциално сътрудничество между Вашингтон и Москва, насочено срещу европейското обединение.

Враждебността към Европа е ключов елемент на американския изолационизъм – едно от основните идейни направления, върху които са основани САЩ. От една страна, идеите на отците основатели са пряко продължение на европейското Просвещение, а американската политическа цивилизация винаги е била част от европейското идейно и религиозно наследство. От друга, Америка се основава върху мечтата да бъде „Градът на хълма“ – пътеводната светлина по пътя на свободата, която се оттласква от стара, монархическа, прогнила от корупция и наследствени йерархии Европа. Затова посланието на основателите на САЩ е императивано – ненамеса в работите на Европа. Това е основата на американския изолационизъм, който е основен компонент на политическата традиция на САЩ чак до 30-те години на 20 век.

През 1917 г. президентът Удроу Уилсън успява да се пребори с изолационистите и въвлича САЩ в Първата световна война, което осигурява победа за Антантата, но мирните договори са манипулирани от Лондон и Париж много отвъд американския план за мир в Европа – 14-те точки на Уилсън. Америка обидено се прибира отвъд Атлантическия океан… За да се завърне като глобална сила – лидер на западния свят след Втората световна война. Студената война и новата роля на Америка изхвърлят изолационизма от политическата сцена за повече от половин век. Изолационизмът се възражда с извеждането на САЩ като световен хегемон в епохата след Студената война. Той е манифестиран най-открито от консервативното крило на Патрик Бюканън, чиито позиции откровено припознава днес президентът Тръмп. Никой не предвиждаше особени шансове за консервативния изолационизъм в епохата на глобализация, чийто лидер са самите САЩ. Докато…

Докато Тръмп не мобилизира в обединен политически съюз губещата от глобализацията индустриална работническа и средна класа, консервативните противници на ляво-либералната културна революция на мултикултурализма, и популисткия национализъм на „Америка над всичко“. Изолационизмът е съществен елемент на този политически съюз и не е за чудене, че Европа отново се превръща във враг – не само по генетични причини. Европа е – все още – либерална антитеза на националистическата революция на Тръмп. Европа е съперник в международната търговия. Европа е безчувствен потребител на международна сигурност, гарантирана чрез НАТО от американския данъкоплатец. Европа е – какво съвпадение – недолюбвана и от приятеля Путин, с когото предстои нова епоха на партньорство.

Нещата изглеждат достатъчно мрачни за потъналата в своите собствени кризи Европа, но буреносните облаци могат да се окажат и прелюдия към нещо по-различно. Извън съмнение е, че епохата на глобален либерален консенсус, председателстван от транс-атлантическото сътрудничество е зад гърба ни. Но новата епоха тепърва ще се оформя и структурира. Изолационисткият популизъм на Тръмп може да се окаже по-труден за прилагане, отколкото за деклариране. Преди всичко, в Републиканската партия има широк консенсус в подкрепа на международната търговия като основен източник на благосъстояние. Тази позиция е с ключово значение за американската политическа традиция. Америка е „търговска република“ в съзнанието на политическия си истеблишмънт и позицията на страната в международните отношения в решаваща степен се дефинира през свободата на търговията. А свободна търговия без международни съюзи, които я гарантират – и гарантират интересите на Америка – не е възможна…

Америка провежда своето световно влияние през многообразни механизми на партньорство, но няколко от тях са с ключово значение: Транс-атлантическото сътрудничество, партньорството в англо-саксонския свят, съюзът с Япония, сътрудничеството с Израел и контролът върху динамиката на Латинска Америка са най-важните инструменти на американската глобална роля. Тя може да се променя, но едва ли ще бъде радикално изоставена. Съюзът между Америка и Европа е незаменим в структурата на американската глобална политика. „Ами“ – би възкликнал някой от „новите ентусиасти“ – Кисинджър казал на Тръмп, че с помощта на Путин ще изиграят срещу Пекин „руската карта“, така както изиграха срещу Москва „китайската карта“ през 1973-та… Първо да я изиграят – пък тогава ще видим… Не мисля, че транс-атлантическото партньорство е застрашено в дългосрочен план. Но е твърде възможно да преживее криза в краткосрочна перспектива…

Тръмп е очевиден носител на провинциалните фундаменталистки комплекси срещу Европа на простолюдието от Библейския пояс. Така както в добре известни среди у нас битува световната конспирация начело с Америка, така и сред провинциална Америка живее световният заговор на Европа и Ватикана, чиято жертва ще се окажат самите САЩ. Тези периферни и незначителни в плана на международната политика предразсъдъци днес се институционализират в статут на официална политика благодарение на Тръмп и неговия афинитет към консервативния изолационизъм на американската политическа периферия. Така е, в историята перифериите често нахлуват в центъра – в ядрото на една национална или имперска политика.

Тръмп вярва, че ще подчини европейските страни поотделно на изгодни за Америка търговски договори ако отстрани от пътя си конгломерата на Брюксел. Тръмп е нетърпелив да се отърве от Европа, обърнат с лице към една съблазнителна сделка с Москва и към една неизбежна битка с Пекин. Но в Америка управлява не само Тръмп. Там има и други консервативни идеи, там има много други идеи. Има обществено мнение. Има „безчестни медии“, които не възнамеряват да му мълчат. Има Конгрес, Сенат и мощна структура от интереси, която не е готова да загърби съюза с Европа. В случай, че … самата Европа изостави своето самосъзнание за безпомощност и се изправи като фактор на сила, съответстваща на факта, че обединена, тя представлява най-голямата икономика в света. Представлява традиция, родина на идеите и практиките, управляващи света.

В България ще издигнат по-силен глас тези, които искат да обърнем гръб на Европа. Тръмп вече им е аргумент… Какво да се прави – щом писнат зурните, ибрикчиите хукват подир пашата… Подир всеки паша. Иначе България няма друго място в света освен в Европа. Въпрос не само на география, но и на идентичност. Ние споделяме съдбата на Европа и сме длъжни да дадем своя принос за нейното оцеляване като проект за общо бъдеще.

Огнян Минчев, Фейсбук