Оливър Стоун: Хилъри Клинтън е от партията на войната. Ще гласувам срещу нея

“Фигаро” се срещна с американския режисьор Оливър Стоун по повод излизането на новия му филм за Едуард Сноудън

– Позволи ли ви “Сноудън”, след JFK, да изследвате този поджанр на американското кино, какъвто е параноидният трилър?

– Параноята е интересна тема в киното, но не това е причината, поради която се занимавам с нея. Освен това, за съжаление, параноиците често имат право. Мисля, че повечето правителства по света не са честни с хората. И всички политически лидери са параноични.

– Намеквате за Франсоа Митеран, който бе честван през последните дни във Франция заради своя талант на епистоларен любовник, но е бил оплюван в други времена, заради въведеното от него телефонно подслушване, за да запази в тайна двойствения си живот?

–  Това е било заради любовницата и дъщеря му, нали така? Аз не съм много запознат с френската политика. Възхищавам се на Дьо Гол, защото е имал смелостта да направи Франция независима спрямо САЩ. На Жак Ширак също, той знаеше, че войната в Ирак е една каша. За Митеран не знам много. Майка ми е била приятелка с Далида, която е познавала добре Митеран… Толкова по-добре, ако е бил голям любовник, това го прави по-човешки, нали? Харесва ми образа на Оланд, който отива със скутер при любовницата си, това е la comédie française(френската комедия – бел. пр.). Ако Ричард Никсън можеше да прави любов по-често, щеше да бъде по-добър президент.

– Сноудън ли е последната част от трилогията ви, след “Световния търговски център” и W.?

– Да, чрез тези три филма исках да разкажа за Америка след 11 септември 2001 г. Заснех също документален филм в десет епизода, “Премълчаваната история на САЩ”, който проследява от 1890 до 2013 г. Тази работа отне пет години от живота ми и означава много за мен. Филмът завършва впрочем в годината, в която Сноудън направи своите разкрития. Но параноята вече съществуваше преди 11 септември, тя само се ускори и задълбочи.

– Не е ли фрустриращо за един режисьор, който обича екшъна, да снима главно хора пред компютри?

– Това беше предизвикателство за мен. Обожавам скоростта, движението… Тук няма преследване с коли, нито оръжия в ръцете на героя. Опитах се да въведа възможно най-много напрежение, но не мисля, че това е филм за млади мъже, които обичат екшъна.

– “Сноудън” не е създаден в някое от големите студия. Защо?

– Всички големи студия минаха по реда си. Продуцентите харесаха сценария, но когато стигахме до финансовия въпрос, го отхвърляха. Всички големи студия принадлежат на мултинационални компании и се опасяват от конфликт на интереси. Те се страхуват и практикуват автоцензура. Мисля също, че на много американци не им пука за наблюдението, ако не ги засяга лично.

– През 70-те г. по-трудно ли беше да се направи филм?

– О, да, разбира се. Направих двайсет, познавам работата си и искам да я върша с удоволствие. Но често е толкова трудно, че удоволствието намалява. Много се забавлявах, докато снимах “Доорс”. Много ми хареса и работата по “Александър”. “Световният търговски център” беше много сложен, с цялата тази прах…

– Защо изоставихте проекта си за Мартин Лутер Кинг?

– Не успях да го направя. Беше много спорен, а не житие на светец. Аз исках да кажа истината. Да покажа, че Кинг е бил човек, че обвиненията срещу него са огромни. Предпочетоха да направят “Селма” (филма на Ава Дюверне – б. а.), от който не боли.

– Какво ще бъде наследството на Барак Обама според вас?

– Версията на “Дисни” ще запомни, че той е бил първият чернокож президент на САЩ, благороден човек с хубаво семейство. Версията на Стоун ще каже истината. Той създаде впечатлението, че е голям реформатор, но не реформира нищо особено. Неговата администрация продължи войната срещу терора. Той нямаше смелостта да я спре. Буш беше казал: “Или с нас или против нас”, но Обама продължи тази логика и продължи да бомбардира мюсюлмански страни.

– Ще гласувате ли за Хилари Клинтън?

– Не, ще бъде същото нещо като Обама. Тя принадлежи на партията на войната. Аз ще гласувам за партията на мира.

Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове