Оставихме безобразниците, без визия, без морал да се настанят в министерските кресла, да обсебят политическите партии

В Държавата на Безобразията.

Години наред анализирайки ситуацията в България,

спокойно мога да заявя, че държавата на Безобразията е тук в територията между Дунава и Родопите, между Пирин и Черно море и съм наясно, че по – голямата част от нормално мислещето население осъзнава този факт; но уви всеки се е примирил, че нищо не зависи от него или ако зависи това определено е на запад далеч от територията на Безобразията.

Години наред следя процеса на заминаване и незавръщане на милиони млади хора навън, опитах се да влизам в главата на всеки един от тях, за да ги разбера защо са готови да заключат завинаги вратата на бащиният си дом и да поемат в посоката на неизвестното с една чанта багаж и с поглед вярващ, че ще успеят…

Много пъти съм мислил, какво ги кара тези хора да са толкова уверени, че света навън ще ги направи по – богати или по – щастливи и в разговори с много българи установили се навън от повече от десет години стигнахме до извода, че сигурността в системата на другите държави е сигурността на която им дава гаранцията, че там ще успеят.

Много пъти сме стигали до разговори за болници, политика, заплати, социални плащания, банки, училища, села и т.н.

И както сами се досещате, колкото повече говорим по темата, толкова по ясно ни е ставало, че всичко в територията на Безобразията е с главата надолу и търсейки корена на злото за всички безобразия всеки се връща назад в Историята, за да търси виновниците… Години наред търсехме назад, но забравяхме да погледнем напред и това, че търсехме виновните назад ни направи неспособни да виждаме виновните днес.

Виновните, които направиха така че да бягат всички с надежда навън, докато позволяват на невежите да симулират дейност и желание за промяна в територията на Безобразията.

Оставихме безобразниците, без визия, без морал да се настанят в министерските кресла, да обсебят политическите партии, съда, телевизиите, дори се стигна дотам доказани престъпници днес да управляват цели общини, дали задкулисно или явно това няма голямо значение, но всички в тези общини говорят за тясна обвързаност между престъпност и политика. И всичко това го допуснахме благодарение на факта, че вместо желанието на хората да успяват тук, беше насочено от същите тези престъпници и политици хората да мечтаят да успеят навън.

Всички помним и бавният, но сигурен процес на отчуждаване на българите от България, започнал във деветдесетте с мутрите,приватизацията, банковите кризи, бухалките, кражбите на коли, прераснало по късно в отвличане на хора, липса на здравеопазване, липса на работа, липса на пари…

Мога да изброявам един милион причини, защо се превърнахме в територията на Безобразията, мога ден по ден да се връщам назад, до деня в който започва процеса на всичко това, но явно вече надали има смисъл да се връщаме назад, за да търсим виновните, когато най – виновните ги виждаме всеки ден на телевизионният екран правещи се на политици с купени дипломи, роднински назначения в общини, съд, прокуратура…

Стигнахме дъното отдавна, днес копаем много надълбоко под него, но както се казва надежда винаги има, защото онези които копаят държат тежките инструменти и са милиони, докато тези с камшиците винаги са били малцинство…

Бъдещето скоро ще покаже какво ни предстои в държавата на Безобразията и се надявам този път да гледаме напред в това какво и как предстои, а не да търсим онези, които пак да натворят от същото….

Атанас Калев, Фейсбук