Поскъпването на цените изяде увеличението на минималните заплати и пенсии

Ужасяващата управленска наглост е ниската цена на труда в България да се афишира като нещо положително.

Това всъщност по всички критерии е вредна политика и лоша визия за бъдещо развитие.

Сегашният 10-процентен плосък данък е в полза на богатите прослойки и снижава техния принос към фиска. От там са слаби и системите за социална сигурност – образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Когато не носят сигурност и гаранции за достъп до тях, те на практика водят до т.нар. “вторична бедност“. Тя настъпва, когато гражданинът попадне в капана на техните слабости и дефекти, в резултат от което неминуемо се оказва в ситуация на бедност.

Поскъпването на цените унищожи увеличението на минималните заплати и пенсии.
Поскъпнаха млечните и месните продукти, плодовете, зеленчуците, яйцата, като с най-голям скок на годишна база са месото и месните продукти – с 4,3%, животинските и растителни масла и мазнини – с 4,5%, зеленчуците – с 8,5%, и кафето, чаят и какаото – с 6%.Захарта и сладките изделия – 3,2%, и плодовете – с 2,6%.

Шок през годината обаче имаше с цените на газа, парното и водата. Годината започна с увеличение на цената на газа с 4,6%. През април обаче поскъпването беше шоково – с 29,64%, което доведе до увеличение на цените на парното и топлата вода между 18 и 30% за различните топлофикации.

2017-а цената на ВиК услугите в София поскъпнаха с 18,68%.

След това в 13 области увеличението беше от 8,43 до 73,09%.

Голямата кражба е за онези населени места, в които водата се доставя по гравитачен път, а се въведоха и единни цени за цялата област. Поскъпването на цените унищожи увеличението на доходите и отнема достъпа до вода.

КЕВР излезе с второ решение за поскъпване от 1 януари 2018 г. – пак за тези 13 области и София. Увеличението е между 2,2 и 20%. Поскъпване на водата ще има до 2021 г.

60% от себестойността на хляба е газ, газът е и суровина на торовете в селското стопанство, има проблеми и в промишлеността. Поскъпването на хляба удари най-бедните домакинства.

Работещите бедни от 600 000 ще станат поне 700 000. Като имаме предвид и задлъжнялостта към банките, нещата стават не много добре.

Има и риск да не издържи системата за социално подпомагане, защото ще нарасне значително броят на енергийно бедните.

Енергийната бедност в България за разлика от развитите страни в Европа, е различна-ние сме енергийно бедни и преди да платим месечните си сметки.

Линията на бедност реално прескочи 321 лева. Разликата богати – бедни области достигна 4.5 пъти, в дъното на класацията по икономическо развитие, се нареждат областите – Пазарджик, Сливен, Видин, Силистра и Кърджали, като общото помежду им е липсата на частни инвестиции в тях.

2287 лв. са необходими на четиричленно семейство у нас, за да живее нормално. Това означава, че средната заплата трябва да е не по-ниска от 1143 лв.

В момента 78% или над 5,5 млн. българи живеят със средства под нужните за нормалната издръжка на живот, а 35% от хората живеят в тежки материални лишения.
Има ускорено нарастване на заплатите при високо доходните групи, докато при ниско доходните – намаляват.

България отново е начело по бедност и корупция в ЕС. Нещо повече дори: страната се оказва една от малкото европейски държави, където по този показател се регистрира влошаване. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.
Най-тревожно в данните на Евростат е повишаването на двата индикатора за разслоение на обществото. Коефициентът за диференциация от 37 на сто е най-високият в ЕС и вече отбелязва равнище, което маркира ръба на социалния срив. Вторият показател, т.нар. „ножица“ между доходите на богатите и бедните българи, сочи, че бедните 20 на сто български граждани имат над 7 пъти по-ниски доходи в сравнение с богатите 20 процента от населението. „Най-притеснителното е, че социалната кохезия, поставена като цел на стратегията „Европа 2020“, не само няма да бъде постигната, но и различията се задълбочават все повече. Поради липсата на политическа воля и управленско безсилие ситуацията се влошава.

Йордан Халачев, ПРЕГЛЕД