Президент, министри, управляващи, макар и временно! Човешкото търпение има граници не го забравяйте!

Прекрасни спомени! На фона на моите гледах репортажа за социалното безгрижие към децата ни!

Питам се защо държавата не може да осигури нормален живот на нас родителите и децата ни,а прибягва до приказки за „услуги“, неправилно отглеждане, като в случая с бащата от Зверино с деветте си деца, три от, които дадени от същите тези“социални“ на приемни родители!

Нима средствата, които отпускат на приемните семейства не могат да бъдат дадени на собственото семейство, ако е съвестно да се грижи за децата си! Нима, ако имаше адекватна социална грижа бих писала писмото си, което не е каприз, а зов към цялостно преразглеждане на този порочен кръг-държава, министерство, агенции, помощи! Срам и позор!

Не обвинявам хората, работещи в системата, но винаги има,но! Масово в тази сфера работят хора с обикновен ценз на начални педагози, защото за тях нямало работа!

Да,но тази система ще заработи, ако в нея работят не детски учителки, тяхното място е в училищата и детските градини, а специалисти и то със сърца! Тогава тази система ще заработи! Ще се изпълнява и задължителното указание отнемането на деца да става само,чрез специализиран съд,не самоцелно и по чиновнически! Ще спрат всички спекулации с помощни средства за инвалиди и добавките им! Тези чиновници ще се научат да правят редовни домашни посещения, не само, когато има инциденти!

В нашия дом дойдоха едва, когато телевизии и вестници се намесиха, отново се зададе въпроса,защо Стефан не е даден в дом! И пак последва чиновнически произвол!

Благодаря на приятелите и хората, които ми помагат, благодаря и на нашия Омбудсман Мая Манолова! На държавата в този е вид не благодаря! И не искам евтаназия, ще се отърва от мъките и ще бъда забравена веднага заедно с детето си! А произвола ще продължи, няма да го позволя, ще се боря! Страшно и безпощадно, защото съм майка и човек!

И искам да живеем своя живот, нормално и човешки, тук и сега! В собствената си държава!

Това да се счита, като продължение на писмото ми от 07.01.2017 година – Докъде се докарахме в тази абсурдна държава, че майка в отчаянието си да иска евтаназия за себе си и сина си

Към него ще допълня само, жал ми е за хората и институциите, които се скриха!

Президент, министри, управляващи, макар и временно! Човешкото търпение има граници не го забравяйте!

Рени Григорова, майка на тежък инвалид,магистър по право, гражданка на РБ, българка и човек!