Проф. Иво Христов: Ние имаме проблем с нашето бъдеще по една много проста причина – може да го нямаме

„Карлово е сакрално място в паметта на българина. Оттук ни гледат сурови и велики мъже, които склопиха очи, за да я има тази България”.

Това каза проф. Иво Христов на среща с карловската общественост снощи.

Той гостува в подбалканския град по покана колегата си в парламентарната група на „БСП за България” и депутат от Карлово Веска Ненчева. Залата на местното читалище „Васил Левски – 1861” се оказа тясна за карловци с интерес към книгата му „Пред пепелището на нестаналото българско общество”. Очевидната потребност да се знае истината за прехода, за нелекото настояще, за тревожните перспективи на бъдещето рамкира полето на разговора в продължение на два часа.

„Страшните въпроси за България продължават да висят с все по-страшна сила”, каза проф. Христов, посочвайки демографската катастрофа и „изтичането” на най-ценното – хората. По думите му те могат да доведат до изчезването на българите като цивилизация, което става неусетно съсзаминаването на нашите деца, става с превръщането на техните деца в продукт на друга цивилизация. „Ние имаме проблем с нашето бъдеще по една много проста причина – може да го нямаме”, предупреди проф. Христов.

„На тридесетата година от българския „преход“ България не само се срина, но виждаме, че се потъпкват всички онези ефимерни лозунги за свобода на словото, за свобода на алтернативното мнение, с които преходът започна”, обобщи резултатът на промените след 1989 година социалният учен.

Той припомни, че приблизително за същото време другата България, онази от преди промените, се превърна в развита индустриална и земеделска страна. Анализаторът отчете, че икономическите, научно-техническите и социалните постижения тогава се извършват със съществената, абсолютната и незаобиколима роля на Съветския съюз. Причината е в обективното съвпадение на нашите интереси за прогрес със съветските за геополитическо влияние, а в резултат от тази симбиоза България успя да развие мащабна енергетика, тежко машиностроенне, модерна наука, качествено образование. А сега как е? Намерихме си „нови господари”, на които окото няма да трепне, ако нас ни няма. Там, където сме се „подслонили” или ни „подслониха“, няма никакъв интерес тук да има образован и културен народ. Любезното потупване по рамото за добре организираното председателство има за задача да легитимира режима на една типична средиземноморска, балканска, авторитарна автокрация.

„Иначе на нас гледат с трудно прикрито презрение, като на досадна част от Източна Европа. Това е суровата правда на днешния български ден, въпреки опитите да бъде „опакован” като светло настояще и още по-светло бъдеще”, изтъкна проф. Христов.

Следователно, според него,първото нещо, което трябва да се случи, е да се проведе суров откровен разговор за това, как стигнахме дотук. По думите му проблемът е в това, че тези, които ни докараха дотук, нямат никакъв интерес от този разказ, защото ще бъде пряко поставен въпросът за тяхната отговорност. На въпроса дали създадената ситуация е поправима, проф. Христов отговори искрено, че не знае, но е убеден, че истинският разговор за политиката следва да е суров, честен и нелицеприятен. „Въпрос на зрялост е дали нашият народ може да го проведе. Историческата програма на България 2018 е да спрем разпада на страната си. Това преминава през тежки решения за налагане на нов икономически модел, за нов модел на образование и наука, за разглобяване на установеното мъртвешко статукво на затриващата страната клиентелистка държавна администрация”, каза той.

Тъй като България тотално зависи от външния геополитически контекст, проф. Христов очерта възможните бъдещи сценарии. Първият според него е крайно негативен. Изразява се в продължаване процесите на депопулация на територията на България, редуциране на държавотворния народ и териториална фрагментаризация на страната. Този сценарий включва трансформация, при която Европейскиятсъюз се разпада до една същинска Европа около германско-френското ядро и периферия.

Вторият сценарий предвижда фрагментризация на: европейско ядро и Вишеградската четоворка плюс Хабсбургско ядро. „Ние отново ставаме „сива зона” между Стара Европа, Русия и възхождаща Турция”, поясни геополитическият анализатор. Като трети сценарий той допусна голяма война при „внезапно” настъпление на украинската армия в Донбас. Така ще бъде провалена и срещата между Путин и Тръмп, каквато се правят опити да бъде организирана. „Тогава ще ни стане ясно и защо беше създаден проектът „Западни Балкани”, защо се дава приоритет на прословутия Коридор № 8 и защо бе построена в ускорени темпове магистрала „Тракия”, а сега се интензифицира проектът Скопие – София – посочи проф. Христов. В този вариант Турция е „ненадежден съюзник” в Северноатлантическия пакт, поради което ние ставаме плацдарм и прифронтови тил в евентуални конфликти между Русия и НАТО.

„Четвъртият сценарий е най-труден. При него има трансформация на европейския проект от мултикултурен и мултинационален в проект на нациите. Индикации за това се забелязват. Това означава смяна на целия европейски елит и неговата клиентела по места”, обясни проф. Иво Христов. Той бе категоричен обаче, че в центъра на Балканите т.е. там, където е България, е налице прогресиращ демографски, технологичен, културен и цивилизационен вакуум.

Запитан за Македония, той коментира така: „ Македония е важна със своята територия. Тя ще бъде ключовото звено в обкръжаването на Сърбия. Известно е, че Сърбия е последният съюзник на Русия на Балканите. Балканите трябва се трансформират в една обща военнополитическа зона, зависима от САЩ. По този начин едновременно се възпрепятстват Русия и експанзията на Китай. Затова Македония трябва да бъде под „военния чадър” на НАТО. За тази цел имаше „цветна революция”, с която един безспорно „крадлив” режим беше сменен с друг подобен, но пък „правилен”. Гърция, първо, създаде проблема с името „Македония”, а след това изтъргува своето съгласие за „Северна Македония” срещу редуциране на дълга си. Тя ще бъде и икономическиятхегемон в Македония. Ако на Сърбия бъде дадена „бърза писта” за ЕС, като „захарче“ срещу излизането й от руската сфера на влияние, Македония ще се превърне във фактически съвместен протекторат на Гърция и Сърбия”, каза проф. Христов.

Той прогнозира, че при такъв сценарий е възможно Сърбия отново да се трансформира в своеобразен център на Балканите, а ние, дето пътьом абсолютно папагалски и исторически безотговорно фактически признахме „,македонски език и националност”, ще бъдем периферия.

Източник: Епицентър.бг