Проф. Иво Христов: Върви се към нова система, чиито очертания все още не са ясни

„Правилно поставеният въпрос не е да има ли или не ЕС, а какъв тип европейска интеграция трябва да има“

Интервю с проф. Иво Христов, народен представител от гражданската квота на „БСП за България” за гръцка медия. Въпросите са зададени от г-жа Стойка Бойкова

– Благодаря Ви, професоре, че се съгласихте да направим това интервю и първият ми въпрос към Вас е накъде е тръгнал този свят, ще намери ли пристан световният кораб или ще се лута в необятния океан, докато накрая се разбие?

– Такъв въпрос се е задавал още от зората на човечеството. Драматизмът винаги е бил елемент от съществуването на човешката цивилизация. Дали ще се разбие или не? Не смятам, че ще се разбие световният кораб, както вие казвате…
– Нека се върнем назад в годините и да потърсим причините, поради които живеем в този несправедлив свят, кои са те според Вас?

– Светът, винаги е бил несправедлив. Ако под несправедливост се разбира експлоатация, неравенство и нееднакъв шанс за достъп до ресурсите за развитие, това винаги е съществувало. Проблемът е кога това започва да се осъзнава? Вземам повод, че онзи ден се навършиха 150 години от издаването на „Капиталът” на Карл Маркс. Разликата е в това, че някъде преди около 150-200 години започва да се осъзнава фактът на неравенството като фундаментален проблем и оттам светът се изживява като несправедлив. Иначе формите на експлоатация са съпътствали света винаги и моята песимистична прогноза е , че винаги ще го съпътстват, поне в обозримо бъдеще.
– Виждаме напоследък в каква,,турболенция” се намира светът, според Вас коя е причината за нестабилността на държавите и от източния,и от западния, и зад океана край, от кого зависи това клатушкане, от пилотите ли, от летателните машини или от обстоятелствата?

– Предполагам, че, тъй като живеете в Гърция, морските метафори са Ви много близки (смее се). Разбира се и аз минавам за морски човек, затова не виждам проблем с клатушкането. Нали знаете, че това все пак е форма на движение. Само в блатото няма движение. Ако трябва да бъда сериозен, задавате ми фундаментален въпрос. Просто има смяна, заместване на социалната система на класическия капитализъм, който изживява своите последни дни. Върви се към нова система, чиито очертания все още не са ясни. Само най-проницателните анализатори в социалните науки ги усещат. Светът се намира буквално, както се казва на руски „развилка”, на кръстопът. Дали ще се върви към някакво ново хилядолетие на това, което на английски се нарича „Dark ages” („Тъмна епоха”), или ще се върви към качествено ново развитие на човечеството? Едното или пък другото? Това е дълъг разговор и второ е въпрос на прогностика, в която винаги може да сбъркате.

– Световните господари искат да наложат един нов световен ред, но те са малцина, има ли начин и какъв трябва да бъде той според Вас, за да не им позволим да наложат този ред?

– Винаги са били малцина и почти винаги са успявали. Никъде не е казано, че качеството следва от количеството. По принцип винаги активните малцинства са били тези, които са движили човечеството в една или друга посока. Не казвам дали е положителна или отрицателна. Няколко важни проблема от технологично естество се пропускат тук. Ако досега проблемите на човечеството бяха социални – човешка експлоатация, неравенство и свързаните с тях войни и други форми на насилие, сега навлизаме в една изключително опасна и тревожна фаза на развитие на човечеството. След нея може да няма и„човечество“ в класическия смисъл на тази дума. Имам предвид няколко неща, които между другото президентът Путин съобщи уж случайно пред ученическа аудитория по една от руските телевизии. Той каза, че този, който първи успее в състезанието за създаване на изкуствен интелект, той ще бъде господарят на света. Превеждам на общочовешки език. Върви се към постчовешка технотронна форма на развитие на „човечеството”. В този смисъл човечеството е изправено пред своя край в класическия му вид. Препоръчвам в това отношение прекрасната статия на проф. Дугин „Трансхуманизмът като края на класическия човек и на човека изобщо”. Дълга тема, отговорът на въпросът изисква цяла монография.
– С каква цел беше създаде Европейския съюз, кой беше инициаторът за създаване на този съюз и каква беше идеята му, нека чуем Вашето мнение?

– Опитите за интеграция на Европа са започнали много отдавна. Сегашната фаза на съществуване на европейска интеграция е всъщност една от фазите на кризи на този тип интеграция. Първата и най-успешна интеграция на нещото, наречено Европа, макар че тогава не се е считала за Европа, това е Римската империя, просъществувала най-дълго – около 1000 години. След това имаме разпад на тази огромна форма на социална интеграция на народите около Средиземноморието и Западна Европа. В ново време това не е било възможно до края на Първата световна война. Има два проекта. Първият проект е бил опитът на част от европейската класическа буржоазия плюс част от европейската стара аристокрация да обедини Европа или да превърне Европа в единен непреодолим геополитически фактор във света , който да командва и ръководи света. Това е опитът за европейска интеграция, известен като интеграция на хитлерова Германия. Почти бяха успели в интерес на истината. Конкуриращ на този проект, разбира се, беше проекът на англо-саксонските елити, които имитирайки „евроинтеграция“ нямаха интерес Европа да бъде самостоятелен субект на силата на света. Това е днешният ЕС. Той мимикрира единство, мимикрира единна геополитическа субектност, мимикрира обща икономическа политика, ресурси, имитира общ интерес и т.н. Фактически т. нар. ЕС в този му вид беше създаден през 50-те години , формално от Шуман и от т.нар. бащи на Европа. Но той не беше нищо друго, освен опит за политическа и икономическа консолидация на базата на а) победена Германия и б) обединението на остатъчна Европа срещу т.нар. съветска заплаха. Тоест другата Европа. Ако трябва да бъдем съвършено откровени, нито САЩ, нито Съветският съюз имаха интерес от обединението на Европа, тъй като обединена Европа щеше да бъде най-малкото равен субект по сила, по икономически и военни възможности. От друга страна, експанзията на Европа след 1990 г. за сметка на Източна Европа не беше нищо друго, освен форма на неоколониализъм – изхвърляне на Русия от традиционните сфери на влияние от Източна и Централна Европа и заменянето й с американска такава. Европа играеше ролята на ръжен в чужда ръка, ясно коя е ръката. Опитът на Европа да се еманципира в лицето на водещи политици като Ширак, като Кол, като Шрьодер в края на 90-те и началото на 2000 г веднага беше елиминиран. Целият европейски елит беше подменен. В двете водещи страни – Франция и Германия, начело бяха сложени карикатури. Мислех, че след президента Саркози няма по-голямо падение за Франция. Но, както е казал оптимистът „Може още” и се видя: изредиха се чучела като Оланд, а сегашният смешник Макрон няма какво да го коментирам. Никога не съм вярвал, че „сива посредственост” като Меркел ще спечели трети, че даже и четвърти мандат, а нещата са точно такива. Това показва, че има зачистка на европейски елит и всяка форма, дори за мислене на някакъв тип еманципация от Америка, е пресечена в зародиш. В този смисъл ЕС ще преживява в тази форма на Каролингско ядро, както казва моя приятел Андрей Фурсов, тоест в сърцевината около Шенген . Мосю Макрон ясно го показа при посещението в Гърция. Забележете къде го каза – в страната, която тежко страда от емигрантската криза и дълговото бреме, наложено от същите Германия и Франция. Той директно заяви, че Европа ще бъде на две скорости. Каза, че след излизането на Британия от ЕС, въпросът е кой ще командва ядрото Европа. Той естествено е убеден, че това ще е Франция, макар че аз не виждам основание за такива претенции. Прочее Франция е престанала да бъде водеща геополитическа сила от Аустерлиц насам. Оттук следва едно много важно нещо – за нас е предназначено да бъдем периферия на периферията. Това е!

– И все пак има ли бъдеще този измислен Европейски съюз, защо Великобритания поиска да го напусне, а както виждаме и други държави искат да излязат от него. Узряха ли хората, които не виждат смисъл в присъединяването им към пакта?

– Да, разбирам, но аз все пак съм социален учен и не бих желал да бъркам или поне се опитвам да не бъркам желаното с действителното. Тоест да не бъркам разума с емоцията или поне си давам сметка за наличието и на двете. Няма да се разпадне Европа. Европа ще продължава да пребивава в това състояние с конкуриращи се центрове и относителна геополитическа посредственост. Това устройва световните елити!

– Да Ви попитам, има ли някаква закономерност, че промените в Европа започнаха от Египет и се въртят обратно на часовниковата стрелка около Средиземно море, не остана държава около това море, която да не изживя или живее в криза или война. И като продължим мислено линията от Португалия нагоре към Англия, дали следва отделяне на Шотландия или само излизане от Европейския съюз?

– Ако ще говорим за промените в Магреба, те започнаха с Тунис, а не в Египет. Не знам защо наслагвате промени, които нямат общо. В Египет те бяха стопирани, след като се разбра, че т.нар. Арабска проект е мащабен проект за демонтаж на светските държави в Близкия Изток. А, както се оказа в случая със Сирия и демонтаж на държавата въобще със заместването й на нови дивашки формирования. Така наречената Ислямска държава беше само един работен проект, така да се каже дипломна работа на ход, за да се види докъде и как ще се задейства. Но се оказа, че има все пак противодействие от реално съществуващите сили на терена. Това са Русия, Турция и Иран, които успяха да блокират този процес. Това е по въпроса. Знам за желанията Европа да се разпадне. Бързам да кажа, че за периферни държави като България и Гърция това ще е много зле. Вярно, че сегашната форма на евроинтеграция осъжда държави като нашите на вегетиране, а защо не и на загиване. Следователно, правилно поставеният въпрос не е дали да има ли или да няма ЕС, а КАКЪВ ТИП европейска интеграция трябва да има. Особено за България и за Гърция, които са в сянката на въздигаща се Турция. На фона на това, че те нямат никакви стратегически съюзници за тяхното оцеляване, проблемът за интеграцията придобива не просто измерение на икономически, социален или политически въпрос, а на физическо оцеляване за тяхното население. За България това важи в пълна степен.
– Oзначава ли това, че влизането в Шенген е някаква гаранция?

– Не, не означава. Влизането в Шенген означава довършването на делото на евроинтеграция в този й вид. Тоест ликвидирането на страната като такава. В Гърция го видяхме, тя влезе в Шенген. Същевременно въпреки, че сме балкански държави, трябва да имаме кардинално различен подход при разглеждането на положението на Гърция в Европа и положението на България в Европа. Първо, гръцките елити са дълбоко свързани западните елити, достатъчно е споменаването на един Онасис. По принцип гръцката буржоазия поне от 250-300 години е тясно свързана с европейската и англосaксонска аристокрация. Гърция е от огромно геостратегическо значение за Германия и Великобритания в целия регион. Не си спомням друга балканска държава, за която да се е проляла толкова англосаксонска кръв. За информация: за България не е пролята нито капчица англосаксонска кръв, ако не броим тази на майор Томпсън. Нека сме наясно по този въпрос – Гърция е важна за Европа, България – не!

– За много от нас е ясно, но кажете ни и Вашето мнение, като приемем еврото за парична единица в България, по-добре ли ще заживее българинът или пак ще бъдат облагодетелствани отделни олигархически кръгове?

– Това е риторичен въпрос.

– За близо 27 годишния ни преход към демокрация какво не можаха да разберат управляващите, какво не направиха, за да тръгне България в по-добра посока,а виждаме,че от ден на ден все повече затъваме в блатото. Има ли някаква надежда страната ни да стане една наистина европейска държава или само се самозалъгваме, че сме такива?

– Не знам какво влагате в определението “истинска европейска държава”. Ако под “истинска европейска държава” разбирате мултикултурна държава с равенство на лесбийки, гейове и различни форми на сексуални и други малцинства, ако разбирате демонтажа на националната държава и на национален суверенитет, ако разбирате демонтажа на народа в този му вид, какъвто е българският, то България е истинска европейска държава. Така че, не виждам къде ви е драмата…

– От историята знаем за борбения дух на българина, къде отиде сега този дух, защо станахме безразлични към всичко заобикалящо ни, стоим си по домовете, коментираме, недоволстваме,но и не излизаме по площадите да търсим правата си или може би, не е конспирация това, че ни облъчват отвсякъде с цел нашето затъпяване?

– Мисля, че познавам добре историята и не виждам къде и как може да си е отишло нещо, което никога не е съществувало. Ние често се бием в гърдите колко много жертви сме дали по време на многобройните въстания срещу поробителя. Първо, въстанията не са чак толкова многобройни. Второ, не сме дали толкова много жертви. Единственото действително голямо, многобройно и упорито въстание срещу турския поробител, белязано с много кръв и настойчива жертвоготовност на въстаниците и населението, в голям мащаб е Илинденското въстание. Всички останали са метежи в рамките на селото и мерата. Съжалявам, че трябва да го кажа. Тъй като живеете в Гърция, ще Ви кажа и нещо от гръцката история. Само на остров Хиос по времето на гръцката революция от 1828 г. са изклани 120 000 души. Само на остров Хиос! Да не говорим за Месолунги, Патра, за денят „Охи“ от 1941г. и пр. Гърците водят упоритата битка за своето освобождение в продължение на 10 безнадежни „кървави” години. Едва в последните три великите сили се намесват. Прочее това Ви го казва човек, който не би трябвало да има абсолютно никакви сантименти към „мегали идея“, която подпали селата на баба ми и дядо ми и превърна моя род в нещастни бежанци от Егейска Македония в „стара“ България. Прочее народът ми е мил, но истината ми е още по-мила, както казва древногръцкият философ.Толкова по въпроса за „борбения” дух.

– И все пак много българи не вярваме,че последните парламентарни избори бяха честни, Вие имате ли съмнение в това, нямат ли пак намеса американските служби, Германия и където Бойко Борисов е техен агент и работи против интересите на България?

– Бих разширил въпроса Ви. Само последните ли? Знам за тази обсесия на огромна част от българското население. Това е част от неговата манипулация – да подмениш причина със следствието. Проблемът не е в избирателната система, не е в начина на провеждане на изборите и дори не е в резултатите от тези избори. Отговарям в контекста на последния заек, който вади българската олигархия от ръкава си в лицето на Слави Трифонов. Не мога да разбера колко още малоумия, колко още вода трябва да изтече от българската река, за да разберат българите, че ги водят за носа по елементарен начин с едни и същи номера. Проблемът не е в избирателната система, не е в институциите. Проблемът е в системата като цяло, която бе наложена в България след 1990 г. За съжаление, точно върхушката и на т.нар българска „левица” има огромен принос за това положение.

– За безумното решение правителството да обяви Русия за наш враг, какво бихте се произнесли?

– Първо, сигурна ли сте, че българското правителство е определило Русия за наш враг, доколкото България не е суверенна страна. Следователно, тъй като се очертава прифронтова полоса около Русия, която не желае да се огъне пред евроатлантическите “партньори”, както иронично ги нарича Путин, се случва това, което се случва. Нарича се зачистване на прифронтова полоса. Ето защо съответните български служби получават съответните нареждания да бъде обявен за враг еди-кой си. И за нашите руски “противници”, и за нашите евроатлантически “партньори” е ясно, че те не могат да разчитат на българите – нито на българския народ, нито на българските силови структури, нито на българската политическа върхушка. На българския народ, защото той е все още дълбоко русофилски или трайно проруски настроен, в най-лошия случай индеферентен, но никога враждебен срещу Русия, поне в мащабите и измеренията, каквито има в Прибалтика и Полша. За Украйна не говоря като особен случай. На българската върхушка не може да се разчита, защото тя е продажна и би се обърнала срещу своя благодетел, който и да е той, ако види изгодата си от другата страна. Следователно, и едните, и другите са ни зачеркнали от списъка на реалните играчи. Това е!

– Да Ви попитам как оценявате работата на Президента до сега, справя ли се успешно г-н Радев или виждате някакви пропуски и при него?

– За да давам оценки, трябва да имам скала за оценки. За да имам скала, тя трябва да е изградена на базата на определени критерии. За да кажа дали се справя или не, трябва да кажа с оглед на какво. На фона на Плевнелиев всяко нещо е успешен президент. Да, всяко нещо! От гледна точка на това, какво сме очаквали от Румен Радев в политиката, която е изкуство на възможното, ще Ви отговоря така: аз все още имам своите очаквания.

– Влязохте в политиката и Вашата цел е да помогнете в образованието. Имате ли изготвена стратегия как да го направите това предвид пречките, които неминуемо ще се изправят пред Вас, готов ли сте на битка с опонентите, които имат други идеи по въпросите в образователната система?

– Нямат идеи за образованието . Не съм влязъл в битка, защото битка няма. Освен това, не си падам по стратегиите. За тях първо трябва да имате субект на стратегическо действие.Няма такъв субект, поради което няма такова действие за такива цели. Уморих се вече да повтарям, че образованието не е сфера само по себе си. То е елемент от цялостното състояние на страната, от цялостните дефекти на обществената система. Това не се разбира, а се вземат избирателно един или друг аспект от нашия обществен живот. Затова ще имаме този резултат т.е. никакъв. Образованието ни е такова, защото обществото ни е такова, защото икономиката ни е такава, защото държавата ни е такава и дереджето ни е такова. Ще го кажа с две думи – положението ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300- годишна история на България. Били сме много по-бедни, по-нещастни, по-унизени, нямало ни е на картата, но сме съществували като общност, като интегрираност, като даденост, дори в най-тъмните периоди на робството. Такова чудо като сега, с разпада на основната демографска и ментална тъкан, не сме имали в цялата ни известна история. Както казва моят приятел д-р Росманов:„Проблемът не е, че не ни работи трансмисията, мотор нямаме”. Като човек, който работи със студенти, ще кажа, че нещата с младите хора са драматични. Но децата ни са такива, защото ние сме такива. Те са такива, каквито сме допуснали да бъдем ние при тази ситуация в тези условия по този начин. Разкошно го каза руският режисьор Михалков в авторското си предаване „Бесогон”: „Сега деца, утре народ”.

– Да поговорим малко и за така наречената циганска пристъпност и за мигрантите. Коя е по-голямата опасност за българския народ от тези две явления, имаме ли сили и средства да се справим с тези проблеми или вече сме изпуснали всички възможности?

– На едно друго място имах възможността да кажа, че, ако имате проблеми с циганите си, вие имате проблем със себе си. Ако сте болен от вирус, вие нямате проблем с вируса, а със собствената си имунна система. Остротата на циганския проблем е такава, защото ние имаме тежък проблем със собственото си общество. Продължавам да твърдя и стоя зад думите си, че циганите са първите жертви на т.нар. преход по една проста причина. Те бяха най-слабото звено, което беше откъснато в началото от „българския кораб”. Със затварянето на българките предприятия, ликвидирането на българските индустрия и селско стопанство, където въпросните цигани намираха реализация, беше създадена икономическата база за циганския въпрос в България. Вторият елемент беше демонтажът на българските служби, на българската държавност. Това даде възможност да бъдат елиминирани двата основни инструмента, с които „лошата социалистическа държава ” се справяше с този проблем. А именно – морковът и тоягата едновременно. Третият резултат беше вторичното подивяване и гетоизация на циганското население и предвижването му към големите градове. Българските институции не могат да отговорят в момента колко са жителите на пловдивския квартал „Столипиново”, най-голямото гето на Балканите. Не могат, защото не знаят. Четвъртият проблем е, че, когато се създават такива гета с нарастваща интензивност на неграмотност, престъпност и криминализация, получавате резултатът, който имате сега. Първо, циганите се превърнаха в донор за масова битова престъпност. Второ, те са донор на евтини гласове в имитацията на свободни и демократични избори. Но, дори това не е най-страшното, ако нямаше наслагване на два чудовищни процеса, които могат да взривят българското общество. Първият е драматичният проблем с циганското малцинство. Вторият е угасването на българското население – държавотворният народ. Когато единият процес се наслагва на другия, се получава това, което представлява България в момента – държава пред разпад, влязла в исторически резонанс.

– Какво Ви е мнението за съдебната система в България? Вече толкова години от прехода насам не сме видели един осъден политик, понякога полицията, ДАНС разкриват престъпления, точат се дела и накрая престъпниците биват освободени. Ще разберем ли някога кой фалира КТБ, къде потъват парите, отпуснати от Европейския съюз?

– Всеки знае къде потъват парите от ЕС. Те потъват между 100 фамилии. Въпросът за съдебната система е много дълъг, но тя е напълно съответна на българската държава и на българското общество в този им вид. Съдебната система няма за задача да наказва, а да прикрива. Толкова е просто. Тя е инструмент в т.нар. кражба на българското обществено богатство и преразпределението му през съответните фамилии.

Същественият въпрос е доколко българското общество е годно да създаде механизми за законова, за правова регулация на самото себе си? Твърдя, че то не е годно. Няма никакво значение какви закони или европейски директиви приема или ще приеме парламентът, защото няма да бъдат изпълнени. За КТБ всеки знае какво се случи. Някой разбра ли кой фалира банките в началото на прехода или през 1996-97 г, когато беше голямото крадене? КТБ е дребно хулиганско действие на фона на онова грандиозно ограбване, което се случи тогава. И това е моят гняв срещу сънародниците ми, които гледат като овце какво се случва пред очите им и само проблейват от време на време.

– Бихте ли ни дали малка надежда,че все още нищо не е загубено,че все още можем да оправим държавата си, имате ли ,,рецепта” за оздравяване на този разраснал се вече тумор в организма, наречен България?

– Аз не давам надежда, не съм Джани Рудари. За да имате рецепта, първо трябва да сте наясно с проблема, а второто е да имате желание да се лекувате.

– Накрая да Ви попитам, какво прогнозирате – ще изкара ли мандата си сегашния кабинет или да се готвим за нови избори?

– С този и без този кабинет – какво значение има? Проблемите не са персонални, те не опират до персони. Тези хора, както се казва в макрксизма, са само необходими персонификации на обществени тенденции. След като беше заграбено българското обществено богатство през 90-те и беше преразпределено между няколко фамилии и тяхната прислуга(т.нар. „приватизация“), след като беше пожертван българският национален интерес и страната бе превърната в подмандатна територия, резултатът ще бъде балканско подобие на латиноамериканския случай. Тоест откровена диктатура за запазване на резултатите от прехода между кръг от избрани, но опакована в европейско лустро – избори, партии, имитация на конкурентна „политика“ – „ляво“, „дясно“, медиен псевдоплурализъм и прочие нелепости. И ако за Латинска Америка има логика, драматизмът за българите е, че едно високо развито общество като нашето беше насилствено вкарано обратно в едно неоварварство. Липсата на елементарно разбиране за драматизма на тези процеси и отсъствието на всякаква съпротива у моите сънародници, предизвиква моето дълбоко огорчение. Разбирам геополитическия хоризонт, който ни е наложен и срещу който не можем да направим нищо. Тук отварям една скоба, защото има едни дежурни специалисти, сочещи излизането на България от ЕС и НАТО като чудодейното лекарство за справяне с всички наши беди и недъзи.Очевидно те не си дават сметка, че , ако въпросът бъде дори повдигнат, България ще бъде просто смазана буквално за секунди. Искам да ги попитам – те тази кръв лично дали ще я дадат? Лично те, вечните кресльовци и тесни специалисти по общите приповдигнати лафове, дежурните бабаити във Фейсбук и други безопасни местенца: „Братя, въздухът трепери!!! Хай на Балкана!“ по Вазовите „Чичовци“. Това са хора, които никога не са поемали никаква отговорност за нищо в живота си. Ботев ги е описал много хубаво по влашките кръчми. Затварям скобата. Външният геополитически фактор е ясен, само не ми е ясно защо никой не оказа грам съпротива дори на битово ниво за неща, които зависят изцяло от нас?! Давам пример. Децата ни биват „образовани“ по безобразен начин. Къде са родителите да организират да речем „самообучение” на собствените и на близки деца на широка основа, като виждат, че официалните институции ги превръщат във формални идиоти. Излиза се с аргумента, че държавата, общината, обществото и училището били длъжни. Никой за нищо не ти е длъжен. Това е битка. Както казваше покойният ми дядо: „Всеки за съдбата си сам си е виновен”. Но от друга страна, това е ясна индикация за разпадане на базови механизми на социална солидарност и взаимопомощ. По същество българско общество в социологическия смисъл на думата не съществува.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Пожелавам да сте живи и здрави, и разберете, че, когато някой очертава някаква картина и тя звучи песимистично, то е все едно да се ядосате на огледалото. Очертаването на проблемите за едни може да е мотивиращ фактор за борба, а за други – демотивиращ. По това се различават истинските от неистинските народи! Историята е гробище на изчезналите народи.

Проф. Иво Христов, Фейсбук