Радев: Днес България е свободна република, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово

Днес България е свободна република, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си и да осъзнае , че от него зависи да обърне времето. Да не „дава подпора на глупци“ и „мними родолюбци“, както съветва Апостолът. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила.

Това заяви президентът Румен Радев в словото си по време на тържествената заря в Карлово послучай 180 години от рождението на Васил Левски.

„Преди 180 години тук, в Карлово, се ражда Васил Иванов Кунчев. Безправен, но непокорен, той ще извърви пътя до свободата преди другите. Заради другите. Казват, че Историята крачи неумолимо, но понякога нейното безвремие трае векове. Нужни са хора с много кураж, които да я уловят за ръка и да я измъкнат от калта. Апостолът е от малцината призвани, които ускоряват хода на Историята. Абаджия, дякон, даскал, хъш, четник, за 35 години Левски се извисява до стратег и държавник. Приживе е вече мит, а бесилото му се превръща в българското национално разпятие, предвестник на нашето възкресение.

Още млад, Дяконът захвърля спасението в религията, но не губи вярата. Загърбва служението, поема риска на революцията, но не забравя смирението. Тъкмо той, водачът, проповядва „от сърце да обичаме, оногова, който ни покаже грешката“. Левски мечтае дръзко, говори кратко, действа решително. С непобедимо търпение и постоянство. Презира празнословието. Сам пише, че „интригата спира хода на народната работа“. Убеден е, че „трябват дела, а не думи“. За себе си скромно казва, че „се е обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъде кой знае какъв“. За него родолюбието не е трапеза, а мисия.

Тежко е да го констатираме, но днешната българска политика е печалното отрицание на онова кредо на Апостола. Отук и бедите ни. Но Левски ни завещава и спасителния път, своя пример и думите: „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща, и ние него обръщаме“.

От рождението на Апостола ни делят едва 180 години. Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си. Да прозре, че от него зависи да обърне времето. Да не „дава подпора на глупци“ и „мними родолюбци“, както съветваше Апостолът. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила. Като онова момче от Карлово, което захвърли расото, за да дари народа си не с утеха, а със свобода. Като мъжът, дръзнал да предизвика цяла Империя, който загуби себе си, но спечели своя облог с Историята. Спечели го „за цял народ“.

Тогава нашата република ще бъде чиста и свята.

Поклон пред Апостола на българската свобода“

Източник: Гласове