С омерзение няма да гласувам за вас

Колкото повече наближават изборите, толкова повече ни набиват в главите, че трябва да се гласува. И не защото е задължително, а защото това е гражданска позиция. Интелектуалци от всякакъв калибър правят на пух и прах кандидатите за бащи и майки на нацията, подиграват им се и в същото време почти заклинателно завършват с призив за гласуване. И горкият електорат се чуди – добре, бе, като ги гледаш какви са дебили, защо трябва да гласуваш за тях.

И защо негласуването да е отказ от позиция. Напротив, това е изключително ясен знак. Не ви харесвам, отвратен съм от вас. Ами ако утре това правителство и този президент решат да превърнат страната ни в бежански лагер под натиск от ЕС. И ако аз съм гласувал за тях? Да споделя с тях вината им за съсипването на отечеството ни. И да нямам право да протестирам, защото аз съм си гласувал за тях.

И после същите тези интелектуалци презрително да ни се присмиват, че такава била волята ни, че ние сме си ги избрали. Е, господа умници, кога бяхте честни? Когато ни призовавахте да гласуваме или когато се присмивате на избора? Аз пък затова избрах омерзено и отвратено да остана настрана. И да не нося вина за провалите им, за милиардите нов заем, за бежанците, които бавно и неусетно ни превземат.

Атанас Велчев, Ретро.бг