Само ГЕРБ, БСП и ДПС влизат в парламента с мажоритарен вот

„Бяхме свидетели на поредица от месиански избора – Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов – това бяха все месии, хора, на които дадохме цялата власт, виждайки надежда и бързо решаване на всичките ни проблеми. Като че ли този личностен месиански модел е изчерпан в България и ми се струва, че идва нов етап – идейно месианство.“ Така политологът Димитър Ганев от агенция „Тренд“ коментира референдума за промяна на избирателната система.

– Как мажоритарният вот ще промени политическия пейзаж в България?

– Ще го промени коренно. Ефектът на мажоритарната избирателна система, била тя в един или в два тура, е добре известна от практиката както в чужбина, така и в България. Тази избирателна система винаги дава предимство на двете големи партии – в случая това са ГЕРБ и БСП.

Ефектът ще е еднозначен – това ще лиши от представителство по-малките партии и най-вероятно в парламента ще останат три формации – ГЕРБ, БСП и ДПС. Въпреки че ДПС е средна по размер формация, трябва да имаме предвид, че те имат регионална концентрация на електорат и съответно в смесените региони те ще успеят да се доберат до победа.

– Защо се получава в крайна сметка този ефект?

– Защото когато страната се раздели на 240 едномандатни избирателни района, във всеки един от тях всяка партия излъчва свой кандидат. Ако изборът е в два тура, на балотаж отиват разбира се представителите на двете най-големи партии, в случая това са ГЕРБ и БСП. Така че ако се въведе тази система, просто ще осъмнем с три партии в парламента, а партии, които имат примерно 10-12-15 процента, ще останат без един представител, или двама-трима максимум.

Партии като Реформаторския блок, АБВ, Патриотичния фронт ще бъдат с толкова ограничено представителство, че ще се превърнат в маргинали. Без да симпатизирам на Найджъл Фараж и на неговата партия, но на последните избори във Великобритания той спечели 13 процента и има един народен представител в 650-членен парламент. Това е ефектът, който постига мажоритарната избирателна система. Дават за пример френския модел – Националният фронт има близо 14% и има двама депутати в парламент от 577 народни представители.

– В България също имаше мажоритарни избори. Припомнете този исторически опит?

– Тази избирателна система, която се предлага сега в два тура е прилагана вече в България през 1990 г. при изборите за Велико народно събрание. Там 200 от общо 400 народни представители бяха избрани по тази система. От тези 200 мажоритарно избрани депутати само шестима бяха извън депутатите на БСП, СДС и ДПС. Ето за какво изкривяване на представителството става дума.

В момента в света има страни с мажоритарна избирателна система, но тенденцията е ясна – да се въвежда пропорционална. Ние вървим срещу общото течение, срещу тази световна тенденция.

Освен това се получават и други съществени проблеми. Например: избираме 240 народни представители по мажоритарна избирателна система в два тура. Какво ще стане, ако тези депутати станат министри? Ще се наложи да се проведат нови избори в определените райони. Защото според Конституцията е недопустимо български депутат да съвместява постовете на министър и депутат едновременно. Нещо, което във Великобритания например е възможно. И затова у нас при това положение трябва да се проведат нови избори. И като се проведат тези избори в 15-20 избирателни едномандатни района, се получава парадокс – това правителство, което току-що е било гласувано, може да загуби своето мнозинство.

– Вие на коя избирателна система сте привърженик?

– Лично аз харесвам немската избирателна система. Нарича се „смесена“, но реално погледнато, тя е много особен вид. На бюлетината има две полета – от едната страна имате мажоритарен кандидат, от другата страна са партиите. И като краен резултат се взема само дясната страна, тоест коя партия колко депутати има в парламента е чисто пропорционално. А мажоритарният елемент е само за персонализация на това кой да бъде техният представител.

– Как ще си обясните това много бързо решение да се поправи избирателният кодекс няколко месеца преди парламентарния вот?

– Бяхме свидетели на поредица от месиански избора – Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов – това бяха все месии, хора, на които дадохме цялата власт, виждайки надежда, търсейки спасение и бързо решаване на всичките ни проблеми. Като че ли този личностен месиански модел е изчерпан в България и ми се струва, че идва нов етап – идейно месианство. Ето вижте, въвеждане на мажоритарна избирателна система, после ще поискаме да въведем президентска република, т.е. търсене на спасение не в смяна на човека, а в смяна на модела. Не така обаче ще дойде някаква положителна промяна. С това само ще изгубим политическо време.

– Защо почти никой от политиците не посмя да се възпротиви на референдума на един шоумен, който вероятно си прави сметка да персонифицира, както казвате, това идейно месианство?

– Тази инициатива на г-н Трифонов е единствено и само с цел той да трупа политически капитал. Ако се загледате в шестте въпроса (три отпаднаха от референдума), ще видите, че отговорът с „да“ на всеки един от тях е популярен. Хората искат да има мажоритарни избори, защото си мислят, че ще гласуват за личности, а не за партии, което е категорично невярно. Точно обратното, ще гласуват пак за тези партии. Задължителното гласуване, намаляването броя  на депутатите, намаляването на партийната субсидия са все популярни идеи. Бяха популярни като начин да се накаже политическата класа. Това му трябваше на Слави Трифонов да се позиционира – от едната страна е политическият елит, а от другата страна – народът. А Трифонов естествено да е „на страната на народа“.

Това е целта на тази инициатива, която не просто иска да промени правилата, а да натрупа политически капитал за един телевизионен водещ.

– Тоест хората чрез референдума заявиха, че искат промяна, само че не разбраха в какъв капан попадат.

– Хората си мислят, че като въведем мажоритарната избирателна система и вече ще гласуваме за личности. И видиш ли, сега ще изберем едни чисти, честни и морални личности, които ще победят „лошите“ партии.

Практиката обаче показва, че мажоритарните избори произвеждат еднопартийни мнозинства. И нищо ново няма да се случи – пак избираме същите партии, просто няма да имаме коалиции.

– Според вас какви са шансовете тези промени да минат през парламента? Омбудсманът Мая Манолова и сценаристите на Трифонов вече внесоха в парламента промените с идеята да бъдат приложени на предсрочните парламентарни избори вероятно през март.

– Мая Манолова депозира проект, според който 240 народни представители да се избират по мажоритарна избирателна система. Според мен това категорично няма да мине по една проста причина – в това Народно събрание в момента няма мнозинство, което да избере тази система. ГЕРБ казаха, че ще подкрепят, но те нямат мнозинство. БСП ще внесат свой проект, за който ще гласуват. Патриотичният фронт е срещу мажоритарната система, защото знаят много добре, че нямат интерес от нея, Реформаторският блок също няма да я подкрепи, така че не виждам как може да се събере мнозинство.

Най-вероятно вариантите са два: да остане пропорционалната избирателна система за предстоящите избори, тоест да се запази старата избирателна система. А другият вариант е да се въведе определен мажоритарен елемент – това, което стана през 2009 г. Въведоха се 31 едномандатни избирателни района в многомандатните избирателни райони. Това беше идея на Георги Първанов, който с тройната коалиция го въведоха в последния момент. И помните ли какво стана на тези избори? ГЕРБ спечели 26 мажоритарни депутати и 5 спечели ДПС. Това са резултатите.

Има много ясно изразена воля на избирателя за промяна на избирателната система, но грешката беше, че не бе обяснено достатъчно добре какво представлява тя. А хората, които инициираха референдума, го представиха като наказание срещу настоящата политическа класа – че не трябва да избираме партии, а личности. Това обаче просто не е вярно.

– А мислите ли, че тези все пак сложни неща, за които и на специалистите им трябваше време, за да ги изговорят подредено, са изобщо по силите да се осмислят от толкова много хора, за да направят наистина информиран избор?

– Разбира се, че не. Това е сложна технология, която е в компетенцията на хора, които са учили и работили това – политолози, изборни технолози и т.н. Но това не е единственият случай. През 2013 г. през януари безумието беше още по-голямо, когато питахме дали трябва да се строи АЕЦ „Белене“. За мажоритарната избирателна система по-могат да се информират, но въпрос към хората дали една ядрена централа трябва или не трябва да се строи, това вече е безумие.

Всички референдуми до този момент в България са с цел определен политически субект, партия или просто политик да натрупат някакъв политически капитал. В случая с АЕЦ „Белене“ Сергей Станишев искаше да използва настроенията за строителство на централата срещу ГЕРБ, после президентът Росен Плевнелиев искаше да институционализира тогавашния протестен потенциал в своя полза. И в момента имаме един телевизионен водещ, който иска същото с цел бъдещи дивиденти. Нито един от референдумите не е бил с цел да се питат хората какво мислят по някакъв въпрос. Това е последното нещо, което искат да правят нашите политици. И не случайно законодателната рамка на референдумите е направена така, че референдумите никога да не бъдат валидни и да нямат задължителна сила./Transmedia.bg