Сделката ЧЕЗ-Гинка: Лъжа, измама или добре планирана форма на обсебване на държавата

ОБЯСНЕНИЯТА ЗА СДЕЛКАТА ЧЕЗ-ГИНКА: ЛЪЖА, ИЗМАМА ИЛИ ДОБРЕ ПЛАНИРАНА ФОРМА НА ОБСЕБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА

(Ако това са и ваши въпроси, задайте ги, всеки, където може. Защото отговор след събитията е безсмислен.)

Тези дни някой написа това: Електропреносната мрежа е изключително важна част от електроенергийната система на страната с безспорно ключово значение за надеждното електроснабдяване в България. Като такава, компрометирането й може неминуемо да застраши държавната сигурност.

И на фона на това, което е безспорна истина, ПИТАМ:

ПЪРВО: Когато държавната електроразпределителна мрежа е продадена (първа продажба, допълнителна продажба и т.н), това не беше ли ПРИВАТИЗАЦИЯ? По законите на нашата държава, отговорът е ДА. Тогава? Къде са тези договори? И ако ние, гражданите нямаме право да ги видим, то защо нашите избраници не са ги поискали?

ВТОРО: Ако това е било приватизационна сделка, как в нея са гарантирани държавните, националните интереси, които включват както държавната сигурност, така и сигурността на всеки гражданин и всякакво образувание на нашата територия – юридическо, физическо … Никой не може да съществува без енергия…?

ТРЕТО: Как се е осъществявал и как се осъществява т.н. следприватизационен контрол? Ако има заложен такъв. Ако няма, отговорите на първите два въпроса следва да се приемат като ЗАКОНОВ ПОВОД за незабавно наказателно производство срещу продавачите, които са допуснали липсата на гаранциите днес…., както и за стъпки за анулиране на сделката при наличие на нарушения на законите ни.

ЧЕТВЪРТО: Ако има следприватизационен контрол – как той допусна ДНЕС сделката? Да, формално сделката е между две лица (частни), но фактически, това е сделка, която се КОНТРОЛИРА. Има ли предварителен контрол? Има ли контрол по време на сделката? Има ли гаранции, че тази формална сделка за купувача-Гинка? (Защото няма купувач, който ще подпише сделка без да знае изхода от нея). Или трябва да приемем, че липсата на предварителен и текущ за сделката контрол е достатъчно доказателство, че гаранциите са за някой друг, който смята, че си ги има?

ПЕТО: Ако всичко до тук е наред (въпреки, че няма отговори по нито един от четирите въпроса), и проверките докажат, че „няма проблеми“ – купувачът е действащо юридическо лице, купувачът купува с кредит от банка, купувачът няма задължения…и сделката се превърне в безспорен факт, ПИТАМ:

1. Кой държавен орган и от кого ръководен, ще гарантира работата на новото дружество, по начин, по окйто са защитени интересите – национални и държавни, човешки и лични на гражданите?

2. Кой държавен орган и от кого ръководен ще гарантира, че кредита, послужил за покупка ще се плаща само от приходи от ПО-ДОБРА дейност на управлението на Гинка, а не от разпродажба на купените активи или от по-висока цена на услугата, която ни предлагат?

3. Кой държавен орган и от кого ръководен може, въпреки закона, да спре разпродажбата на активите на купувача, ако той не плаща или забави плащането на кредита? Защото купувача няма собствени активи за гаранция на кредита…

4. Кой държавен орган и от кого ръководен ще забрани на един кредитор (международна банка), да си събира вземанията по гарантиран от закона начин, без да се интересува от ефекта за другите?

5. Кой има право да се намеси, ако банката изготви оздравителен план и… няма други кредитори. Министърът на финансите може да се намеси само ако има публични задължения…

ШЕСТО: Защо, уважаеми политици, уважаеми действащи анализатори, уважаеми разследващи журналисти НЕ ЗАДАВАТЕ ТЕЗИ ВЪПРОСИ? Защо се превръщате в обяснителен елемент от реализацията на съмнителни частни интереси за сметка на всички нас, за сметка на държавата ни?

Въпросите, КОИТО НИКОЙ НЕ ЗАДАВА са много. Може би защото никой не иска отговор. Или може би защото изцяло ще се измести анализирането на тази толкова съмнителна и рискова за държавата ни сделка?

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук