Гневът е огромен и съм сигурен, че ще стане така, че разни играчи политици ще се чудят, къде да бягат

Потресен съм.

На алеята в Сл.Бряг някакъв си вързал едно момиче на синджир като куче и тя лазеща на четири крака му лиже краката. А мрежата завря от коментари, „- какво толкова станало?“

Нищо явно, не е станало.

50 нюанса България е станало, дотолкова сме изтрещяли вече като нация, че нямам думи.

Вчера приятел плаща във ВМА – София – 1020 лева за игли за здравно осигурен човек и пак коментари от типа е „- какво толкова е станало?“

Нищо явно, не е станало. Все си викаме и какво толкова е станало.

Четох преди малко имотното състояние на няколко много известни депутати и там нищо не е станало, спестили хората, кой резиденция на Витоша, кой резиденция на морето. И пак нищо не е станало.

Не защото, нищо не става, а защото на никой не му дреме. Изкривихме и морала и ценностите и мисленето на хората. И резултата е налице – “ какво толкова е станало?“
И когато пенсионер хвърли 30 хиляди лева през балкона на някой тел.измамник и когато пребият и изнасилят някоя баба в някакво опустяло селце и когато някой дебел политик направи кариера с обществени поръчки и медии и тогава пак викаме – „какво толкова станало?“

Нищо не е станало, да знаете.

И когато емигрираха 2.5 милиона Българи пак нищо не е станало. Когато за осем години политика на геноцид убиха 1.1 милиона българи – пак нищо не е станало.

Когато разни мамини партийни синчета се изучиха в чужбина в елитни колежи с такси от над 100 хиляди долара годишно, пак нищо не е станало.

Когато всичко вдигат в магазините с по 15÷20 стотинки пак нищо не е станало.

Когато вдигат ток, вода, горива, лекарства – пак нищо не е станало.

Когато влизат НАП и разни други служби във фирмата ти и ти викат, добър ден това е държавен рекет – пак нищо не е станало.

Когато разни министерства измислят схеми за техни хорица и фирми как да оберат населението, пак нищо не е станало.

Когато някои са вечно недосегаеми за закона, а други лежат по 2 години за една открадната вафла, защото били гладни, тогава пак нищо не е станало.

Но съм сигурен, че на края ще стане.

Толкова голямо нещо ще стане, че разни играчи политици ще се чудят, къде да бягат.

Гнева е огромен и съм сигурен, че те не го усещат, защото си живеят зад дебелите стени на кабинетите си и брониранираните стъкла на автомобилите си.

Но гнева ще се излее върху главите им, това го усещам и тогава никой няма да вика „- какво толкова се е случило?“

А ще вика: „- Заслужаваха си го!“

Атанас Калев