Спасителното дело на Христос дава възможност за спасение, но все още „цял свят лежи в злото“

През Великия пост е добре да поговорим за добродетелите. Добродетел е постоянно, правилно, съзнателно и систематично извършване на определен, конкретен вид добро. Ако например веднъж проявим милосърдие, това още не е добродетел. Добродетел става ако осъзнато го повтаряме…, но да го повтаряме правилно.

Дали е лесно и естествено да се прави добро? Изхождайки от това, че човек е създаден добър можем бързо да се подхлъзнем към заключението, че е естествено да сме добри и не е сложно да вършим добро с лекота. Но човек съгрешава и същността му се помрачава. Спасителното дело на Христос дава възможност за спасение, но все още „цял свят лежи в злото“ (I Йоан.5:19).

При условие, че богословието на теолозите вече куца не може да се очаква от обикновените хора да разбират чистата богословска мъдрост непосредствено. Затова и Нашият Господ е говорил на хората с притчи.

Мога да се опитам да обясня по подобен начин защо мисля, че не е шега работа правенето на добро.

Ако човек хване ножица не става фризьор. Ако хване скалпел не става хирург. Ако хване пистолет не става изкусен стрелец.

Свети апостол Павел казва, че който се състезава, трябва да се състезава по правилата (II Тим.2:5), иначе няма награда.

С други думи, за да вършим добро и то да се превърне в добродетел първо трябва осъзнаване на необходимостта от вършене на добро. След това са необходими упражнения, за да се усъвършенстваме в доброто.

Отец Силвестър Янакиев