В България политиката на елита е – стадото да е гладно, за да „икономисаш“ от него

Издръжката на живот за юни 2017 е 2287 лева за четиричленно семейство (2 възрастни, 2 деца). Т.е. родителите трябва да имат по 1143 лева „прилична“ заплата всеки. (средна заплата за страната – официално от 1036 лв. в края на март)

Следва ах и ох! Колко скъпо, огромното мнозинство са работещи бедни и т.н.

Вярно!

Всъщност нещата са по-зле.

Защото например в края на 2014 г. стойността на издръжката на живот е била 561,88 лв. на човек. Следователно месечните доходите на това домакинство трябва са били около 2247 лв. Т.е. приличното заплащане за родителите преди 2 години и половина е било само с 20 лева надолу – по 1124 лева. Е, знаем как нарастваха цените през това време.

Ще уточня, че Институтът на КНСБ ползва официалните статистически данни. Тяхната структура обаче е доста по-различна от нуждите на оценка на издръжката на жижот. Например статистиката води средното домакинство от 2.36 члена. И т.н., и т.н.
Та затова официално издръжката на живот у нас се колебае от години на горе-долу едно и също равнище и не може да отрази съвсем достоверно истинските й стойности.
В тази връзка ще отбележа, че средната заплата за страната и за София, която сочи НСИ, е напълно откъсната от реалността. Например величината й например не отчита огромните количества извънреден труд, които не се посочват в справките на работодателите. Практика е 8-часовия работен ден всъщност да е 10-12 часа, да не се заплаща увеличено възнаграждение за работата в почивни дни, нощни смени и т.н. (това извън другите аргументи за зелето с месо – зе идни зелето, за други – месото).
Ефективният измерител би трябвало да бъде часовата ставка (както например е в САЩ). Да, ама заради ситуацията у нас никой дума не обелва за нейното въвеждане като показател. Вкл. и така нар. социални защитници като профсъюзите.

Иначе производителността на труда у нас (стойността, която създава) е средностатистически 14,6 лева на час за първото тримесечие на тази година.

Отчитаните разходи на работодателите за труд на час са 7,50 лева (заплати, осигуровки, социални плащания и т.н.) Нарастването за една година е 10.1%. Няма да питам колко са получили през последните 12 месеца по-високо възнаграждение.

Държавният сектор изпреварва частния, а национален рекордьор по заплащане на час труд (21,20 лева) е държавната работа в областта на „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.

И последно: в развития свят редица региони и отделни градове определят минимално заплащане по-високо от национално утвърденото, както и коригират политиката си към по-високи часови ставки и средни възнаграждения.

Причината е проста: по-заможните харчат повече, потребяват повече стоки и услуги и съответно икономиката расте заедно с благосъстоянието. Т.е. всички са доволни – и вълците, и стадото.

У нас политиката на елита е обратната – стадото да е гладно, за да „икономисаш“ от него. В национален мащаб резултатът е самоизяждане на обществото, убиване на потреблението и съответен спад на финансовите постъпления и размера на печалбите.

Григор Лилов, Фейсбук