Вие управляващите можете да сте на сцената на живота, сако ако ви разрешим

Министър в оставка Митов: „Ако има нещо, което българската публика трябва да знае, ще го кажа.“ – 14.12.2016 г.

Без редакция, без монтаж… Буквално. Повод: Брифинг на министър Митов за гафовете на МВнР – отказ на България от членство и предложение за българин на висок пост.
След изреченото вчера, този човек днес все още е министър, все още е Дипломт №1 на България, все още има право да говори.

След изреченото вчера, министър-председателят мълчи. Мълчи, някъде, в някакъв ъгъл или сектор на сцената, наречена ЖИВОТ, а ние, публиката имаме право само да чакаме. Имаме право да чакаме някой от артистите на сцената на живот да реши дали публиката трябва да знае нещичко и да го каже.

Не смятам, че случая трябва да се отнесе към маловажните. Някакъв Митов казал нещо… Не е така. Та нали това е Дипломат №1 от правителството на Борисов. Та това е ковачът на нашата външна политика, та това е АРТИСТЪТ от сцената, който е официалното лице между решенията на МС и всички международни институции и организация.

Изпратената на 9 декември телеграма в ООН с текст, че България има номинация за директор на ПРООН (Програмата за развитие на ООН – най-важната, подплатена с най-много пари) следва да бъде оценявана от специалистите от гледна точка документ от сферата на външната политика, от сферата на дипломацията, от гл.т. твърденията на един външен министър, че е изпратена, изпратена от ведомството, но не означава нищо.

От гледната точка на нас, ЗРИТЕЛИТЕ (публиката), каквато роля ни отреди Митов, които нищо не разбираме от външна политика, има няколко отговора:

• Човекът (Артистът-Дипломат №1 на Борисов) просто си драска нещо, ей така, като във Фейсбук, като безработно човече и се забавлява (за такова нещо незабавно място в Карлуково и Бойко Борисов трябва да му помогне за това, на минутата, а може би трябва да е с него?).

• За да е възможно Човекът (Артистът-Дипломат №1 на Борисов) до такава степен да си повярва, че решава съдбата на България на международната сцена, не може да няма подкрепата на шеф – министър председател или неговото правителство.

• Човекът (Артистът-Дипломат №1 на Борисов) си готви панически бягство с осигуряване на висок пост _може би за защита срещу бъдещи въпроси или обвинения за държавна измяна?…)

В медиите с прокрадна информацията, че името на Кристалина е само за заблуда, че става въпрос за самия Митов или … за Плевнелиев. А това само по себе си дава един нов отговор на въпроса-рефрен от последния месец: „Защо Плевнелиев забави толкова много назначаването на служебно правителство, че да е невъзможно то да бъде действащо? Ами защото мисли за себе си човецът, ами защото си осигурява следващия СВОЙ пост, а след него, каквото и ще да става.

Признавам си, аз, наивният елемент от публиката (зрителите) на това управление, за малко глуповато допуснах, че действащото президентче Плевнелиев, на финала на своя мандат, е започнал да мисли за държавата…

Вчера Митов свали маските. Артистите са голи. Всичките. Недостойно голи, а продължават да ни пробутват халюцинациите си за красивите си дрехи, за прекрасните си излъчвания, за незаменимите си мозъчни възможности. Само и само още малко да са на сцената, да са извън публиката, в светлината на прожекторите и в очакване на нашите аплодисменти.

В същото време на брифинг в НС Цветан Цветанов заяви: „Не сме запознати с позицията на външно министерство за българска кандидатура в ООН.“ Представяте ли си, ГЕРБ не са запознати! Ами кой в момента управлява? Съгласно конституцията – до назначаване на нов кабинет? Истина ли е, че лидерът на ГЕРБ и неговият заместник не знаят? Или единият знае, а другият не знае, какво знае първият?

Обърках се. Нормално е. Нали съм от публиката (глупав зрител). Позволено ми е само да наблюдавам. Не винаги трябва да разбирам, не винаги трябва да виждам, не винаги имам право да знам, или не винаги трябва да бъда удостояван с привилегия, предоставена за мен от артистите от сцената на живота, да получа информация.

Някой ще каже отново „НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО“.

Само, че е крайно време да престанем да бъдем наблюдаваща публика. Крайно време е да се качим на тази сцена, наречена ЖИВОТ и не само да гласуваме, но да потърсим сметка както за извършеното, така и за цинизма, с който ни поставят в паралелен на техния живот свят.

РS: Днес чух един депутат (Мартин Димитров) да задава въпрос на прокуратурата: Защо достъп до секретни разследвания имат частни лица, а депутатите нямат? Парламентарна република ли сме?

Излиза, че и депутатите са в групата на ПУБЛИКАТА!

Любо Кольовски