Защо комунистическият интернационал загърби “работническата класа”?

131

„Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“. Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която под формата на политическа коректност се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на марксизма.“

Владимир Буковски

Свикнали сме да слушаме как с рухването на Източния блок “лошият комунизъм” е загубил безвъзвратно битката с “добрия капитализъм”. Но наистина ли се е случило точно така, загубил ли е битката комунизмът и спечелил ли е капитализмът? Или това е просто (умишлена) заблуда.

Но ако комунизмът продължава да съществува, макар и под други наименования? И е избрал като целеви “пролетариат” вече не индустриалната работническа класа, а други, повече на брой и по-радикални групи?

Комунизмът днес никак е мъртъв, напротив – твърде жив е и особено жизнен в западната част на земното кълбо, в т.нар. “развити страни”, където чрез своите последователи – новия пролетариат, завзема все по-силни политически позиции. Съвременните комунисти не се определят като такива, а възприемат най-различни себе-идентификации в борбата си – “демократи”, “прогресивисти”, “либерали”, “зелени”, “неоконсерватори”, “воини на социалната справедливост”, “културни марксисти”, “демократически социалисти”, “феминистки”, “ЛГБТ-активисти” и какви ли още не.

Комунизмът, макар и видоизменил се като лозунги и фокусни групи от обществото, които са обекти за влияние и източник за придобиване на политическа власт, в същността си – на глобалистско движение, целящо установяване на единнна централна глобална власт посредством отслабване и в крайна сметка унищожаване на личната свобода и собственост на хората и суверенитета на отделните страни – комунизмът не се е променил.

Но защо комунистическият интернационал, контролиран от банкстери, изостави работническата класа, която в миналото беше основно тяхно оръжие (на банкстерите, контролиращи интернационалното комунистическо движение, срещу индустриалния капитал)?

Защото числеността, относителният дял и политическо значение на работническата класа намаля значително през десетилетията след ВСВ поради различни обясними причини, някои естествени, други резултат на порочна държавна политика – финансовата репресия и държавно наложени регулации, облагодетелстващи привилегированите корпорации, но потискащи предприемачеството и оставили значителна част от хората извън работната сила; поради форсираната на (между)държавно ниво глобализация; поради това, че услугите вече заемат около 70% от заетите; в немалка степен и благодарение на продължаващата роботизация, която е естествен закономерен процес. Всичко това доведе до значително намаляване на политическото влияние на работещата в промишлеността работническа класа, в т.ч. и представляващите я синдикати…

Така че левичарите политици, вместо да си ограничават фокуса върху “експлоатираните от капитала” промишлени работници, техните права и привилегии и “социалното неравенство”, го разшириха (фокуса) върху… най-различните малцинства – етнически, религиозни, сексуални и какви ли още не.

Особено ценни за тях бяха най-радикалните елементи сред тези малцинства – феминистки, хомосексуалисти, етнически, расови, религиозни и др. активисти, настояващи за най-разнообразни привилегии, насилствено налагана толерантност и дори от един момент – насилствено натрапване на крайностите и отклоненията, което вече е масова практика на запад.

Така комунистите-интернационалисти разшириха значително като обхват фенската си база. Но не спряха дотук. Доразвиха насилственото натрапване на крайностите и извращенията чрез т.нар. “воини на социалната справедливост” (Social Justice Warriors на апглийски, или съкратено SJW) или “културни марскисти” – твърде агресивни, психически неуравновесени и социално неадекватни създания, способни да видят почти навсякъде и във всичко “нетолерантност”, “расизъм”, “сексизъм”, “културно присвояване”, “микроагресия” и т.н. И съответно прибягват до услугите на държавното насилие, за да се накажат жестоко “грешниците” – “расисти, сексисти, хомофоби и др.”. Пример за представители на тези “културни марксисти” или SJW в България са разбира се БХК. Има ги изглежда във всяка страна, в която съвременният комунизъм – културният марксизъм – е пуснал отровните си корени. Най-често срещан обект на атака от страна на SJW са разбира се белите хетеросексуални мъже, които са християни (или атеисти, но ако са мюсюлмани или евреи – няма проблеми – “жертви” на дискриминацята са).

Съвременните комунисти съвсем обаче не се ограничават с най-извратените и политически радикализирани представители на малцинствата. Работещите, все пак, също не остават извън фокуса им – особено тези в най-големите и привилегировани от държавната власт корпорации, живеещи и работещи в големите градове – центрове на икономическа и политическа власт, които съставляват много съществена част от електората им. Като се почне от най-нископлатените напр. във веригите за бързо хранене и хипермаркети, които съблазняват и подкупват например чрез обещания за все по-високи задължителни минимални работни заплати и се стигне до топ-мениджмънта на най-големите корпорации, които могат да бъдат изкушавани с огромни привилегии, протекции и дори държавни поръчки и субсидии. За какво им е да се ограничават само със синдикатите на промишлените работници, като могат да “купят” целите корпорации – от топ-мениджмънта до най-нискообразования персонал?!? Хитро, нали.

Извън фокуса на комунистите-глобалисти не остават и неработещите, като например пенсионерите, учащите се и дори най-бедните. На учащите се например им се предлагат на държавно ниво различни социални схеми като “безплатно” (или на кредит, водещо до кредитно робство, както е в САЩ) образование, на по-бедните – лекарски помощи, хранителни купони и какво ли още не.

Не трябва да се пропускат, като изключително влиятелна част от комунистите-глобалисти, разбира се и т.нар. “зелени” активисти, наричани още “дини” (защото са отвън “зелени”, но отвърде “червени”, т.е. с комунистически нагласи) и техните НПО-та – редовните получатели на сороски и всякакви други грантове на крайно-левия интернационализъм. Под претекста на опазване на чиста природа – една наистина благородна кауза – те се стремят винаги да използват силата на държавната бюрокрация и принуда да ограничават все повече личната свобода и собственост на обикновените хора. Радикалните “дини” са сред най-силните оръжия на съвременния глобалистски комунизъм.

Във фокуса на комунистите-глобалисти влизат дори такива радикални елементи, които… все още не живеят на съответната територия… В техния фокус напоследък попадат т.нар. “бежанци” и въобще всички, представящи се за такива. Военните интервенции и конфликти, инициирани от глобалистски организации като НАТО, от една страна и натискът от ЕС и САЩ (+ сороските НПО-та) от друга, насърчиха – при това финансирано с парите на данъкоплатците – нашествие на джихадистски орди. Тези радикални елементи също са обект на силно внимание, симпатии и предоставяне на привилегии от страна на паразитните политически лидери в радикалното ляво, т.е. съвременния комунизъм.

Комунистите-глобалисти разполагат също така с най-разнообразни средства за дестабилизиране и понякога дори отхвърляне на политическа власт в немалко страни, когато съответната власт не им е особено изгодна и не им играе по свирката. Това става много често чрез разните протестърски групи от зомбита, плащани от Сорос (милиардера-комунист) и различни контролирани от ЦРУ НПО-та.

Да обобщим – и сега, както и преди, те – глобалистите комунисти – са обхванали във фокусната си група на влияние най-ниско интелигентната, лумпенизирана и радикализирана част от обществото – днес тя е съставлявана от радикални феминистки, хомосексуални активисти-лобисти, “еколози”-дини, уахабитски джихадисти, “културни марксисти”/”воини на социалната справедливост”, получатели на най-различни икономически и социални привилегии от корпоративния свят и неработещите и т.н.

На фона на всичко това победата на Тръмп и гласуването за Брекзит представлява до голяма степен и реакция на забравената и застаряваща, основно бяла и до голяма степен консервативна, работническа класа. Индустриалната работническа класа е забравена от левичарите-политици и най-вече от радикално левите глобалисти-комунисти, които я пренебрегнаха и захвърлиха като непотребен парцал, след като я използваха повече от сто години.

Това, което обаче работещите и въобще всички хора със здрав разум трябва да разберат, е, че решението все пак не е икономическият и политически протекционизъм и пълното затваряне на границите, което само по себе си пак е левичарска реакция спрямо глобалистския протекционизъм – в полза на олигархичния корпоративен и банкстерски “елит” и радикалните елементи, които се контролират от него.

Решението е неприкосновеността на личната свобода и собственост! Тази неприкосновеност е нещо изключително съществено, спрямо което компромиси не бива да се правят и в същото време…, поради разбираеми причини, е постоянно потискана и нарушавана от политическите, корпоративни и банкстерски “елити”.

Добрил Русев