Ахмед Доган: Когато се пенсионирам, ще отглеждам зайци

„Времето на кентаврите. Ахмед Доган“. Така се нарича новата книга на Иван Палчев, бивш журналилист от БНТ, бивш депутат от ДПС, влязъл през 1990-а във ВНС и дълги години един от близките сподвижници на Ахмед Доган.

През цялото време, докато е бил в политиката Иван Палчев си води подробни бележки – за всяка среща, за всяко заседание на ПГ на ДПС, за изказвания от парламентарната трибуна, за вечери, обеди, за изпуснати реплики и състояния – с дата, място, час. Те съставляват гръбнака на книгата, в която основните политически лица от началото на прехода се сблъскват в драматични събития.

Премиерата на книгата в София ще бъде на 23 ноември на площад „Славейков“ в Столична градска библиотека, от 17, 30 часа.

С любезното съдействие на автора Епицентър.бг публикува откъси от  „Времето на кентаврите. Ахмед Доган“. Из главата ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЛИДЕР

…Видно е отвсякъде – в отношението към Ахмед Доган преобладава негативизмът. Остава една крачка само до пълното демонизиране на този български политик. Защо? 

Първо: традиционният негативизъм на българина към представител на политическа сила, извън тази, която той предпочита.
Второ: етническият привкус на предвзетото отношение към Доган.
Трето: свободата – Доган комай е единственият ни политик, който говори свободно за всичко вътре и извън политиката. Не го интересува дали темата е „табу“, или е твърде малък за предназначението си смокинов лист.
Четвърто: извън наследените от миналото хора с ярко политическо мислене и присъствие (като Андрей Луканов, Александър Лилов, д-р Желю Желев, Симеон Сакскобургготски, Петър Дертлиев, Ирина Бокова) безкрайният ни преход излъчи малко политици с държавническо мислене – сред тях е и Ахмед Доган. А това не се преглъща лесно.

Образът на Ахмед Доган в политическото пространство е двуполюсен, какъвто впрочем бе и установилият се политически модел.
„Той провали Филип Димитров – представя ни Доган един всекидневник, – клъцна кариерата на Стефан Савов, препъна СДС, разби ДПС, обезвери електората си, даде солидна дан да бъде подкопано уважението към парламентарното управление, разяде авторитета на президента Желю Желев, съсипа дори авторитета на Симеон Втори и направи всичко възможно за затвърждаване на общественото мнение, че понятията „политика“ и „далавера“ са идентични.“

От другата страна на „представата“ четем:
Доган е турчин и издънка на един имперски народ – и като такъв притежава ред типични за такива случаи черти: стратегическо мислене, високо етническо самочувствие, широкоскроен нрав, великодушие, благородство и лоялност (за лоялността – ако не на политическо, то поне на битово, междуличностно равнище.“
(Доган черпи самочувствие от факта, че е „издънка на един имперски народ“. Заедно с това той идентифицира себе си като гражданин на България, от което вади заключението, че неговото „самосъзнание е българско“. И в нито един момент от политическата си кариера не е позволявал тези два постулата да бъдат в противоречие. В тесен кръг е отбелязвал факта, че турците са имперски народ и в историческата им памет това е преминало на генно ниво.

Но той всячески е реагирал на опитите на политически и икономически сили в Република Турция да поставят под контрол ДПС.Или да го накарат поне да се вслушва от време на време в опияняващите гласове на Сирените. Когато му додявали с тези си напъни, е бил прекалено рязък: „Вие да мълчите! Ние винаги сме били тук и знаем за какво става дума, докато вие сте си стояли на завет зад стените на Цариград“.)

Президентите ни – д-р Желю Желев (вечна му памет), Петър Стоянов и Георги Първанов, имат едно ярко предимство пред изявените български политически водачи. Те никога не си позволиха да изрекат хулна дума към която и да е част от народа ни.

Да си припомним: Иван Костов се „обиди“ на българите за остракизма им през 2001 г.

Бойко Борисов отиде през девет планини в десета, за да се оплаче от лошия „матриал“.

„С много финес и аристократизъм е изпълнено предложението на Симеон II, отправено към управляващия (във всеки един смисъл) елит на България „да си смени чипа“.“ Това бе една подкана към тях да бъдат по-адекватни към времето, в което живеят и управляват. Той така и каза – „да си сменим чипа“, а не „те“ да си сменят чипа, т.е. народът. Царят е изживял живота си в емиграция и най-добре знае, че там периодично властниците „си сменят чипа“. Знае също, че младите, просветени българи, които се учат и работят в другата Европа, често пъти са извън конкуренция спрямо колегите си от страната приемник. Те са толкова по-добри, че обикновено са предпочитани пред реципрочните представители на туземното население.

Ахмед Доган добре познава манталитета на своите избиратели. Несъмнено и между турците в България има мързеливи, завистливи и крадливи хора. Но Доган никога не си е позволявал да изрече публично упрек, съдържащ някои от тези чисто човешки недъзи. Ограничава се да говори за електората си като за бедни, трудолюбиви и честни хора. Тоест само положително, защото бедността не носи отрицателна народностна характеристика. Той много добре знае какви са очакванията и стремежите на тези бедни хора.

По волята на съдбата и със собствени усилия е успял да персонифицира реализацията на тези стремежи и очаквания със своята личност. Това съгражда мита за неговата неповторимост. Оттук само една е крачката за култовата представа за него сред електората му. И ако го обвиним, че той понякога съзнателно поддържа утвърждаването на този мит, бихме дочакали отговора му: това се и очаква от мен. Можем да се убедим, че това е вярно, в редките случаи, когато му се е налагало да каже – било в тесния кръг на ръководството на ДПС или на събрание пред няколкостотин души фразата: „Взимам си шапката и си отивам!“. Тези думи като някакво магическо заклинание са приключвали спора.

В този случай е уместно да припомним ширещото се мнение, че турците имат силно развито чувство за йерархия и обикновено доброволно следват водача си, след като той веднъж е доказал своите качества. Това ни отвежда към времето на зараждането на мюсюлманската религия, който процес е тясно свързан с върховенството на водача. Нещо, което бе сполучливо интерпретирано от журналистите: „Отнесено към Ахмед Доган, това означава, че той ще продължава да омайва избирателите си с енигми, а те ще ги приемат като строфи от Корана“.

Първата сватба на Ахмед Доган се превърна в пищно тържество: стадионът е препълнен с хора , файтонът с младоженците обиколи по пистата, за да поеме овациите на всички. На капрата горд и недосегаем седи бодигардът Ерол Челеби. Аз не можах да присъствам на това паметно събитие. Но при разговор с Ахмед го запитах дали това източно разточителство няма да предизвика негативно отношение на хората. „Обратно – каза ми той. – Нашите хора държат на този салтанат. Не биха ме възприели, ако се опитвам да се държа по друг начин.“

При ДПС не е възможен дворцов преврат – пробваха го 4–5 пъти, все с един и същ нулев резултат. Яшар Шабан, Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Касим Дал… Нетипично и двойствено бе отношението на Доган към „бунтарите“ в партията, опитали се в различно време да оспорят лидерската му позиция. На следващите избори те не фигурираха в листите и… толкова. Към едни от тях той протягаше ръка, за да им помогне да намерят новото си място в живота. Яшар Шабан си остана функционер на партията в Кърджали, а по-късно бе издигнат за заместник-омбудсман на България. Мехмед Ходжа също получи подкрепа – при решението си да потърси работа извън страната. Но към Гюнер Тахир, Осман Октай и Касим Дал отношението му и досега е крайно отрицателно. Сякаш не може да им прости нещо. Той си знае какво.

Тук всеки кандидат за лидер, посмял да се опълчи на Доган, трябва да бъде приет от електората на партията. Дори ако на Национална конференция се направи подобен избор, той още не решава въпроса. Доган обяснява защо: „В политиката е много важно да се разбере, че едно е да искаш, друго е да те искат, трето е да направиш това, което ти се иска, четвърто – да ти го признаят, пето – да си удовлетворен от направеното“.

Тази мисловна конструкция, право пропорционална на самочувствието на Доган, е исторически оправдана – основателят на Движението за права и свободи единствен отговаря на тези критерии.

Впрочем той често е изненадвал обществото ни с някой неочакван словесен ход. На един от семинарите на елита на партията му във Велико Търново той прави изненадващо признание. ДПС от етническа партия трябва да се превърне в национална политическа сила с голяма членска маса и ако следващият лидер на движението се казва Иван, той ще е постигнал всичко, за което е мечтал. Тук спорът е излишен: един лидер от ранга на Доган може да използва всички възможни словесни обрати. Но внушението му е друго – Доган искрено страда, защото все още не получава признание от българите за всичко онова, което той е направил, за да се доизгради конструкцията, даваща сигурност на страната ни. Или го е получил под сурдинка: „Голяма работа е тоя Доган, ако не беше турчин, можеше да стане и министър-председател“.

Ахмед Доган отново се връща в реалността, за да каже: „Ще си отида, когато аз реша“.
Колцина от другите ни „исторически“ партийни лидери, дали заявка за политическо безсмъртие по времето на прехода, биха могли да повторят тази сентенция? Може би само президентът Георги Първанов. Решението му да участва в президентската надпревара през 2001 г. бе възприето като самонадеян, но и самоубийствен политически акт. Включително и от част от елита на социалистите. След като преформатира социалистическата партия, направи я по-гъвкава и адекватна на предизвикателствата на новото столетие, той можеше да дочака спокойно 2017 г. За да отпразнува 20-годишнината на лидерството си. Боец по природа, той предпочете да превърне риска в триумф, продължил два президентски мандата.

Веднъж си приказвахме какво ще прави всеки от нас, когато се пенсионира. Доган ни слушаше и когато свършихме с предвижданията си, рече: „Аз може би ще отглеждам зайци. Те са най-полезните животни – от тях нищо не се изхвърля. Използва се кожата, месото, а останалото се преработва за храна на котки. Една ферма със зайци винаги е рентабилна“.

Ще изчакаме до март 2017 г., когато, навършил 63 г., трябва да се пенсионира./Епицентър.бг