Акад. Петър Иванов за вредните привички и зависимости

СТРАСТ КЪМ НЕЛЕПИ ПОКУПКИ (ОНИОМАНИЯ, ШОПИНГХОЛИЗЪМ)

Публикувам част ХІІ от раздела „Вредни привички и зависимости“ на втория том от моята тритомна „Приложна психотерапия“, ИК „Ахат“, 2012 г.

ХІІ. Нелепи покупки (шопингмания)
Вредната привичка за извършване на нелепи покупки има още много имена. Известна е като ониомания (от гръцкото ωνη – купуване), страст към пазаруване, шопингмания, шопохолизъм, шопингхолизъм и др.

Във всички случаи става дума за неконтролирано влечение за купуване на неща, от които човек няма нужда. Става дума за страстна обсебеност от самото купуване, от пазаруването, обикалянето по магазините, моловете и т.н.

Самата нелепа покупка се изразява в това, че закупеното:

а.) не е нужно на купувача;
б.) не съответства като цена на неговите финансови възможности;
в.) дублира вече притежавани неща;
г.) не се отчитат последиците от самата покупка и др.

Заболяването е сравнително ново; психолозите го отнасят към класа на новите болести, въпреки че неговите корени са в колективното несъзнавано (по К. Г. Юнг), които като формиране на инстинкт ни водят в дълбока древност.

Счита се, че около 10% от населението страда в една или друга степен от тази болест (мания, зависимост, вредна привичка), т.е. всеки десети от хората е ониоман (или шопохолик), като голяма част от страдащите се нуждаят от помощта на психотерапевт.

Интересно е, че от тези 10% голямото мнозинство (9 от 10) са жени. Тоест можем да кажем, че този път се срещаме с типично за нежния пол психично страдание.
У нас по социологически данни 70% от пазаруващите, от купуващите, са жени. Мъжете по принцип по-рядко се занимават с купуване.

В САЩ се счита, че ониоманите са около 50-60 милиона, като се уточнява, че става дума за хронични ониомани.

Там отношението към болестта е изключително сериозно. Финансират се програми за лечение, за производство но лекарствени средства и др.

По моя преценка страданието е по-скоро вредна привичка и е по-близо да зависимостите, отколкото до обсесиите. Затова говори и идентифицирането му освен като мания, но и като шопохолизъм.

Нелепите покупки най-вече са в сферата на облеклото и обувките, но също така се купуват и изключително голям брой вещи за домакинството, които никога не се ползват, но се трупат вкъщи.

Страданието е в една плоскост с алкохолизма и наркоманиите, както и с игровата адикция.

У нас положението, особено в последно време, наподобява ситуацията в модерните страни. Заболяването се счита за богаташка болест, въпреки че поразява и бедняци.
Отношението към него е твърде снизходително, въпреки че вече се усеща доста голяма обществена загриженост спрямо неговото разпространение сред жените, главно от семействата на новозабогателите, където нелепите покупки далеч не са рядкост, а, напротив, са обичайна стандартна форма на поведение.

В общи линии ониоманията може да бъде видяна като липса на чувство за мярка и като отсъствие на самоконтрол у пазаруващия пациент.

Проблемът е отдавна известен. Даже се счита, че по наследствен път у много хора просто липсва усещането за уместност (на гръцки πρεποντος – уместен, подобаващ), което само по себе си е доста голям личностен дефект и обикновено е характерен за хората с по-нисък интелект, за по-простите.

Ониоманията е поведение, обратно на проявите на скромност и смирение, които, както знаем, са християнски добродетели. Напротив, в нелепата покупка има елементи на някои от седемте смъртни грехове – алчност, гордост, лакомия и др.

Що се отнася до купуването на луксозни вещи, в Европа има четири култови шопинг дестинации, които са обект на шопингхолиците, които могат да си позволят лукса да купуват от там: Лондон, Милано, Париж и Амстердам.

Тук непременно трябва да вметна, че страстта към нелепи покупки не е характерна само за по-високите (по-богатите) слоеве на обществото; това страдание засяга и членове на бедни, едва свързващи двата края, семейства и там има гротескни характеристики и твърде лоши последици.

Оттук следва извод за особената низост на тази вредна привичка в очите на българите (християните) и последвалото от това рязко осъдително отношение към ониоманията в контекста на относително бедното ни и нещастно общество.

Освен това ще посоча, че независимо от сравнително малката разпространеност на страданието сред мъжете, при тях то също съществува. Работата е там, че докато при жените ониоманията се изразява по-скоро в количеството на покупките и на закупените неща, то при мъжете става въпрос главно за така наречените „мъжки играчки”, които са свръхлуксозни и скъпи – яхти, спортни коли, пушки, мотоциклети, часовници, смартфони, аксесоари и др., т.е. основната характеристика е качеството, луксът.

В потвърждение на горния факт ще посоча социологическите данни, че докато при жените 86 % гледат и обсъждат цената на продукта, то този процент за мъжете е доста по-малък – само 72%.

Когато описваме нелепата покупка непременно трябва да уточним, че страстта не е само и единствено към фактическото закупуване на вещта, а включва още редица действия – разхождане, обикаляне, пробване, обсъждане, шляене, пазарене, последващо хвалене и т.н.

На практика имаме цялостен ритуал, който при различните пациенти е различен.
И тук е мястото да посочим, че шопингът, даже и когато се касае за нелепи покупки, има и своите положителни страни. Жените, обсебени и практикуващи шопинга, даже и в най-изкривените му форми, са, поне в началото на страданието, по-здрави, по-силни, по-енергични и ентусиазирани. Това е констатирано в представителни изследвания.

По принцип ониоманията, в сравнение с алкохолизма, например, далеч по-бавно подкопава здравето на пациента (или въобще не го подкопава).

Докато при шопингманията се достигне до абстиненция при невъзможност или при ограничаване на купуването минават дълги месеци и години.

Но, веднъж установило се в съзнанието и в преживяванията на пациента, страданието постепенно го обладава напълно. Чрез абстиненцията то го води към депресии, фрустрираност, главоболие, сексуални проблеми, хипертония, гастрити, язви, неврози, агресия и автоагресия, нарушаване на съня и др.

Освен това ониоманията има и ред други отрицателни следствия за битието на пациента: дългове, конфликти в семейството, разрив на отношенията с близки хора, разводи, служебни проблеми и др.

За сведение, разводите при съвременните семейства, по данни от съдебната статистика, все повече са мотивирани от фактори, които често са свързани с пилеенето на пари по нелепи покупки.

Най-често самите ониомани (шопингхолици) страдат от непомерната си страст за купуване и изпитват чувство за вина, разкаяние, угризения на съвестта и др. В резултат на всичко това се появяват самообвинения и мъчителни страдания.

Психотерапевтът трябва да изясни, както е при всички зависимости и вредни привички, причините за страстта към нелепи покупки.

Първото, което трябва да има предвид, е, че страданието обикновено се появява при хора, които са интровертни и по начало са склонни към депресия.

Обикновено пациентите са от този тип, който по малко неочакван и за самите тях начин са променили драстично начина си на живот, повишили са неимоверно стандарта си, попаднали са в необичайна за тяхното родословие, среда и т.н.

Тъкмо тези хора са подвластни на манийни преживявания и обладаности.

Счита се, че ониоманията е частична компенсация на предишни инкасирани неуспехи и загуби в жизненото поприще на пациента.

По наши данни повечето от пациентите са били бедни и необезпечени в своето минало и усещанията им за собствена значимост в миналото никак не са били високи, за разлика от сега, когато са изкуствено приповдигнати от обстоятелствата на внезапното (обикновено престъпно) забогатяване, заменило лишенията и недоимъка отпреди.

Друга причина за появата на страст към нелепи покупки е липсата на внимание както в миналото, така и понастоящем.

Някои автори твърдят, че твърде често ониоманията се появява във връзка с неуспехи и страдания в любовната сфера; плод е на нещастна любов и на пренебрегване от любовния партньор. Както знаем тъкмо този факт е особено болезнен за женската психика.

Възможно е страстта към пазаруването да е просто от скука, която често съпровожда живота на богаташите (особено на жените в семейството), или от липсата на внимание и уважение към тях.

Често пациентите с ониомания са всъщност отчаяни, разочаровани и нещастни, въпреки че на пръв поглед съвсем не изглеждат като такива. Старанията им да не изглеждат като такива са огромни, а в някои случаи и трогателни.

Наблюдават се и много чести прояви на неуравновесеност, ексцентрично поведение и даже агресивност при хроничните шопингхолици.

По правило те имат определени трудности в общуването даже и с близки хора.
Привържениците на аналитичната психология са склонни да виждат в това страдание генеалогични фактори и реакция на комплекси за малоценност. Някои даже са склонни да го идентифицират като сублимация на либидозни пориви.

Даже самият факт, че жените повече страдат от ониомания се свързва с характерните за женския пол грижи за поколението, за осигуряване на битието на семейството, каквото и да е то, и т.н.

Известно е, че жените по принцип са по-запасливи; те събират и трупат средства за съществуване на децата си. Тъкмо това кара някои от тях да отиват по-далеч в страстта си за придобиване, която е генетично детерминирана у тях.

Аргумент за инстинктивната природа на ониоманията при жените е и самият факт за особения нюх, интуиция, която те, за разлика от мъжете, доста често проявяват при покупката.

В някои случаи ониоманията може да произхожда от лекомислие и суета.

Може да е проява на желанието да се демонстрират успехите на семейството и самият висок стандарт на живот на пациента.

Лаическото обяснение на ониоманията е просто: тя зависи от финансовите възможности на пациента и на семейството (или кръга) му.

Логиката е, че тъкмо наличността на пари, особено ако са лесно спечелени, ражда непомерното желание за купуване. Самото купуване „произвежда” самочувствие и самоуважение на пациента, които често досега са му липсвали.

Можем да видим ониоманията като компенсация на отсъствието на личностни качества, което е осъзнато от пациента, въпреки че той ползва психични защити срещу приемането и съгласието с неблагоприятния за неговото самочувствие факт.

Има становища, които виждат ониоманията само в контекста на преживяванията, т.е. само като фактор за подобряване на настроението чрез специфичната възбуда и консумирано удоволствие при пазаруването на нужни и ненужни вещи.

Мисля, че не може да не се съгласим с твърдението за общо взето ниска самооценка при почти всички страдащи от страстта към нелепи покупки.

В работата си по диагностицирането на проблема психотерапевтът може да ползва регистъра от въпроси, даден в приложение 5 към тази тема.

Психотерапевтичните методи, които могат да се използват срещу нелепите покупки, са:

• Методи на възпрепятстване на пазаруването. Те са най-различни – непосещаване на големи универсални магазини, на супермаркети, хипермаркети, молове и др.; ограничаване на времето за пазаруване; извършване на покупките от друг член на семейството, пазаруване в малки магазини и др.

• Финансови рамки на пазаруването, включително с лимити, със записване на разходите и т.н.

• Отказване от ползване на банкови средства. Става дума за чекове, дебитни и кредитни карти, лизингови схеми и др.

• Методи за промяна на начина на живот на пациента. С тях се цели да се скъса с обичайните обстоятелства и с обичайното поведение на зависимост от пазаруването.

• Участие в групи от типа АА. Това са групи на анонимните ониомани (анонимните шопингхолици), създадени по еталон на групите на анонимните алкохолици. Лечението там става по нарочна програма.

• Социалнопсихичен тренинг, който се провежда по специална програма за терапия на ониомания. Освен релаксиране и снемане на възбудата, там се реализират терапевтични мероприятия за създаване на нагласи против зависимостта от пазаруването.

• Семейна психотерапия с участие на членове на семейството, които имат най-голямо влияние върху пациента.

• Убеждаващи методи.

• Методи, преместващи интересите и влеченията към други дейности, например, към спорт, благотворителност, игри, конфесионална практика и др.

• Методи за корекция на поведението. Те касаят привичното поведение за посещаване на търговски обекти и пазаруване, което трябва да се коригира.

• Агравационни методи. Това са методи, които силно преувеличават опасностите и вредните последици от страстта към нелепи покупки (на латински aggravatio означава утежнявам, преувеличавам). Целта при тях е да се създаде силна отрицателна нагласа към непомерното купуване на ненужни неща.

Разбира се, психотерапията на страстта към нелепи покупки (ониоманията) е най-ефективна, когато е съобразена с конкретните причини (фактори) за нея и е насочена към елиминирането на тяхното действие.

Може да поръчате книгите на акад. Петър Иванов тук –

✅ ВСИЧКО е ПСИХОЛОГИЯ✅ Всяка една книга е безкрайно интересна, увлекателна и полезна като психоанализа и психотерапия…

Публикувахте от ИК АХАТ в Неделя, 26 юли 2020 г.

<