Ако политиците бяха пожарникари

Понякога се питам какво ли би станало, ако един политик нахлуе в някоя противопожарна служба или охранителна фирма, ако удари по масата и изреве „Аз ще ви командвам!“ и само минути по-късно възникне обстановка, критична ситуация, пожар или грабеж. Какво би направил и как би постъпил политикът, крайно некомпетентен в борбата с огъня и в борбата с въоръжените и опасни бандити.

Ясно е, че поради некадърната си некомпетентност ВРИД (временно изпълняващия длъжността) командир или началник ще предизвика бездействие или контрадействие. Огънят ще изгори до пепел каквото там се е запалило, бандитите ще оберат онова, което са си набелязали. Ще има убити и пострадали. Ще има и материални щети. По причина на незнанието на командира/началника, но поради клиничното му желание да е командир/началник. И на всяка цена, на всяка една цена, да има допуск до чуждото имущество и до чуждите животи.

Разбира се, в реалния живот такива хипотези рядко се реализират и благодарение на това държавите и обществата съществуват сравнително цивилизовано. Но, ако приемем, че политическата система е отражение на реалния живот, ще се получи една печална картина. Защото ние пуснахме пожарникаря, (за когото няма сведения да е гасил пожари) и охранителя/бандита, (за когото има сведения, че е бил на страната на бандитите). И не само го пуснахме, ами допуснахме такива типове – и един конкретен тип, десетилетия наред да ни се качва на главите и да съсипват животите ни, като си намира министрите по разни кръстовища, сменя ги като носни кърпички не намира за необходимо да обясни публично безумните си действия. Както и престъпните си бездействия.

За да управлява държавата, всеки държавник би трябвало да е бил поне началник-склад или завеждащ отдел в пощенска станция на малък град.

Време е да преформатираме и желанията, и очакванията си към пожарникарите, нахлули в политиката.

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук