Ал Йо: Зверствата на турското робство бледнеят пред комунистическите престъпления срещу народа на България

Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

1 февруари е Ден на почит за жертвите на комунистическия геноцид срещу българския народ.

Пред комунистическите престъпления и не само по брой на жертвите, бледнеят зверствата на византийския император Василий Българоубиец, както и жестокостта Османската власт при потушаването на Априлското въстание от 1876 г.

КРАТКА ПРЕДИСТОРИЯ

На 5 септември 1944 г. СССР скъсва дипломатическите отношения с Царство България. Това се случва само 8 месеца преди края на Втората световна война. През по-голямата част от нея – 48 месеца, Москва поддържа с нашето царство приятелски и дружески отношения. Но ако България е била „фашистка” държава, както нагло лъжеха десетилетия комунистите, то защо тогава „антифашисткият” СССР поддържа с „фашисти” дипломатически отношения? Цели 22 месеца от Втората световна война СССР и Германия са съюзници. Това е близо 2 години, т.е. времето, когато идеологът на БКП Тодор Павлов – бъдещ регент и академик, ще напише, че „не фашизма е най-страшния враг на комунизма, а…английския империализъм”. И още: „… в цяла Германия неведнъж вече се носи викът: „Хайл, Хитлер! Хайл, Сталин!…Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава”. („Против объркване на понятията” –17 септември 1939 г.)
Това е времето, когато ремсисти разпространяват два позива „Искаме съюз със СССР!“ и „Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!“. България става за комунистите „монархо-фашистка” държава, едва когато Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. т.е. на 23-тия месец от войната.И причината е, че тяхната истинска родина е СССР. Те руснак или съветски болшевик няма да убият, но българин ли е – ще го утрепят с удоволствие. И са го правили хилядократно.
На 1 март 1941 г. българският министър-председател – достойният проф. Богдан Филов, подписа протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт ( Германия, Италия, Япония). На следващия ден в парламента има аплодисменти, но и критика, което означава, че е бил нормален демократичен парламент. Според историкът Милчо Лалков, носител на Хердерова награда, „…българските управници избраха единствено възможният изход в този момент за запазване целоста на страната”. Тази миролюбива политика позволява да бъдат спасени и 50 000 български евреи, които при друго решение, със сигурност щяха да имат друга съдба. Те са спасени от политиците, които одобряват Тристранния пакт, от миролюбието на Н.В. Цар Борис III и от Светия синод на БПЦ. България не воюва срещу СССР, но на 8 септември 1944 г. съветската армия окупира страната ни. На 9-ти септември професионални превратаджии и терористи осъществяват държавен преврат.

И започва ужасът – масови убийства, незаконен „Народен съд”, налагане на престъпен режим

от престъпна организация –Българската комунистическа партия. И така продължава 45 години, според „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г.). Същевременно чл. 4 от закона ясно казва, че „всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.”

С понятието „фашистки” можем да означим само комунистическият режим у нас. Нищо фашистко не му е било чуждо – масовите убийства, концлагерите, депортациите, еднопартийната диктатура, етническите чистки. Той е по-ужасен от фашизма, защото освен политическата система смени и икономическата система на страната ни. Заедно с антидемокрацията той ни сервира и антиикономика. И естествено държавата ни катастрофира. Комунистите признаха тази катастрофа едва през 1989 г.

Преди 9.9.1944 г. България е свободна и независима държава. След тази дата тя е завладяна и зависима държава. До 9.9.1944 г. комунистите водят терористична война срещу България. След тази дата те превръщат терора в държавна политика. До 9.9.1944 г. държавата защитава народа от тях. След тази дата хиляди българи се съпротивляват организирано или индивидуално срещу комунистическия режим.Тяхната борба и саможертва, техните мъки и страдания, заслужават вечна почит и признателност.

През 2011 г., по предложение на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на премиера Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това е Денят, в който през 1945 г. са произнесени първите смъртни присъди от антиконституционния „Народен съд”. Те са изпълнени веднага.

Вижте цялата статия