Социални помощи не трябва да се дават на хора, които са трудоспособни.
„Ако някой може да работи, той трябва да работи, а не да разчита на социални помощи.“
Това заяви съпредседателят на ПП и бивш служебен финансов Асен Василев на преговорите между „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ за съставяне на правителство в сектор „Труд и социални грижи. Василев е и водещ на заседанието.
В разговорите участват още Ива Руйчева и Андрей Гюров от ПП.
БСП е представена от Георги Гьоков, Емилия Масларова, Десислава Петрова, Таня Георгиева и Катя Георгиева.
От ИТН участват Теодора Пенева, Цветан Предов и Мика Зайкова.
Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова и Владислав Панев са представителите на „Демократична България“.
Чрез бюджета за 2022 година трябва да се гарантира, че пенсионерите от 1 януари догодина няма да получават по-ниска пенсия от тази, която получават в момента. Минималната заплата занапред ще се определя като процент от средната, а обезщетението за майчинство през втората година за 2022 г. ще е колкото минималната заплата. Около това се обединиха партиите, които обсъждат мерки в областта на труда и социалната политика.
Водещият на дискусията Асен Василев обобщи предложенията на всички участници в дискусията.
От 25 декември влизат важни промени в пенсионната система – процентът на година осигурителен стаж, без т.нар. превръщане, се увеличава от 1,2 на 1,35. С това пенсиите ще се увеличат, но вероятно догодина ще отпадне добавката от 120 лева. Трябва да се гарантира, че няма да има пенсионер с по-ниска пенсия от тази, която получава в момента, смятат всички партии. Всички пенсии ще си следват и индексацията по швейцарското правило.
Партиите предлагат в срок от шест месеца да се направи пълен анализ на пенсионната система с цел справедлива индексация на пенсиите и създаване на нов механизъм на актуализация, който е устойчив във времето. Отново бяха обсъдени предложенията на БСП за преизчисляване на пенсиите със среден осигурителен доход за 2018 г., както и актуализация на всеки пет години, която иска ИТН.
Минималната работна заплата трябва да е процент от средната, съобразено с европейската директива, като в директивата е заложено минималното възнаграждение да е 50 процента от средното. Според партиите това е трудно постижимо от 2022 г., но целта е до края на мандата да бъде постигнато. Ще се разработи и механизъм за определянето й, като в разработването ще участват държава, синдикати и работодатели.
Максималният осигурителен доход ще бъде увеличен, таван трябва да има, но максималният осигурителен доход ще се определя като коефициент към средната работна заплата, решиха партиите. Обвързване на минималното обезщетение за безработица с минималната работна заплата след консултация със социалните партньори, предлагат още политическите сили.
Ще се направи законодателно уреждане на дистанционната работа.
Майчинството през 2022 г. за втората година да е колкото минималното възнаграждение, искат партиите. Дискусия се появи дали и работещите майки да получават същата сума втората година като неработещите, като тезата на представителите на „Демократична България“ е, че парите трябва да са еднакви и за работещите, и за неработещите, тъй като голяма част от децата в яслена възраст на работещите майки от големите градове, не могат да попаднат нито в държавна, нито в частна ясла и родителите плащат над 700 лева месечно за грижа за децата.
Партиите се обединиха и по темата държавните детски ясли и детски градини да бъдат безплатни за децата. Ще има ваучерна система за подпомагане на родителите с неприети деца от десетмесечна възраст нагоре. Предвижда се и разширяване на възможността за алтернативна грижа за децата, когато има квалифицирани специалисти за грижа, тъй като в момента има проблем с липсата на места за построяване на детски градини. Фокусът на финансовия ресурс трябва да е към разширяване на местата. Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ посочи, че в момента майките планират така раждането на второ дете, че то да може да ползва предимството от първото при кандидатстването за детска градини. Тя предупреди, че дори се стига до цезарово сечение месец по-рано, за да се вмъкнат децата в класирането, което дава предимство.
От ИТН поискаха мерките за детските градини да бъдат в контекста на регионалната политика, да няма съсредоточаване на семейства с деца само в София.
Ще се разшири и обхватът на енергийно подпомаганите, ще се дефинира енергийна бедност. Очаква се да се въведе и възможност за разсрочено плащане на сметки. Ще се дава и една минимална работна заплата за самостоятелно наети в области с невъзможност за работа поради ограничителни ковид мерки. Антиковид мерките в помощ на работодателите ще продължат и догодина.
Георги Гьоков от БСП посочи, че от партията знаят какво трябва да се прави в социалната политика, били са единствената позитивна алтернатива на ГЕРБ, били са неотговорно и неотлъчно в комисиите, предлагали са инициативи за силно и проспериращо общество.
Предложенията на БСП включват семейно подоходно облагане, реална защита на българското семейство. Целта в социалната политика на БСП е социална защита на човешкото достойнство, заяви Гьоков. Той изрази опасения в днешната дискусия да не се получи наддаване, като увери, че от БСП няма да го правят.
БСП предлага удължаване на добавката от 120 лева към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка, размерът на майчинството през втората година и през 2022 г. да бъде колкото минималната заплата, каза още Георги Гьоков.
От думите на Гьоков стана ясно, че се обсъжда размер на минималната работна заплата от 710 лева за 2022 година. В момента майчинството е колкото минималната работна заплата, но това е записано само до края на годината.
БСП иска в бюджета да има конкретни мерки за спешна енергийна целева подкрепа за семействата с ниски доходи – месечна целева субсидия от 200 киловатчаса до края на март при ясно дефинирани критерии за енергийна бедност. Нито едно семейство с ниски доходи да не бъде изключено от енергийната мрежа, като се даде възможност за разсрочено плащане на сметките, които са високи през зимния отоплителен сезон, искат от партията. Ограничаване на износа на дърва за огрев, диференцирани ставки на ДДС за храни и лекарства също са сред предложенията на БСП.
Безплатни детски градини и ясли, помощ в размер на минималната работна заплата за родителите, които са принудени да останат вкъщи по време на пандемията с децата, са сред предложенията на партията.
БСП предлага еднократна помощ от 300 лв. за всички деца от първи до четвърти клас, облекчаване на данъчната и осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете.
Проблемът с бедността да не се решава с осигурителната система, а със социалната, искат от БСП. Не трябва политически да се разрешават проблемите с минималната пенсия, трябва да се доплаща до линията на бедност чрез социалната система, за да не се смачква логиката на осигурителната система, каза Емилия Масларова.
Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да се поемат от социалната система, искат от БСП. Увеличаване на тежесттта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст, искат още от партията. Закон за възрастните хора отново предлагат от БСП.
Партията иска и увеличен размер на минималното обезщетение за безработица.
Георги Гьоков и Емилия Масларова бяха прекъснати от Мика Зайкова, която в свой стил заяви:
„Извинете, но става въпрос за бюджета на Съединените щати ли?“
Водещият формата Асен Василев все пак поиска да чуе всичките предложения преди последващи обсъждания, а на финала обобщи, че за тях ще трябват 10 млрд. лева на година.
Мика Зайкова заяви, че „Има такъв народ“ иска минималната пенсия да е 50% от средната работна заплата. Тя предлага да се извърши цялостен анализ на пенсионната система и промяна на категориите на труд, а в средносрочен план минималната пенсия да приближи издръжката на живот. Максималният осигурителен доход пък трябва да расте.
Бившият депутат смята, че частните фондове трябва да получат възможност да управляват по-рисково половината от средствата в индивидуалните партиди с цел по-висока доходност.
Според партията има нужда от спешно преразглеждане бюджета за делегирани държавни дейности без да се ощетяват работниците. От партията на Слави Трифонов предлагат премахване на ТЕЛК решение като достъп до лична помощ, както и повишаването на минимума й от 12 на 15 ч., увеличаване на ставката от 1.2 до 1.4.
Теодора Пенева поиска приемане на официална дефиниция за енергийна бедност.
За семействата с деца до 7 г. партията предлага разсрочена помощ от 24 минимални работни заплати разпределена поравно в рамките на 7 г., а тази за по-големите деца да е за всички записани в училище.
Системата за ТЕЛК да бъде премахната, предложи „Демократична България“ чрез Елисавета Белобрадова. Според нея трябва да се въведе международната система за оценка на възможностите на хората. В момента тази система съществува само, за да се получават пенсии, а няма за цел хората да се включат в социалния живот, каза тя.
Формацията поиска и изготвяне на пътна карта за уязвимите групи и съответните социални услуги. Трябва да знаем всички уязвими групи, като дейностите да се правят въз основа на регистрите и посочените нужди от тях, посочиха от партията. Те обърнаха внимание и на огромната администрация и липсата на хора на терен.
Работодателите пък да бъдат насърчавани да наемат хора с увреждания чрез поемане на част от осигуровките, както и да водят курсове по преквалификация.
Кристина Петкова заяви, че трябва ускорено да се изграждат детски градини и ясли, а предложението на БСП те да са безплатни определи като романтично.
„Демократична България“ настоява да се дефинира понятието благосъстояние, като се постави концепцията за благосъстояние, включително благосъстояние на детето, в основата на нормативната база, каза Стоян Михайлов.
Според партията липсата на дефиниция за детската бедност пречи на това да се подпомагат децата, да се инвестира в политики, които да повишават тяхното благосъстояние, качество на живот и включване.
От партията смятат, че трябва да има регулиране на професиите в социалната сфера (напр. социален работник, клиничен социален работник, психолог, психотерапевт и логопед), защото България е една от малкото страни в ЕС, която не е направила това.
Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова и Владислав Панев посочиха, че имаме огромен проблем с хората, работещи в социалната сфера, не само социалните работници, като това се изразява в недостатъчната подкрепа на държавата, липса на изисквания към квалификацията и липсата на стандарти. Според тях възнагражденията в сферата трябва да са обвързани с резултати.
Социални помощи не трябва да се дават на хора, които са трудоспособни. „Ако някой може да работи, той трябва да работи, а не да разчита на социални помощи“, каза лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев.
От ПП искат големи големи глоби и криминализиране на доплащанията на ръка над официално декларираните заплати. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките, пенсионните плащания.
Да се засилят съвместните проверки на НАП и ГИТ искат още от партията.
Източник: Епицентър.бг
