Аз съм Гражданин и не го крия, такъв съм роден пораснах в панелен квартал строен през социализма

Аз съм гражданин и не го крия, такъв съм роден пораснах в панелен квартал строен през социализма, а детството ми премина в училищния двор. Докато растях все слушах:

-“ Учи за да не работиш“

И се изучих и не работя, правилно са казвали старите хора, но чак сега го осъзнах. Защото Аз съм гражданин и най – обичам, когато чувам как съседа се дере от кашляне в два през нощта, пък съседката се учи да пее в банята към пет прибрала се от поредната дискотека.

Обикновено към шест на съседа котката обича да пробягва за по-малко от три секунди около 20 метра и после със скок да се озовава на моя балкон, и тогава започва да лае кучето на съседката, и така всяка сутрин си е купон.

Ставам, след около десет минути, пускам водата в банята и се моля да тече бистра не поредната кал. Днес нямам късмет, кална е, отивам да търся тубата в кухнята от онзи ден. После към осем хващам градският транспорт, по който естествено, се движат автобуси платени от дядо ми преди около 35 годишни, защото ние потомствените граждани не работим и не даваме пари. Все пак сме учени. Поогледам се в автобуса и ако не видя контрола билет не дупча, пък и те нали казаха, че били незаконни нещо. В интернет даже някаква лелка протестираше тия дни. Слизам на центъра да направя една две срещи и да поразпитам за някоя далавера все пак и кинти трябват без пари не се живей. Срещам се с няколко приятеля, пием по две кафета на мола и после кой откъде, както се казва палим си обувчиците и по домовете.

Поглеждам си часовника станало три, викам си ще хапна и така до пет, после хващам маршрутка към вкъщи, той пък едно камикадзе вътре шофьора, как не ни изби. Шестнайсет пъти се прекръстих за пет километра и се чудя къде сега в града леят куршум. Ще чукна в интернет може да има някоя обява. Слизам от маршрутката и поемам към панелката и покрай мен изведнъж стана като в Бейрут летят всякакви предмети някакъв комшия го хванала жена му с комшийката, онази която се къпеше в пет. Вземам асансьора и се качвам и аха да се събуя и се сетих, че вече сме месец май и си викам така и така не съм влязъл да взема да изхвърля бидона със зелето, че започва да понамирисва май.

Взех бидончето и ще ходя да го мятам в контейнера, тръгва асансьора и тока спря, е понамирисвало е определено зелето, мога да го потвърдя и сега през юли още мирише входа пък асансьора май вече никой не го ползва, но нали сме гражданин и трябва да се движим сега стълбите са като фитнес, колко пари спестих на хората. Докато хвърлях бидончето се сетих да погледна и колата, че не бях я карал поне два месеца пък съм я паркирал два блока през нашия знаете как е в градска среда.

Имах късмет липсваше само едно огледало, лявото но както се казва, колко е едно огледало в градска среда.

Прибрах се както казах по стълбите в асансьора и с противогаз не се седеше, минавайки покрай комшийките слушам някой сигурно се е изпуснал вътре, техника щял да дойде до месец да провери. Така и не казах, какво е станало, те да не ми казаха, кой открадна на дядо ми бурканите от мазето преди две години.
Легнах гледах едно филмче, початих с няколко гаджета, пих и една биричка все пак съм градско момче и викам ще мръдна до кварталното барче да чуя клюките и хайде пак навънка по стълбите и в барчето. Там спореха за някаква градска десница, трябвало всички граждани да сме десни, така и не разбрах за какви реформи говореха в барчето, само разбрах, че ще вземем едни пари и се записах и аз все пак два езика говоря перфектно и съм учил да не работя цял живот.

После викам да се прибирам и тръгнах, ама на пак Кербала падат едни торби с боклуци от балконите викам си вятъра на високите етажи сигурно е силен, както и да е на прибежки и припълзявания стигнах до нас, е спънах се и паднах няколко пъти, но какво ще е това град без счупени тротоарни плочи, толкова много хора ходят по тях.

Качих се пуснах фейса и гледам канен бях сутринта да отидем с някакви приятели на някакво село имало домашни манджи с био продукти, викам там съм надрасках няколко реда и щях да лягам да спя, е да ама не. Съседа реши да мести някакви мебели, друг забръмча с някаква бормашина. И за капак хваната съседка наду музиката щяла да прави прощално парти изнасяла се от нашия блок.

Аз съм гражданин нали разбрахте, потомствен трето поколение, цял живот учил, за да не работи. Пък и да трябваше да работя, за 1000 лева да им работя на тези нещастници, мама и кака нали са в Гърция ще пратят някой лев. Аз като завъртя далаверата ще искам да им ги върна, ама на тях надали ще им трябват така че пак ще съм на плюсче. Общо взето тарикат градско момче.

Атанас Калев