Безобразие! Пенсия €140 след 40 г. трудов стаж – баба Наца от село Крачимир

Северозападна България е обезлюдена. Селата пустеят.

Вместо съседи малкото останали жители все по-често срещат вълци и чакали, се казва в репортаж на Дойче веле от село Крачимир, община Белоградчик.

Наца Иванова предупреждава да внимаваме с нейното куче. То охранява строго старата къща, градината, кокошките и зайците, които са основната прехрана на възрастната жена.

71-годишната жена живее почти сама в село Крачимир и вместо съседи често я посещават чакали и вълци. „Тук има чакали. Една вечер дойде един точно пред къщата. Ние живеем до гората и те слизат чак до селото. По принцип чакалите не нападат хора, а домашни животни. Но когато са цяла глутница и са гладни, нападат всичко“, казва тя.

Крачимир е едно от многото изоставени села в Северозападна България. Тук има безброй порутени къщи, пробити покриви, разрушени плевни, изкорубени огради и запустели улици. Отворените врати на къщите и плевните откриват гледката към един отдавна отминал живот: стари мебели, прашни рафтове с книги, ученически чинове, ръждясали трактори.

Пенсия от 140 евро след 40-годишен трудов стаж

Наца Иванова е самотна. Освен язвата я мъчат страхове от тъмата: „Преди две години и половина почина мъжът ми. Децата ме уговаряха да се пренеса при тях в Белоградчик, аз обаче не мога да оставя тази къща на произвола на съдбата“, споделя тя.

Все пак някак тя се справя, дори със смехотворната пенсия от 140 евро, която получава за 40 години трудов стаж. Социалната служба ѝ носи хляба, зеленчуците растат в градината, кокошките снасят яйца, а синовете ѝ от града я наглеждат. Току-що са заколили седем от зайците. Наца Иванова слага месото в голяма жълта тенджера.

Северозападна България винаги е била беден регион. Навремето обаче тук е имало големи масиви с насаждения от ягоди и малини, в които е работила и Наца Иванова. По-късно се е трудила в една закрита вече фабрика за телефони в Белоградчик.

Кметът на Белоградчик Борис Николов също познава възрастната жена и проблемите на 17-те околни села. Там няма лекар, улиците са в окаяно състояние, животът е замрял. Въпреки че туристите посещават Белоградчишките скали, общинските каси са празни.

11 000 души са живели тук преди промените. Сега са останали около 6 500. Кметът казва, че регионът е спечелил много от членството в ЕС. Полицейското управление, пожарната, спортната и концертната зала са санирани с пари от европейски проекти.

„От 30 години живеем в една парадоксална ситуация. Тук не идват инвеститори, защото вече няма работна ръка, дори и за нискоквалифицирана работа. Поради липсата на инвестиции хората масово напускат региона. Това е омагьосан кръг“, казва кметът Борис Николов и подчертава, че не желае връщането на комунизма. Но неолибералната приватизация след промените била съсипала държавните структури и важните общински предприятия.

Липса на работни места

Не се създават и нови работни места, оплаква се кметът: „Днес е много трудно да се възстанови всичко. Тук цари пълна анархия“, казва кметът.

Все пак община Белоградчик е собственик на много гори и дървеният материал може да се добие изгодно. По този начин евтино се продават дърва за огрев в околните изоставени села.

От тях купува и Наца Николова. Тя копнее по предишния живот на село и пак се връща към къщата: „Свекърът и свекървата са я построили с тежък труд при голяма бедност. Сърце не ми дава да я изоставя“, казва тя.