Бойко намекна, че от всеки – дори от всеки ръб – може да направи министър, та и президент, ако се сетим за Плевнелиев

КАК СЕ ДЪВЧАТ БОЙКО И РАДЕВ

Препирните между Радев и Бойко станаха вече досадни.

Но изглежда, че само те двамата не схващат това.
Бойко привидно се държи по-отстранено, затова пък Цветанов усърдно облайва президента.
Езикът му обилно е намазан с отрова, освен Радев упреква и съветниците му в некадърност – сякаш тия край Бойко са цвете за мирисане.

Върхът на пропагандната дърварщина бе, когато Цв. поиска съдействие от БСП, за да подпише по-бързо Радев указа за освобождаването на Младен Маринов от поста му на главен секретар на МВР – внушението бе, че Радев е човек на БСП, вижте го скритият комуняга, как веднага ще послуша Нинова и ще драсне едно подписче.
Безподобна глупост, която обаче пак минава за сметка на Бойко.

Намерете един човек, който да не вярва, че тези препирни разяждат авторитета му – и можете да го изложите в бъдещия мавзолей на ГЕРБ.

Дори илюзионистите Кънчев/Райчев няма да успеят да направят проучване, което да оправдае тази гламавщина.
Да им подарим темата за една анкета: Кой печели от акцията на Цв. срещу Радев – Бойко или президента?

В разправията току се чуват и звуци откъм Плевнелиев – но неговото словесно ръкоделие не е прилично да се цитира, поне от джентълмени.

Целта е да вкарат Радев в обяснителен режим, това е задачата на Цв. – а в подходящ момент Бойко да съобщи, че няма желание да воюва с него.
В тия случаи понякога той е много забавен: например, тия дни каза в специално изявление, че Радев трябва да подпише указа за освобождаването за Младен Маринов, понеже той не искал вече да е главен секретар на МВР, а министър.
„Какво да направя – каза Бойко – иска да е министър и толкова!“

Сега дори леко ме досрамя от този цитат.
Така ли вече стават работите в проспериращата ни във всяко отношение държавица: искаш да станеш министър – ставаш.

Някои раншни назначения на Бойко бяха гротескни, помните потпурите със здравната министърка
проф. Борисова, която бе огледана и одобрена край една бензиностанция.
Още тогава Бойко намекна, че от всеки – дори от всеки ръб – може да направи министър, та и президент, ако се сетим за Плевнелиев.
И от „патриот“ може да сглоби министър.

Но сетне нещата се промениха, претърпя фиаското с Цецка, което пък му даде основание след време да повярва, че сам го е планирал, за да се отърве от ония конски мухи от тъй нареченото „дясно“.
Е, добре, и това не се отрази на положението му на Падишах – и скоро това няма да се промени.

Тогава, защо излишно се боричка с Радев?
Още повече, че досега не печели кой знае какво от този сблъсък.
Например, в споменатото изявление за толкова очаквания указ – сякаш става дума за някой новооткрит Божи завет – Бойко каза и нещо, повече от странно: „Навремето Радев, като командващ на военновъздушните сили, поиска да стане президент – е, ние попречихме ли му?“

От тази фраза научихме, че тук и президент може да станеш, ако искаш.
Внимавайте, че тогава ще дойде ред и на певицата Луна, като нищо.
Бойко обаче пропусна дребната подробност, че и още два милиона души поискаха Радев за президент, просто забрави за тях.

Смърди на дребнавост от тази разправия, тя е нещо, от което най-малко се нуждае българската политика – колкото и подвластна да е тя на сплетни, козни и прочее пошлости.

Впрочем, по начало хората край Бойко не са изчислили както трябва Радев: той ще се държи като солдафон и докрай ще повтаря, че спазва закона – с което директно казва за ония, че са закононарушители.

Междувременно, от президентския екип са си направили и други сметки.
Преди няколко вечери в „Шоуто на Слави“ се каза, че Младен Маринов е „герой на Мето Илиянски“ – който пък е Худини на ранния ъндърграунд.
Телевизиите мрат да разпространяват такива неща и да подклаждат несмислените разправии.

Пак в Би Ти Ви представиха много любезно номинирания за нов транспортен министър Росен Желязков – все с една и съща снимка, на която до него се кипри Елена Поптодорова – може би като гарант, че Желязков няма да краде козметика.

Когато атовете се ритат, телевизиите се държат като магарета.

Радев, вероятно напълно съзнателно, наследи – по липса на друго – бъбривостта на Плевнелиев.
Тя обаче е прекалена за един президент.
Но докато Пастирката се трудеше неуморно да развенчава Трети март, Русия, комунизма, Живков и прочее, Радев захапа здраво жизненоважни теми и започна да ги обговаря настойчиво.
Така постепенно започна да дублира ролята на Падишаха, поне на думи – но думи, силно критични.
Това няма как да се хареса на опонентите му.

На Путин му е все тая от дърдоренето на Плевнелиев – водното конче отворило уста пред крокодила.
Обаче Бойко очевидно не се чувства удобно като спаринг-партньор на Радев.

Тъй или иначе, поне външно Радев има известно предимство в тази препирня, критичният тон винаги се харесва повече на публиката.
Единият, както е известно, умее да се хвали, дори проявява някакъв чар в това занятие.
Другият все е недоволен – като кисел ротен старшина, който няма достъп до артелната.

Накрая човек остава с усещането, че и тази препирня само покрива с кръпки парцаливата ни политика.
Не е голям келепир да си победител в нея.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук