България, най-бедната държава в ЕС, си позволява да троши милиони за едно събитие, което няма да произведе нищо

Изчетох, изгледах и изслушах стотици дописки, аудио и видео материали и отзиви за т. нар. откривне на мероприятието „Пловдив – Европейска столица на културата“.

Не ми се занимава със самото мероприятие, защото масовките винаги са ме отблъсквали – още от времената на манифестациите, които бяха задъжителни и на които са ме водили родителите ми, а след това, макар и за кратко, аз трябваше да водя сина си.

Не мога да оценявам естетическите, културни, сценични и пр. аспекти на мероприятието, защото е мероприятие. Но останах с впечатлление, че като изключим официозните оценки, на везните натежават отрицателни становища, мнения и нелицеприятни критики. Няма да се занимавам и с финансовите измерения на мероприятието, въпреки че ми е трудно да премълча учудването си как България, най-бедната държава в ЕС и Европа, си позволява да троши грешни милиони за едно събитие, което няма да произведе нищо – нито материално, нито духовно.

Прави впечатление обаче, че в повечето материали досадно се набива прилагателното „ПИЩНА“, отнесено към т. н. церемония. Прегледах речниците, въпреки че горе-долу съм наясно със смисъла на думата. В повечето текстове „пищна“ и „пищен“ се употребяват в положителен и градивен смисъл. И понеже съм шегаджия, направих си някои словесни експерименти, като лепнах прилагателните към отрицателни явления, факти и събития, свързани с нашето съвремие.

Установих, че простащината също може да бъде пищна. Както и имитацията (на стабилност, просперитет, икономически ръст и др.) също могат да бъдат пищни. Пищна може да бъде и разрухата в образованието, здравеопазването, сигурността и отбраната, правораздавеното и т. н.

Пищните явления, факти и събития могат да те погълнат и да те анихилират без остатък. Това е фаталната страна на пищните работи.

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук